''Русия рискува да загуби до 25 процента от територията на региона''. Настъплението на украинските войски в Курска област
Военната операция на украинските въоръжени сили в югозападната част на Курска област, която започна сутринта на 6 август, вече се превърна в най-мащабната подобна атака на украинските въоръжени сили на международно признатата руска територия. По своя характер и мащаб тя далеч надхвърля предишните набези през пролетта и лятото на 2023 г. на територията на Белгородска област. Военният експерт Николай Митрохин обсъжда как протича офанзивата на ВСУ, какви заплахи представлява тя за Русия и защо Киев се нуждае от нея.
Какво е известно на третия ден (8 август) от боевете
В продължение на два дни и пет часа (към момента на написване на този материал) украинската армия (действа без официално показване на каквито и да било знамена, включително знаците на "Руския доброволчески корпус" и "Легион "Свободна Русия") и през първите 24 часа, дори без да представи каквито и да било обяснения пред украинската преса, направи дупка в руската отбрана на границата от 10 километра по протежение на фронта и стигна поне 35 километра навътре, до село Анастасиевка на пътя Суджа-Лгов, за което се водеха боеве в 11 часа сутринта на 8 август централноевропейско време. Тя превзема най-малко 20 селища в два района - Кореневски и Суджански, и атакува самите районни центрове. До четвъртък сутринта тя очевидно успява да окупира напълно старинното градче Суджа (първата столица на Украинската съветска социалистическа република за няколко месеца през 1918 г.), а от 11 ч. сутринта започват сериозни боеве за работническото селище Коренево (по-рано колоната на ВСУ е отблъсната от него).
Оскъдните признания на украинската страна, много по-многобройните свидетелства на руснаците и обективните данни от контрола свидетелстват за значителни успехи на ВСУ. В допълнение към окупирането на териториите от цялата област, превземането на Суджа като ключов транспортен и газопреносен възел в голям граничен район, бързото напредване по поне два маршрута във вътрешността на страната и заплахата за два от четирите ключови града в Курска област (Рилск и Лгов), украинската армия пленява между петдесет и триста руски войници (наборни войници и граничари), както се потвърждава от няколко видеоклипа, и унищожава поне два танка и два хеликоптера.
Броят на загубите на руските военни, както признава "военкоровският" телеграм канал Рибар, "е неприемливо висок, а единичният брой на етапите е сравним с войните от миналия век". Загубите на украинската страна са неизвестни.
Официалните данни на руските военни от сутринта на 7 август говорят за 600 жертви от страна на ВСУ (включително повече от сто загинали) и 82 единици унищожена техника. Но това вероятно е фалшива новина, както обикновено, тъй като точни изчисления на загубите на противниковия личен състав в реални бойни условия са невъзможни, а руското министерство на отбраната не е предоставило на пресата значителен брой видеоматериали, потвърждаващи подобни оценки. Можем само да кажем, че определено количество украинска техника наистина е било унищожено в горите от двете страни на границата. Наред с другото, на 6 август беше разбита колона от около шест единици техника, която се опитваше да пробие към Коренево откъм Суджа. На 7 август в мрежата попадат показанията на един от бойците на тази колона, който оцелява при разгрома.
Но основният резултат от последните два дни е огромна дупка в руската отбрана на границата, в която навлизат украински механизирани бригади (най-малко 82-ра и 80-та самостоятелна десантно-щурмова бригада, подкрепени от 22-ра и 61-ва самостоятелна механизирана бригада) и инженерна техника, както и заплахата Руската федерация да загуби между 20 и 25 % от Курската област, включително пряка заплаха за големи градове като Лгов и Курчатов с атомната му електроцентрала.
Ход на военните действия
Суджа се появява във военните доклади от началото на 2024 г. като възможна точка на руското настъпление срещу Суми в рамките на планираното откриване на Харковския фронт. В резултат на упоритата съпротива на ВСУ срещу руското настъпление в северната и североизточната част на Харковска област обаче настъплението на групировката от Суджа е отменено, а през май тя е разформирована и войските са прехвърлени във Волчанск. По това време украински дронове, по-специално, унищожиха колона от руска военна техника, движеща се по границата близо до Суджа. Всичко това навежда на мисълта, че украинските въоръжени сили, с помощта на безпилотни самолети и космическо разузнаване, са проучили добре граничните райони и най-вероятно са имали добра представа за състоянието на останалите войски, техните оръжия и наличните прегради и укрепления.
Като за мирно време, те не са били толкова малко. Включваха: доста големи отряди за охрана на границата (включително личния състав на главния граничен пункт на границата - самия Сужански транспортен граничен пункт), мотострелкови части, съставени от наборни войници (но със стрелково и противотанково оръжие), и отряди на "Росгвардия" ("Ахмат") за охрана на тила, съставени от чеченски наемници, както и доброволчески отряди от местното население, мобилизирани в началото на военните действия. Границата се прикриваше и от артилерийски и ракетни системи, намиращи се в тила.
Всичко това обаче явно е било недостатъчно срещу голяма и мобилна група, състояща се, според руски данни, от не по-малко от пет механизирани бригади на ВСУ, които са били тайно концентрирани близо до границата. Въпреки това секретността е била условна, тъй като е било очевидно, че ВСУ са създали групировка, за да противодействат евентуално на руско нападение, а няколко дни преди нападението руският " военнокореспондентски" канал "Два майора" (част от мрежата от канали, които оповестяват информация от ГРУ) открито предупреждава читателите си за възможна трансгранична операция на ВСУ за отрязване на руските войски в Харковска област. Към този момент беше известно, че ВСУ изтегля войските си към границата в района от Брянска до Белгородска област.
Наистина, на редки видеозаписи от украинската страна ясно се виждат свежи, перфектно маскирани и добре оборудвани (включително с използване на нов тип сгъваеми мрежи за противодронова защита бронираните машини) украински отряди за пробив. Руските "военни кореспонденти" съобщават, че в настъплението е била използвана и нова тактика. Тя се състояла в изтегляне на средства за радиоелектронна борба на първа линия за потискане на руските дронове, последвано от масирано използване на ударни дронове по предните позиции. След това е последвало заемане на опразнените окопи, преместване на системите за електронна борба и преминаване към нова фаза.
Пълното въздушно превъзходство на ВСУ е регистрирано и от много други източници. Безпилотните самолети на ВСУ унищожиха граничната инфраструктура и плътно минираха пътя, водещ от Суджа на изток, откъдето можеше своевременно да се прехвърлят резервите на други гранични части. В резултат на това десетки превозни средства, превозващи предимно цивилни лица, които се опитват да се евакуират, бяха унищожени близо до източния изход от града и по-нататък по този маршрут. Картината от видеоклиповете, които попаднаха в мрежата, наподобява ситуацията на хората, напускащи Буча и други квартали на агломерация Ирпин. Очевидно някъде тук автомобилът на известния руски военен пропагандист Евгений Поддубний, който получи тежки наранявания и изгаряния, е бил ударен от украински боен дрон вечерта на 7 август. Неговата "гибел" и последвалата спасителна акция се превърнаха в сензацията на вечерта на същия ден и за няколко часа изместиха фокуса на вниманието към една второстепенна подробност.
На 6 август опитът на руските въоръжени сили да въведат резерв, който да блокира оперативно пробива, очевидно се провали. Два руски танка бяха унищожени при транспортирането им към района на бойните действия, тъй като нямаха дори елементарен камуфлаж. Наборните мотострелци се оказват най-слабо мотивираната част от отбраната и масово са пленени. Граничарите се сражаваха много по-добре и по-настойчиво, въпреки че разполагаха само с леко стрелково оръжие. На някои места те се сражаваха в обкръжение до денонощие, но и те бяха пленени. "Ахмат", които преди седмица танцуваха лезгинка на главния площад в Суджа, не изненада нито една от страните в конфликта и предсказуемо избяга в Курск още сутринта на 6 август.
През първия ден на настъплението ВСУ пресече границата и излезе северно от Суджа на шосето Суджа-Рилск и напредна по него до село Леонидовка, където предната колона на ВСУ попадна в засада и беше унищожена. По посока на Суджа ВСУ се приближи до предградието Гончаровка и окупира най-голямата газоразпределителна станция в Европа, предназначена да обслужва главния газопровод, водещ към Европа.
Основното, което е направено, е, че ВСУ, след като е пресякла магистралата Суджа-Рилск, е попаднала в обширна горска местност, което е дало възможност да обкръжи Суджа и районния център Коренево, следвайки магистралата, да пробие към Лгов и тайно да прехвърли разузнавателни, диверсионни и мобилни лекобронирани групи до 80 км навътре в региона и около 40 км навътре.
На 7 август ВСУ вече е навлязла в западната част на Суджа и прави първия си опит да окупира Коренево, който завършва с петкилометрово отстъпление от селото. Въпреки това броят на населените места, които те са заели в граничната зона, по руски данни се е увеличил от четири на единадесет за една нощ.
И накрая, през нощта и сутринта на 8 август ВСУ не само очевидно окупират изцяло Суджа, но и се приближават с големи сили към Коренево и, което е най-важното, започват пробив към Лгов по директния маршрут от Суджа. В 11 ч. сутринта те се намират на 35 км навътре в страната от граничния град Свердликово, или на 50 км, ако се броят железопътните линии.
Реакцията на „силните на деня“
Офанзивата в Курска област предизвика оживление в медиите, но много сдържана реакция от страна на официалните лица както в Русия и Украйна, така и в световен мащаб. Руският президент, противно на обичая, не заплаши Украйна с ядрено оръжие, а се ограничи с извънредни срещи с членовете на Съвета за сигурност и съответните министри, на които беше взето решение за придвижване на войските. Публичната част на доклада на началника на Генералния щаб Валерий Герасимов обаче звучеше толкова успокояващо, ако не и приспивно, че може би руският диктатор просто не осъзнава сериозността на ситуацията.
Европейските и американските политици, които коментираха настъплението, се ограничиха със забележки за правото на Украйна да се защитава от агресия, като също не видяха нищо необичайно в подобно събитие. Така например Питър Стано, представител на външнополитическата служба на ЕС, заяви, че случващото се в Курска област няма да повлияе на подкрепата на ЕС за Киев: „Правото на защита включва и правото да се нанесе удар по врага на негова територия."
На свой ред председателят на комисията по отбрана в Бундестага Маркус Фабер заяви, че не вижда проблем във факта, че Украйна може да използва германски танкове на руска територия. „С прехвърлянето [на танкове] на Украйна, те стават украински оръжия, което се отнася за всякаква техника, включително и за Leopard 2", каза той.
Очаквани цели на офанзивата
Съвсем очевидно е, че ВСУ е имала няколко вероятни цели за офанзивата. Първата е проверка на бойното поле за това колко сериозно се защитава границата. Такъв беше случаят например през март 2024 г. в Белгородска област. Втората - в случай на относителен успех е възможно да се създаде плацдарм на територията на Курска област в удобен за отбрана район, ограничен от речни корита. Това е само територията на Кореневски и Суджански район, ограничена от коритата на реките Сейм, Суджа и Псел (както и няколко езера), където има около две дузини населени места. В бъдеще е напълно възможно те да бъдат разменени за украинска територия в северната част на Харковска област, която беше завзета през последните месеци.
Събитията се развиват, очевидно, според най-удачния за ВСУ вариант, когато руската отбрана в няколко направления е рухнала, а прехвърлените резерви (а през последните 12 часа се появи информация за прехвърлянето на различни подразделения на специалните сили и дори групи „вагнеровци" от Африка) са достатъчни само за запушване на дупките по магистралите. От 20 до 25 % от територията на Курска област вече е под заплаха от окупация. Истинската опасност вече заплашва Лгов и Курчатов. „Военкоровските“ канали публикуват спешни съобщения за рязкото активизиране на украинските групировки на пограничните територии вече в района на Глухов (с перспектива за пряко нападение на Рилск през границата) и Белгородска област (с перспектива за нападение и на Грайворон, и на Белгород).
Ако в резултат на случващото се ВСУ заеме значителни територии в Курска и евентуално Белгородска област и успее да ги задържи (което се улеснява от трудния за настъпателни операции силно заблатен и залесен терен, където се случват събитията), това може да повлияе значително на преговорните ѝ позиции относно изхода на войната. Включително и по отношение на размяната на окупираните територии.
Превод: Ангелина Александрова