Преди 80 години СССР ни обяви война и окупира България

На 5 септември се навършват 80 години от деня, в който Съветският съюз обяви война на България и само три дни по-късно окупира страната ни.

Този акт на практика прекъсна демократичните традиции у нас за 45-годишен период и доведе на власт тоталитарен комунистически режим, унищожил цвета на българската нация по време на съветската окупация продължила до 1947 година. Екзекутирани са хиляди видни българи - политици, учители, лекари, хора на изкуството, само заради техните възгледи.

На 22 август 1944 г. заместникът на върховния главнокомандващ маршал Георгий Жуков е извикан във Върховното главно командване, където получава задачата да разработи план за настъпление в България на 3-ти Украински фронт. Целта на СССР е да осъществи бързо нахлуване в България, с което да изпревари и да се парират евентуални действия на Великобритания по откриване на фронт на Балканите и да окупира България.

Обявяването на война на България от Съветския съюз се случва само три дни, след като на 2 септември 1944 г. опозиционните Демократическа партия, Народна партия и БЗНС съставят ново правителство с министър-председател земеделецът Константин Муравиев, което започва да възстановява конституционния ред в страната. В кабинета са поканени и представители на Отечествения фронт, но те отказват да се включат, защото вече са информирани от Москва, че предстои навлизането на съветски войски.

Възстановени са политическите партии, обявена е политическа амнистия, жандармерията е премахната.

На 5 септември правителството на Муравиев обсъжда решение за обявяване война на Германия. Обнародването му обаче е отложено за 72 часа по настояване на военния министър ген. Иван Маринов. Аргументите му са  с мотива, че някои български части трябва да се изтеглят от Македония.

В действителност ген. Маринов, който ще участва в Деветосептемврийския преврат, когато е назначен за главнокомандващ на българската армия, предварително е съгласувал своите действия с Отечествения фронт за отлагане обявяването на войната на Германия, за да се даде основания на СССР да обвини правителството в неискреност и да обяви война на България.

В мемоарите си ген. Маринов съвсем открито мотивира своите действия:

„Константин Муравиев и някои министри ме упрекваха, че на 5. IX съм забавил официалното обявяване на войната на хитлеристка Германия. Това забавяне осуети желанието на регентите и на повечето от министрите да се предотврати навлизането на съветските войски у нас. Така бе избягната една брутална германска военна намеса за установяване на крайно реакционно прохитлеристко правителство у нас. Забавянето даде възможност на Съветския съюз при тази обстановка да обяви война на България, с което се попречи на коварните замисли за настаняване на англо – американски войски у нас. А братския руски народ можа за втори път да изпълни историческата освободителна мисия към нашия народ.“

Планът на просъветският генерал сработва. Забавеното обявяване на война води до обявяване на война на България от СССР. София иска примирие, но Кремъл отказва.

Изключително любопитен е текстът на нотата. В него няма и думичка, че България е била управлявана от фашисти и нацисти, от които червената армия идва да ни освобождава. Изтъкнати са далеч по-рационални аргументи.

„Повече от три години България е помагала на Германия във войната със Съветския съюз. Съветското правителство се е съобразявало с обстоятелството, че малката страна България не е в състояние да се съпротивлява на мощните въоръжени сили на Германия във време, когато Германия държеше в ръцете си почти цяла Европа...Въпреки това българското правителство и сега отказва да скъса с Германия, води политика на т.нар. неутралитет, по силата на която продължава да оказва пряка помощ на Германия срещу Съветския съюз...

По силата на това съветското правителство не смята повече за възможно да запазва отношения с България и заявява, че не само България се намира в състояние на война със СССР, но и Съветският съюз се намира в състояние на война с България.”

На 8 септември 1944 г. армиите на 3-ти Украински фронт нахлуват на територията на Царство България без да срещат никаква съпротива и започват окупация на страната. В нощта срещу 9 септември е извършен държавен преврат, съставено е правителство на ОФ начело с Кимон Георгиев, с което на власт идва Българската работническа партия (комунисти).

Започва масов терор с хиляди жертви убити без съд и присъда, ликвидиране на политическия елит чрез набързо организиран и проведен „народен съд”. С помощта на Кремъл политическата опозиция е смазана, а от 1947 г., докогато в България се намират съветски войски, Българската комунистическа партия поставя началото на тоталитарно управление, продължило до 1989 г.

За щастие тази година отбелязваме 80-годишнината от съветската окупация за първи път без срамния Паметник на съветската армия, по-известен като МОЧА. За щастие солдатът с шпагина вече не грози Княжеската градина, а кротичко събира прах в склад нарязан на парчета в името на историческата истина.

На този ден винаги е добре да си припомняме и стихотворението "Писмо до Ванка с танка":

Пиша ти от Плевен, драги Ванка.
Помниш ли кагда пришол със танка?
Беше млад, но се държеше мъжки.
Зарази семейството ми с въшки…
Взе на мама златните пендари
и дори галошите ми стари.
Помниш ли, как кушаше картошки?
Наконец забърса три кокошки.
После си преспал със какa Сия
и изпил си всичката ракия.
А след време чухме и мълвата,
че си гръмнал тате във главата!
Длъжен бях да те обичам, Ваня.
Даже кръстих дъщеря си Маня.
Залъкът си давахме насила
на Русия – тая дива сила.
После цели девет петилетки
грабихте уран и руди редки.
Грабихте и жито, папироси…
Зарад тебе ходим голи-боси!
Дружбата ни беше “свята”, “чиста”.
Ние всички хранехме танкиста.
А пък ти ни пазеше със танка
и ни взе последната луканка…
Пазеше и немците, и чехите.
Ние тук възпявахме успехите.
С паметник стърчиш ни на главата
и скверниш небето и земята

----------------

Какво говорят архивите за Съветската окупация на България - чуйте в разговора на Манол Глишев с доц. д-р Михаил Груев, председател на ДА "Архиви" и доц. д-р Светослав Живков от СУ "Св. Климент Охридски"