Планът за следващото настъпление на Украйна в Курска област изтече в швейцарско издание
В публикация от 19 август швейцарското издание "Neue Zürcher Zeitung" формулира следния извод във връзка с настъплението на Украйна на руска територия:
„Река Сейм все по-отчетливо се превръща в разделителен рубеж на фронта в Курска област. Украинската авиация разруши и понтонните мостове на запад от Коренево, което позволява да се разберат основният замисъл и непосредствено предстоящите действия на украинското командване в този район в близка перспектива.“
Изданието напомня, че другите три шосейни мостове през река Сейм вече бяха унищожени с комбинирани удари на високоточните системи HIMARS и на авиацията. От което следва, че главната цел на украинското командване е разположена още по на север.
Неголямото градче Рилск,
което е разположено на 25 километра от Коранево се превръща в достижима цел
Рилск е фокус на руската логистика в централната и особено в южната част на Курска област, защото е и основен железопътен възел в района.
"Neue Zürcher Zeitung" цитира независимото руско издание "The Moscow Times" (след агресията срещу Украйна забранено в Русия), според което след началото на украинското настъпление железопътната мрежа в района e на „границата на колапса“ заради бойните действия и масовите прехвърляния на руски резерви и логистика. Продължаването на украинското настъпление на север за „разсичане“ на руските комуникации може да да доведе до срив в подсигуряване логистиката на отбраняващите се руски войски.
Топонимите играят много важна роля в съвременните бойни действия, защото широката съпричастност е невъзможна без определена географска осведоменост. Навремето в бивша Югославия стана ясно, че безпогрешният признак дали се води истинска война, а не „специална военна операция“ е когато медиите набиват в главите ни топоними от рода на „Вуковар“ и „Сребреница“, за които никой преди това дори не е подозирал че ги има на картата. Сега, деветстотин и девет дни след началото на агресията, названията на такива украински населени места като Гостомел, Буча, Авдеевка, Покровск, а напоследък дори и Ню Йорк отдавна се възприемат като напълно привични.
През последните две седмици обаче на дневен ред идват и топоними от Курска област, за някои от които дори Google View се затруднява да предложи актуална информация. Градчето Рилск (на руски: Рильск) все пак е сред положителните изключения. Още повече, не са малко тези у нас, които го свързват с култа по руските земи към Св. Иван Рилски. Това не е бяло петно за нашата историческа наука, но в образователен аспект може да звучи като сензация.
Основополагащото историческо изследване за рилския светец и неговата обител на Иван Дуйчев, публикувано през далечната 1947 г., засяга и този въпрос:
„Едно от най-важните събития в живота на Рилския манастир през XVI век било установяването на връзка с руските земи. За съжаление запазените сведения са твърде оскъдни. Както изглежда, Рилският манастир влязъл в сношение с руските земи към 1558-1559 г. по време на царуването на цар Иван IV Грозни (1533-1584 г.). Известно е, че през декември 1558 г. руският цар дал на иноци от Рилския манастир „две проезжие грамоти“ за събиране на милостиня в Русия. 
Иван Дуйчев, „Рилският светец и неговата обител“, изд. Славчо Атанасов, София, 1947, фототипно изд. Интерпрес, София, 1990, с. 314-315
Несъмнено за същото рилско пратеничество се отнася друго сведение, според което „в година 7067 от сътворението на света, сиреч между септември 1558 г. и август 1559 г. „пристигнал при царя Иван Василиевич от страна на манастира на Иван Рилски игумен Григорий със свещеника Йосиф, „стареца“ Евгений и слуги за събиране на милостиня…“
На първи ноември пратеничеството получило грамота да посети някои от руските манастири, а по-късно и друга грамота за правото да напуснат „границите на Русия и да влязат в Литовската земя“. Руските монаси прекарали в руската земя, прочее няколко месеца, след което продължили пътя си през Литва, вместо на юг, където вероятно щели да бъдат изложени на опасност от татарите. От друго сведение научаваме, че при наследника на цар Иван IV Грозний, цар Фьодор Иванович (1584-1598 г.), през 7092 година от сътворението на света (между август 1583 и август 1584 г.) – значи непосредствено след възцаряването му – пристигнал за събиране на милостиня игуменът на Рилския манастир Калист, заедно с четирима манастирски братя и получили „разрешителна грамота“.
За повече от четири десетилетия, през така нареченото „смутно време“ в руската държава, не се знае нищо за сношенията на Рилската обител с руските земи. Както изглежда, предположенията че по време на тези първоначални сношения с Русия там била занесена дясната ръка от мощите на светеца, не почива на конкретни исторически основания. От XVI век обаче притежаваме различни сведения, които говорят за широкото разпространение на култа към светеца в руските земи, главно в югоизтока“.