Промени ''на парче'' няма да решат проблемите с ''вечния длъжник''

Темата за „вечния длъжник” не е нова и периодично влиза във фокуса на общественото внимание като мотивите за повдигането й варират от чист популизъм до търсене на реални решения, които да са в полза, както на потребителите, така и на бизнеса. Ще ми се да вярвам, че последните предлагани промени са водени от принципни съображения и ако това е така, би следвало да не се действа прибързано, а да се вземат под внимание всички експертни гледни точки и препоръки, в това число и на Европейската комисия, да се проучат в детайл добрите практики в Европа и по света и тогава да се пристъпи към законодателна активност. Предлаганите в момента промени не само, че няма да решат проблемите на вечния длъжник, но ще ги задълбочат, а и ще отворят нови, както за потребителите, така и за бизнеса, финансите и икономиката на страната ни.

Предлагам на вниманието на законодателя три въпроса, на които е добре да се даде адекватен отговор, преди да се пристъпи към второ четене на закона.

Защо 10-годишна абсолютна давност, а не закон за личния фалит?

Световната практика и експертните препоръки определят личния фалит като много по-ефективна мярка, за да може един човек с реални финансови проблеми да се освободи от кредитните си задължения и да си поеме „глътка въздух”. 10-годишната давност може да даде изход от един кредит, но не освобождава лицето от всички останали заеми, а ако то наистина е в затруднение, по-вероятно е да има повече от едно задължение.

При липсата на преценка за добросъвестност на длъжника, както и на кредитора, в сегашните промени се отваря широко поле за злоупотреби, от които в крайна сметка ще пострадат именно коректните страни в процеса.

И докато давността в този й вид се явява еднократно решение, то личният фалит е цялостна процедура. Зад нея стои законов ред и ясни правила, по които да стане освобождаването от дълга (цялостно или частично), което дава гаранции и дисциплинира всички участници в процеса.

Целта тук е не да няма регулация, а тя да е справедлива, адекватна, да не привнесе нормативен хаос и наистина в помощ на цялата система – граждани, кредитори, бизнес и държава. В този смисъл нашата държава не е една от последните, която не се е справила с фигурата на вечния длъжник, а една от последните без закон или законови норми за личен фалит.

Как се вписва абсолютната давност в общата законова рамка на защитата на имуществените права?

В правния свят основополагащо е, че един закон трябва да отговаря на три изисквания – необходимост, обоснованост и предвидимост.

Настоящият проект отговаря само на необходимостта от решение, тъй като никой не отрича, че проблем има.

В предлагания им вид обаче, правилата на абсолютната давност са в противоречие с редица от установените в ЗЗД принципи и норми за изпълнението на задълженията – например на принципите за точното изпълнение (чл. 63, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 ЗЗД) и грижата на добрия стопанин (чл. 63, ал. 2 ЗЗД). Те противоречат, както на същността на давността в частното право (чл.110-120 ЗЗД), така и на нейните функции. Предложеният в чл.112а ЗЗД срок е ненужен и с оглед продължителността на давностните срокове по нашето право – чл.110 и 111 ЗЗД, които са кратки, а това мотивира кредиторите за своевременни действия и помага на задлъжнелите лица да не се превръщат във вечни длъжници.

Абсолютната давност не е съобразена и с правилата на ГПК, които осигуряват защита на материалните имуществени права.
Всичко това създава среда на нормативно противоречие и на практика обезсмисля предлаганите промени. Налице е и обстоятелството, че до този момент нашата правна система не е допускала толериране на недобросъвестно поведение и опрощаване на дълга.

Какви ще са последиците за кредитирането, банковата система и общия инвестиционен климат в страната?

Кредитиране, събиране на вземания, изпълнение на задължения и връщане на дългове сами по себе си не са лоши думи и процеси – лошо е, ако не се спазват съответните правила и процедури, по които се случват. Има много хора, които използват кредитиране за развиване на бизнес, за здравословни нужди и решаване на проблеми, а кредиторите са техни партньори, които се съобразяват със специфичните им обстоятелства. Това обаче рязко ще се промени с предлаганите процедури за 10-годишна давност, тъй като няма как да се инвестира, да се кредитира, да се развива каквато и да е бизнес инициатива в неустойчива правна среда със заложени противоречия между отделните нормативни актове, среда, която допуска изведнъж, без експертен дебат и без задълбочено проучване се прилагат нови правила. Въвеждането на абсолютна давност ще затрудни кредитирането и ще влоши инвестиционния климат, ако например не се съпътства с установяването на норми, които да балансират интереса на кредиторите – например отмяна на чл.152 ЗЗД, отпадане на несеквестируемостта (отмяна на чл.444-447 ГПК) и др.

Това са само някои от въпросите, които трябва спешно да бъдат адресирани, най-добре чрез широк експертен дебат – в Народното събрание и Съвета по законодателство, в Министерство на правосъдието и Съвета по съдебна реформа, в работни групи или на неутрален терен - дебат по едно цялостно и комплексно решение на проблемите в отношенията кредитор-длъжник.

Не по-малко важно е и ясното обяснение и образоването на широката общественост относно тази проблемна сфера. Повечето хора например не знаят, че давността не ликвидира неплатените задължения – независимо дали говорим за сметки за телефон, вода и други периодични плащания, за които се отнася кратката 3-годишна давност или за кредит, за който важи пет години давност, a погасява правото на иск. Затова и независимо от изтеклата давност и от невъзможността на кредитора да търси правата си по съдебен ред, според закона дългът сам по себе си не е погасен и не е заличен.

След всичко казано, моето лично експертно мнение е, че ако се тръгне по другия път – да се създаде адекватен и работещ закон за частния фалит, интересите на всички звена в системата ще бъдат гарантирани . Длъжниците ще бъдат предпазени ако настъпят в живота им обстоятелства, които ги лишават от възможността да погасяват задълженията си и това ще стане тотално, а не на парче – единият кредит да изтече, но още три да стоят да висят. Кредиторите ще имат гаранция, тъй като ще се обследва добросъвестността на изпадналите в невъзможност и едва при доказването й, дълговете ще бъдат заличени. Ще се избегнат нормативните противоречия и пробойните, които позволяват злоупотреби, а инвестиционния климат в страната ще бъде благоприятен за насърчаване на предприемачество и бизнес инициативи чрез кредитиране.

-----------

Марин Киров е юрист и експерт по законодателство, участва като консултант в промените в Конституцията от 2015 г. в Глава Съдебна власт и Съвета по съдебна реформа, автор е на предложения и законопроекти в сектор защита на длъжника като закон за частния фалит, промени в ГПК в полза на длъжниците и др.