Радев последва урока на Тръмп и неговия Туитър

Европейската комисия съобщи, че от лятото таксите за роуминг в Европейския съюз отпадат. Оптимизмът, разбира се, не е в това, че ще спестим някое и друго евро, а че развитието на технологиите, независимо от ръмженето на идеологиите, продължава да либерализира Европа. Позволява на хората да общуват помежду си над оградите, които политиците строят или се канят да го направят. По възможност с поръчка на приближени фирми.

И още една оптимистична новина – вестник „Култура”, с който имам привилегията да съм свързан повече от четвърт век, стана на 60 години. Оптимизмът тук е, че той оцеля въпреки отдалечеността си, а често и в откровената си съпротива и срещу претенциите на властта, и срещу принудите на пазара. Така че да има място, от което гласът на българската интелигенция да звучи, незаглушаван от сменящите се конюнктури.

Проблемът е: тя има ли нужда от такова място? Имаше ли мисия през прехода и успя ли да я изпълни? А и въобще, доколко днес можем да говорим за интелигенция.

От 2010-а Първи февруари е обявен за Ден на жертвите на комунизма. Но това сякаш само увеличава историческата печал, защото го отбелязват главно стапящите се по биологични причини членове на организациите на репресираните. Паметта за жертвите е оставена на самите жертви.

Чувството за неудовлетвореност тази години изби в обвинения към президента Радев, че не е присъствал на събитието. Струва ми се, че в тях има подтик към политическо лицемерие. Няма защо, а и няма как да отменим границата между българското ляво и българското дясно, нито да караме президентът да крие собствената си политическа природа, към което той и без това има склонност. Проблемът му не е, че не се включи в събитието, а че се включи с пост във Фейсбук. Урокът на Тръмп и неговия Туитър. Ако искаш да кажеш нещо, без да отговориш на въпросите, които поражда, кажи го в социалните мрежи.

Докато тук най-после се преборихме за машинно гласуване, холандците вече се отказват от него, защото се боят от хакерска намеса на чужди държави. Спомената е Русия. Всеки със страховете си – техните са от външни сили, нашите са от нас самите.
Но друго е по-важно. Твоят компютър отдавна не е твой, откраднат е и невидимият му крадец може да промени всичко, включително и резултата от изборите. А това значи хода на историята.

Какво остава за мисленето на тъй наречения обикновен човек. Информацията и журналистиката са набутани в ъгъла, пропагандата е превзела интернет. Единствената възможна защита от нея е изобличаването й, изследването й, класифицирането й... Работата на експертите все повече заприличва на тази на детективите.

И накрая една вкусна тема от тази седмица, а и от много други. Вече се храним с очите. Приготвянето на храната се е првърнало в спектакъл, който ни залива отвсякъде. Рецептите от бабите са потънали в прах, готвачите са станали зведи, подобно на моделиерите и налагат висока мода в готвенето. Кулинарната култура с лекота измества интереса към останалите. Защото е по-лесна за смилане. Защото няма добри и лоши, а само добри. И защото засега поне нито един шеф не се е кандидатирал за президент.

Коментарът на доц. Георги Лозанов за темите от седмицата е от авторското му предаване „Необичайните заподозрени“ по Bulgaria ON AIR.