Путин възседна ядрения жребец срещу Украйна и разруши системата за сигурност в света

Често се повтаря известната фраза "Бог е създал хората, а полковник Колт ги е направил равни", но тя не се отнася за прочутия револвер, а за ядрените оръжия. И двете се наричат "великият уравновесител". Притежаването на ядрени оръжия би могло да изравни превъзходството на врага в конвенционалните въоръжени сили, точно както Колт 45 позволява на слабите да се изправят успешно срещу силните: победител е не този, който е физически по-силен, а този, който е имал време да стреля пръв, коментира Юрий Фьодоров за "Важни истории".

Но ядреното оръжие, както и всяко друго, е средство за защита само в ръцете на жертвата, а в ръцете на бандита - инструмент за грабеж. След като отприщи война срещу Украйна, Русия заплашва Запада с ядрено оръжие с депресираща редовност, ако реши да се застъпи за жертвата на агресията. Поредният подобен демарш беше направен наскоро, когато Путин обяви разполагането на руски ядрени оръжия в Беларус. Това естествено възпря Запада от предоставянето на масирана военна помощ на Украйна и ангажирането на въоръжените ѝ сили в бойни операции. Никой не иска да изложи градовете си дори на ограничен руски ядрен удар.

Вярно е също така, че ако Русия, САЩ и Великобритания не бяха извивали ръцете на Украйна и не я бяха принудили да предаде ядрения си арсенал на Москва през първата половина на 90-те години на ХХ век, Путин едва ли щеше да реши да анексира Крим през 2014 г. и да премине към пълномащабна война през 2022 г.

"Чувствам се лично отговорен, защото ги принудих (Украйна) да се откажат от ядрените си оръжия. И никой... не вярва, че Русия щеше да направи този номер, ако Украйна все още имаше оръжия", признава бившият американски президент Клинтън, един от авторите на прословутия Будапещенски меморандум, който фиксира отказа на Украйна от ядрени оръжия в отговор на гаранции за териториална цялост от страна на САЩ, Великобритания и Русия. Гаранциите, както знаем, се оказаха безполезни.

Като цяло, ако жертвата на агресия отстъпва на агресора по конвенционални въоръжени сили, но разполага с ядрени оръжия, рискът от инвазия е значително намален или нулев. Очевидният извод от това е, че съседите на Русия, които ясно осъзнават заплахата, която тя представлява, ще почувстват необходимост от собствени ядрени оръжия по-скоро рано, отколкото по-късно. Това се улеснява от неспособността на Съвета за сигурност на ООН да спре руската агресия срещу Украйна, както и от липсата на увереност, че Съединените щати или други ядрени сили са готови да рискуват сигурността си, за да защитят жертва на агресия. Един ядрен жребец би предотвратил руска инвазия много по-надеждно, отколкото резолюциите на Съвета за сигурност, комюникетата на Г-7 или възмутените гласове на миролюбивата международна общественост.

Криза в системата за неразпространение на ядрени оръжия

Ако започне разпространение на ядрени оръжия, то едва ли ще се ограничи само в Централна и Източна Европа: примерът може да бъде заразен. То със сигурност ще обхване района на Персийския залив, където Иран отдавна се стреми към ядрен статут.

"Ако Иран се сдобие с ядрено оръжие, всички ограничения ще бъдат отменени ... Страните от региона ще направят всичко, за да гарантират сигурността си", предупреди саудитският външен министър през декември миналата година.

Междувременно отдавна се носят слухове, че Рияд е финансирал ядрената програма на Пакистан и е получил в замяна около дузина ядрени оръжия. Саудитска Арабия може да бъде последвана от Египет и Турция. Друга гореща точка може да възникне в Азиатско-тихоокеанския регион, където доста държави се опасяват от китайската военно-политическа експанзия. Опитът на Пакистан, Индия и Северна Корея показва, че не само най-напредналите в научно и технологично отношение държави могат да произведат ядрено оръжие, достатъчно е да имаш пари и политическа воля.

С други думи, войната в Украйна предизвика своеобразна верижна реакция. Един от резултатите от нея е разрушаването на режима за неразпространение на ядреното оръжие, основан на Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО), към който се присъединяват почти всички държави в света от подписването му през 1968 г.

ДНЯО и създаденият от него международен правен режим често са определяни като един от крайъгълните камъни на международната сигурност. Това е явно преувеличение. Той не може да предотврати разпространението на ядрени оръжия: след подписването му гореспоменатите Индия, Пакистан и Северна Корея се сдобиха с ядрени оръжия, както и Израел, въпреки че последният не е потвърдил ядрения си статут.

Присъединяването към ДНЯО е доброволно и означава само национално решение да не се придобиват или създават ядрени оръжия. Причините за това могат да бъдат две: въпросната държава не вижда необходимост от тях или не разполага с технически възможности. Възможно е също така да се оттегли от договора, без да се налагат никакви санкции. Всъщност ДНЯО е не толкова правна, колкото политическа конструкция, която оправдава ядрения монопол на петте държави.

Провокирайки съседите си да се сдобият с ядрени оръжия, Русия естествено се противопоставя на подобно развитие на събитията - в крайна сметка появата на ядрени жребчета в съседните държави би направила невъзможно териториалното разширяване. Ето защо дипломатите на Москва и прокремълските политически анализатори са в готовност да убедят западните, особено американските, "партньори", че поддържането на режима на неразпространение на ядрените оръжия е жизненоважно за международната сигурност.

Руският посланик във Вашингтон Анатолий Антонов например, говорейки наскоро за сътрудничеството със САЩ, написа: "Американско-руското сътрудничество по въпросите на неразпространението и контрола на въоръженията не е отстъпка или реверанс към когото и да било. То е абсолютна необходимост." Подобна реторика е адресирана към онези все още влиятелни кръгове на Запад, за които запазването на ДНЯО и споразуменията за контрол на ядрените оръжия като цяло е по-важно от премахването на заплахата, която представлява Русия. Всъщност западните "партньори" са поставени пред избор: ако искате да запазите режима за неразпространение на ядреното оръжие, спрете да помагате на Украйна.

Същата тактика се прилага и по отношение на контрола на стратегическите ядрени оръжия.

Криза в контрола на стратегическите оръжия

На 21 февруари Путин обяви "спирането" на участието на Русия в Договора за съкращаване и ограничаване на стратегическите въоръжения (СНВ), подписан през 2010 г.

"Дори не знам как да го нарека, това е театър на абсурда. Знаем, че Западът е пряко замесен в опитите на киевския режим да нанесе удар по нашите стратегически военновъздушни бази. А сега искат да инспектират и нашите отбранителни съоръжения", аргументира се той.

В Москва и Вашингтон СНВ често е наричан най-важният стабилизатор на американско-руските отношения. Договорът, пише например академик Алексей Арбатов, "ефективно елиминира възможността, а с това и стимулите за масиран първи ядрен удар от която и да е страна... Осигури висока степен на предвидимост, прозрачност и работещо взаимодействие в стратегическите отношения между двете сили.

Мисля, че тази висока оценка е преувеличена. Но този договор е наистина важен, и то най-вече за Русия. Нейният стратегически арсенал остарява. Гаранционните срокове на междуконтиненталните балистични ракети (МБР) "Топол", "Топол М", "Р-36М" (Сатана), които носят около 500 бойни глави, бяха удължавани няколко пъти. В резултат на това никой не знае със сигурност дали тези ракети ще излетят.

Намаляването на броя на изведените от експлоатация пускови установки не може да бъде напълно компенсирано с разполагането на нови, докато не бъде пусната на въоръжение МБР "Сармат", която трябва да замени "Сатан". Въвеждането ѝ в експлоатация обаче непрекъснато се отлага. Първият успешен летателен тест на ракетата беше проведен през април миналата година. Вторият беше проведен ден преди обръщението на Путин на 21 февруари 2023 г., но той беше неуспешен. А за въвеждането на една ракета в експлоатация са необходими поне 10 или дори 15 успешни теста.

"Спирайки" участието на Русия в договора СТАРТ и съответно отменяйки ограниченията за американските стратегически системи, Кремъл постави страната в идиотско и опасно положение: руският стратегически потенциал, за разлика от този на САЩ, запада в старост, докато Вашингтон има напълно свободни ръце да изгражда своите ядрени активи.

"Изчисленията на експертите показват - пише академик Арбатов, - че разпадането на договора СТАРТ ще позволи на САЩ за няколко години да удвоят или дори утроят броя на стратегическите си ядрени бойни глави с минимални разходи, ако пожелаят, а след това да проведат планираното цялостно обновяване на ядрените сили.

Всъщност САЩ разработват много по-съвършени ракети и бомбардировача B-21. Единственият инструмент, който потенциално би могъл да ограничи разполагането на нови стратегически оръжия на САЩ, би бил нов СТАРТ, който да замени сегашния. Но Москва е зачеркнала възможността за разработването му.

Путин обаче има своя собствена, антиукраинска логика. В САЩ все още има леви политици и университетски преподаватели, които смятат, че контролът над въоръженията, особено над ядрените, е по-важен от победата на Украйна. Всъщност именно към тях се обърна руският зам.-министър на външните работи Рябков, обяснявайки "суспендирането" на Договора СТАРТ от страна на САЩ с курса "за необуздана ескалация на конфликта в Украйна, тотална и все по-усъвършенствана форма на хибридна война срещу Русия". Доколко тази версия на ядрен шантаж ще се окаже успешна, предстои да разберем. Вероятно обаче реалистичната част от американския военен и политически естаблишмънт разбира, че колкото повече оръжия, конвенционални и ядрени, толкова по-надеждни ще бъдат САЩ в сдържането на Русия.

Кой ще стреля пръв?

От края на 60-те години на ХХ век, когато между СССР и САЩ бе установен ядрен паритет, стратегическата стабилност се основаваше на взаимно гарантирано унищожение. Предполагаше се, че дори най-ограничената употреба на ядрени оръжия има голяма вероятност да прерасне в неограничена размяна на удари между Съветския съюз и Съединените щати, като никоя от страните няма да може да лиши противника си от възможността да нанесе ответен удар, който да причини неприемливи щети.

В същото време и САЩ, и СССР разработват планове за ограничена ядрена война в Европа.

"Не беше изключено с оглед на очевидните непредсказуеми заплахи войната да приключи на етапа на ограничено използване на ядрени оръжия. Но друга перспектива се смяташе за по-вероятна: преминаване на страните към неограничено използване на всички средства за въоръжена борба, особено на стратегическите ядрени оръжия", се казва в официалната история на съветската военна стратегия.

През 80-те години на ХХ век Съединените щати възприемат стратегическата концепция за "атака на последващите сили". Планът беше да се използват масово ядрени и неядрени оръжия, за да се отрежат съветските нападателни сили в Европа от втория стратегически ешелон и след това да се унищожат. Но във Вашингтон, както и в Москва, нямаше сигурност, че ядрената война в Европа ще остане ограничена. Всъщност именно това попречи на Студената война да прерасне в гореща.

Възможността за използване на ядрени оръжия сега е първата, която се декларира във военните доктрини на Русия и САЩ. В Москва тези оръжия се разглеждат като "велик уравновесител", способен да компенсира превъзходството на Запада в конвенционалните оръжия, средство за възпиране на НАТО и отделните му членове от намеса във войната в Украйна. Но за да бъде подобна стратегия ефективна, тя трябва да убеди противниковата страна, че Русия е способна и готова да използва ядрени оръжия, когато сметне това за необходимо. С други думи, тя трябва постоянно да се колебае на ръба на ядрената война, поставяйки противника си пред суров избор: или да капитулира, или да започне механизъм за ескалация чак до ядрена война.

Но всичко си има и обратна страна. Колкото по-убедителна е ядрената заплаха от страна на Русия, толкова по-остър е екзистенциалният избор за Съединените щати: капитулация или изпреварващ удар по ключови центрове на руското политическо и военно ръководство (на военен жаргон такъв удар се нарича "обезглавяване") и извеждане от строя на електронни системи и комуникационни линии чрез т.нар. електронна бомба - ядрен боеприпас, при който значителна част от енергията на взрива се освобождава под формата на мощни електромагнитни импулси.

Разбира се, никой не може да гарантира, че превантивният удар ще предотврати руска ядрена атака срещу Украйна или страните от НАТО. Но след като американското разузнаване разкрие подготовката на руската армия за ядрена война, САЩ може да нямат друг избор.