Путин губи харизма и авторитет: Как назряват условията за пуч в Русия

Путин губи харизмата и авторитета си, неговият готвач-престъпник използва генералите за изтривалка, войната е предварително изгубена, а раздразнението по отношение на властта нараства. Създават се условия за военен преврат, обяснява в колонка за „Можем объяснить“ руският политолог Аббас Галямов – политически технолог, публицист, държавен деец и автор на речите на Владимир Путин в периода 2008-2010, когато днешният президент беше министър-председател.

Нарастващото недоволство на военните

Преди 50 години в Португалия група офицери, уморени от безкрайните колониални войни, устроиха метеж, който завърши с революция и свалянето на авторитарния режим на Салазар-Каетано. Не бива да се изключва възможността в един момент и руските им колеги да се пробват да направят нещо подобно.

Колкото по-дълго продължава войната, толкова по-очевидна е безсмислеността й. На първо място, идва окончателното осъзнаване, че така или иначе няма да се получи победата над въоръжените сили на Украйна, свалянето на Зеленски и замяната му с условен Янукович. От друга страна сами по себе си нови територии на руснаците не са им нужни – те извън границите на собствените си региони рядко излизат и като цяло – земя в Русия има достатъчно.

Второ, каквото и да говори пропагандата, армейците виждат, че НАТО така и не влиза във войната, което означава, че тезата за плановете на алианса да атакува Русия изглежда все по-малко убедителна. Не говоря за това, че Пригожин със своята реторика напълно дискредитира режима в очите на военните, и озлоблението към властите, които позволяват на престъпника да си бърше краката с тях, се засилва в тези среди.

Не без значение е и чисто имиджовият компонент: с натрупването на проблемите в страната и армията, които властите, оказва се, не могат да решат, в очите на хората Путин все по-уверено се превръща от голям стратег в средна ръка диктатор.

Защо метежът е заразен

С оглед на гореизложеното има смисъл да вникнем по-отблизо в световния опит в организирането на военни преврати, като се опитаме примерим на себе си. Както е известно, при сходни обстоятелства различните субекти могат да действат по подобен начин.

Навремето авторът на тези редове случайно прочете няколко изследвания, свързани с обсъжданата тема. Спомням си, че ключовият фактор за успеха на пучистите е появата на няколко воински части, които ще демонстрират решителност да действат в новите условия. След като заговорниците обявят своите претенции за власт, някои подразделения трябва, например, да арестуват своите офицери, да излязат от мястото на дислокация и да започнат бързо да се придвижват към столицата или да направят нещо подобно.

Защо тези стъпки са толкова важни? Работата е в това, че след появата на информация за началото на преврат, ситуацията „се нулира“ и вчерашните лоялности в момента вече губят смисъл. Пред командира на всяка част възниква въпросът: „И сега какво? Именно точно в този момент е нужно командирът да види, че докато той мисли, някой вече действа. По-вероятно е да се присъедини към него, защото в противен случай да влезе в бой с него, с този, който е започнал. А това вече е сериозна лична отговорност, която обикновените бюрократи – включително и униформените – винаги избягват.

Най-важното нещо в този случай е, че точно в този момент в главата на командира, който мисли към кого да се присъедини, преминават всички претенции към сегашната власт, които с които някога се е сблъсквал. Всичко, което е чувал преди и на което не е реагирал, изведнъж започва да има значение – и корупцията, и несправедливостта, и загубените войни, и клановостта, и непотизмът, и репресиите, и фалшифицираните избори, и пренаписаните Конституции.

Трябва да се осъзнае, че огромното мнозинство от командири в армията на една авторитарна държава не са някакви упорити поддръжници на властите, а обикновени опортюнисти. Хората с убеждения не виреят дълго в бюрократичните среди. Така че, като всеки нормален опортюнист, този командир се опитва да изчисли опциите: кой ще спечели в крайна сметка. За да се присъедините към най-вероятния победител. Ако чутите веднъж някога претенции за власт му се сторят убедителни, тогава той ще реши, че властта най-вероятно ще бъде пометена от вълна от народен гняв и няма да устои. И щом няма да устои, тогава и няма за какво да вземате нейната страна.

Накратко, за да успее един преврат, той се нуждае от някакво групиране, което да се превърне в ядрото на нова политическа реалност, както и от натрупан набор от претенции, които ще създадат усещането, че правителството губи обществена подкрепа. Второто ще създаде общ фон, а първото ще осигури динамика.