Постиженията на Мадуро за 11 г.: Масова емиграция, хиперинфлация и спадащ добив на нефт

В понеделник вечерта Централната избирателна комисия на Венецуела обяви Николас Мадуро за победител в президентските избори. Националният избирателен съвет, контролиран от Мадуро и неговата Обединена социалистическа партия на Венецуела, обяви, че той - настоящият президент - е спечелил 51,2% от гласовете, докато Едмундо Гонсалес, кандидатът на обединената опозиция, е взел 44%.

Независими екзитполове сочат друго: за Гонсалес са гласували около 65%, докато за Мадуро числото е от 14% до 31%.

Започнаха сблъсъци между протестиращите и полицията и военните.

През 2018 г., преди и след предишните президентски избори, протестите във Венецуела продължиха с месеци, но Мадуро и Обединената социалистическа партия на Венецуела се задържаха на власт.

Изглежда, че и този път бившият шофьор на автобус и синдикалист, който стана президент през 2013 г., не смята да се откаже от властта. Мнозина го обвиняват в авторитаризъм и дори го смятат за нелегитимен, но не може да се отрече, че по време на неговото президентство страната претърпя значителни промени, които дълбоко преобразиха венецуелското общество.

1. Най-голямата миграционна вълна в най-новата история на Латинска Америка

По време на управлението на Мадуро Венецуела преживява най-голямата миграционна вълна в съвременната история на Латинска Америка. По данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците 7,7 милиона венецуелци живеят извън страната си. Това е повече от 22% от 34-те милиона жители, които венецуелските власти са преброили за последно през 2011 г.

По тези данни Венецуела изпреварва миграционните вълни в Сирия (5 млн.) и Украйна (6,5 млн.) - две страни, които са измъчвани от дългогодишна война.

Това масово изселване на венецуелци в чужбина напълно противоречи на хода на историята на страната, която от началото на петролния бум преди един век в продължение на десетилетия приема мигранти - предимно от други страни в Латинска Америка и Южна Европа. Експертите са единодушни, че тежката икономическа криза във Венецуела (страната отдавна е с най-високата хиперинфлация в света) и хроничният недостиг на храна, лекарства и други основни продукти стоят в основата на масовото бягство на венецуелци.

В продължение на години Мадуро обяснява причините за икономическата криза и миграционната вълна със санкциите, наложени от САЩ и други държави срещу неговото правителство. Но петролните санкции, които наистина засегнаха Венецуела, бяха наложени от САЩ през 2019 г., докато икономическата криза и миграционната вълна започнаха няколко години по-рано.

Освен това статистическите данни на Фонда на ООН за населението отчитат намаляване на населението на Венецуела още през 2017 г.

2. Първата държава в Латинска Америка, която е разследвана от Международния наказателен съд за престъпления срещу човечеството

На 3 ноември 2021 г. прокурорът на Международния наказателен съд Карим Хан обяви започването на официално разследване срещу Венецуела за предполагаеми престъпления срещу човечеството при потушаването на демонстрациите по време на политическата криза в страната през 2017 г.

По този начин Венецуела стана първата държава в Латинска Америка и една от малкото държави в света, срещу която МНС провежда официално разследване.

Тогава Мадуро заяви, че уважава, но не споделя решението на прокуратурата на МНС и го оспорва. През март т.г. обаче Апелативният съд отхвърли аргументите на венецуелското правителство и потвърди, че процесът продължава.

Във връзка с делото през 2020 г. прокурорът на МНС заяви, че са налице "разумни основания" да се смята, че през 2017 г. венецуелски служители и военни са извършили извънсъдебни екзекуции, насилствени отвличания, произволни задържания и изтезания срещу антиправителствени протестиращи.

Успоредно с това от 2019 г. Съветът на ООН по правата на човека създаде независима международна мисия, която да разследва извънсъдебните екзекуции, насилствените изчезвания, произволното задържане, изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение, които са се случили от 2014 г. насам във Венецуела.

В допълнение към предполагаемите злоупотреби при репресиите срещу протестиращите правителството на Мадуро е обвинявано, че използва правосъдието срещу своите опоненти. По данни на неправителствената организация Foro Penal към средата на юли във Венецуела има 301 политически затворници, включително 93 души, задържани в предварителния арест повече от 3 г., които никога не са били осъдени.

Освен това според Foro Penal поне шестима опоненти на режима на Мадуро е трябвало да напуснат страната като условие за освобождаването им, което на практика е равносилно на присъда за експулсиране, забранена от международното право.

Венецуелските власти отричат това и твърдят, че хората сами са поискали да им бъде разрешено да напуснат.

Правителството на Мадуро многократно е отхвърляло всички обвинения в предполагаеми нарушения на правата на човека и е твърдяло, че арестите и съдебните процеси, инициирани от силите за сигурност или съдебните органи, са в съответствие със закона.

3. Нов икономически модел за борба с най-високата инфлация в света

През 2013 г. венецуелската икономика започна главозамайващ спад, който до 2021 г. доведе до загуба на 75% от брутния вътрешен продукт.

Въпреки че задълбочаването на икономическата криза съвпадна с идването на власт на Мадуро, някои от причините за нея са свързани с политиката на Чавес. През 2003 г. покойният вече президент започва да налага строга система за валутен и ценови контрол. След това, от 2006 г. нататък, той започва политика на експроприация, която засяга около 1440 компании, според оценки на индустриалната организация Conindustria.

По време на управлението на Чавес много от последиците от тези политики не се проявиха - за това спомогнаха високите цени на петрола и политиката на неограничено вземане на заеми за подпомагане на бюджета (между 2007 и 2018 г. външният дълг на Венецуела нарасна 2,5 пъти до рекордните 156 млрд. долара).

С намаляването на цените на петрола от 2014 г. насам Мадуро прибягна до допълнителни заеми и използване на международните резерви, за да се опита да запази икономическия модел на Чавес, но ситуацията само се влоши.

През 2015 г. Венецуела регистрира инфлация от 180%, най-високата в света по това време, а през 2017 г. страната навлезе в цикъл на хиперинфлация, който достигна своя връх през 2018 г. - тогава инфлацията достигна 130 000%, според Централната банка на Венецуела.

През същите години се задълбочи недостигът на лекарства, храна и други стоки от първа необходимост. Според проучване на Католическия университет "Андрес Белло" в Каракас нивото на бедност във Венецуела е нараснало от 48% през 2014 г. до 91% през 2018 г.

Именно тогава, от 2018 г., правителството на Мадуро започна тих процес на икономически реформи, като на практика преустанови валутния и ценовия контрол, премахна субсидиите за бензина, който преди това беше най-евтиният в света, позволи фактическата доларизация на икономиката и дори започна диалог с частния сектор за връщане на някои от отчуждените компании на бившите им собственици.

До декември 2021 г. страната преодоля хиперинфлацията и - до известна степен - сложи край на проблемите си с дефицита (поне за онези венецуелци, които имат доходи в чуждестранна валута и следователно могат да си позволят да купуват продукти на високи цени).

Този либерален обрат се осъществи на практика, докато Мадуро обвиняваше за кризата в страната предполагаемата "икономическа война", водена срещу неговото правителство от опозицията и САЩ, както и международните санкции, наложени на Венецуела през последните години.

4. Исторически спад в производството на петрол

По данни на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) през 1998 г., когато Уго Чавес печели президентските избори, производството на петрол във Венецуела е 3,1 милиона барела дневно.

Когато Чавес почина през март 2013 г., производството на страната спадна до 2,3 млн. барела дневно, което е спад от 25%.

По време на управлението на Мадуро производството на петрол във Венецуела продължава да намалява. През юни 2020 г. то спада до 336 000 барела на ден, ниво, близко до това от началото на 40-те години на миналия век.

Този спад се дължи на последиците от пандемията от коронавирус, засегнала цялата световна икономика, и на санкциите, наложени от правителството на САЩ през януари 2019 г., когато Мадуро пое президентския пост за втори път след избори, считани от голяма част от международната общност за фалшифицирани.

Венецуелското правителство посочи тези санкции, които ограничават възможността за производство и износ на петрол - основния източник на богатство на Венецуела - като причина за икономическите проблеми на страната.

Според данни на ОПЕК след налагането на санкциите производството действително е намаляло от 1,1 млн. барела дневно през януари 2019 г. до 740 000 барела дневно през март.

Тези данни обаче не дават пълната картина, тъй като производството на петрол във Венецуела е намаляло наполовина по време на управлението на Мадуро още преди налагането на санкциите - от 2,3 млн. барела дневно през март 2013 г. до 1,1 млн. барела през декември 2018 г.

Към април тази година Венецуела е произвеждала 878 000 барела дневно. За страна с най-големите доказани запаси от суров петрол в света (над 300 млрд. барела) това е много малко.