Русия, към която вървим

Начетох се на какви ли не коментари за изборите в Русия. А за мен те бяха интересни само в едно отношение – те ни подсказват какво евентуално може да се очаква като тенденция и у нас. Формулата е: ФД х СС х МК х ФР х ХП = ПП.
Сиреч - Фасадна Демокрация х (умножена по) Силови Структури х Медиен Контрол х Финансов Ресурс х Харизматичен Популизъм = Предизвестна Победа, пише във фейсбук специалистът по национална сигурност проф. Николай Слатински.

Разбира се, при нас ще има свои специфики – относително по-слаба намеса на силовите структури (които са обезкървени и парализирани в голяма степен) и относително по-силно влияние на вложените финансови средства (в Русия вече депутатските места не са толкова ужасяващо скъпи, колкото бяха преди, сега е все по-важно одобрението „отгоре”). Но така или иначе, ние вървим натам. Това ни чака – избори, които не променят нищо, но в същото време узаконяват властта и я карат още по-уверено да смята, че е права.

Много трогателно ми прозвуча по една от нашите телевизии (именно по една от нашите телевизии, доколкото е наша, но поне издържаща се от нашите данъци) изразът „системна опозиция”. Той се отнасяше за другите три партии, влезли в парламента освен путиновата. Всъщност, те са „системна”, доколкото са част от системата, но не са „опозиция”, при условие, че са пропутински креатури – едната въобще е негова, другата обира носталгичния прокомунистически вот (а Путин стимулира тази носталгия и реабилитира словесно комунизма), а третата е функция на откачения шовинистичен, руско-наци-популистки вот и по принцип играе ролята на изпускане на парата, на гламавото и карикатурно гласуване...

Та и ние вървим натам – ще си имаме системна опозиция – едни ще са почти-опозиция/почти-на власт; другите ще обират носталгията по соца, третите ще „хванат” гламавия шовинизъм. Е, ще си имаме и свои специфики – малцинственият вот, русофилите (ако не се разтворят като послания между носталгиците и шовинистите), всякакви други атракции, чието предназначение е да разпръскват гласовете, а чиято цел е да докопат субсидията.

И накрая, изглежда ние не сме отишли много надалеч (защото комай направихме завой и се връщаме обратно) от времето на Елцин (послегорбачовската и допутинова ера), откогато е тази истинска случка:

Елцин се бори за преизбиране като президент.

Една журналистка пита седнали на пейката руски селяни: Как сте, как бяхте през последните няколко години?

Те й отговарят: Много сме зле, властта не мисли за нас, разпродава Русия, все по-тежко ни е да се справяме с живота!

Журналистката отново пита: А за кого ще гласувате?

Те: За Елцин, разбира се!

Журналистката удивено: Кааак, та нали той бе президент през последните няколко години, нали той е властта, от която се оплаквате?! Защо не гласувате за неговия конкурент тогава!?

А селяните й отвръщат сърдито: Като стане президент, тогава ще гласуваме за него!