Парламентарният сезон: Надменност и проблематични за правата на гражданите законопроекти *

Коментар на Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на Програма Достъп до информация.

Първата сесия на новоизбраното 44-то Народно събрание премина при драстично неспазване на влезлите в сила през ноември 2016 г. изменения и допълнения в Закона за нормативните актове (ЗНА), които създадоха по-сериозни задължения, свързани с предварителна оценка на въздействието при изготвяне на проектите на закони, постановления и наредби, с прозрачност на документите и с общественото им обсъждане в по-дълъг от досегашния срок.

Законопроектите се обсъждат във водещата парламентарна комисия не повече от четиринадесет, а понякога – само два дни след внасянето им, т.е. без да бъде изчакан дори формално 30-дневният срок за общественото им обсъждане, предвиден в ЗНА. Отделен е въпросът, че в този период не е известен нито един случай на обявено публично обществено обсъждане на парламентарна законодателна инициатива извън участието в парламентарни комисии по собствена инициатива на заинтересованите. По отношение спазването на ЗНА родните законодатели са много далеч от практиката на изпълнителната власт, която все пак полага значителни усилия за актуалното поддържане на сайта www.strategy.bg.

Това отношение на законодателите може да се определи като нещо повече от обикновена надменност спрямо гражданите, които са ги избрали. То е не само неподобаващо за избраници към избирателите им, но представлява демонстративно пренебрежение към конституционно гарантирания принцип, според който властта произтича от народа. Това е така, тъй като предвиденото със ЗНА участие на гражданите в процеса на обсъждането на проектите за закони е свързано с възможността им да упражняват властта „непосредствено и чрез органите“, предвидени в Конституцията, както гласи разпоредбата на чл.1, ал.2 от основния закон.

По-обезпокоителното е, че такова отношение обикновено върви ръка за ръка с преклонението към партийния воевода вместо с уважението към закона и гражданите, присъщи на правовата държава и демокрацията. Дано не сме забравили, че задъханото претупване на закони е характерно за парламентите от втората половина на 40-те години, които в извънреден порядък отнемат собственост, права и чест от цели прослойки граждани, за да задоволят мечтите на тираничен режим, направляван отдалеч.

Измежду внесените от народни представители законопроекти през първата половина на 2017 г. особено притеснителни са промените в три важни закони, които бяха шеметно прокарани през парламентарните зали. Единият бе за изменение и допълнение в Административнопроцесуалния кодекс (АПК), с който се увеличават десетки пъти таксите за касационно обжалване, другият – за промени в Закона за опазване на околната среда (ЗООС), с който се премахна цяла съдебна инстанция при обжалване на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на най-мащабните проекти, а третият – за изменение и допълнение в Закона за съдебната власт (ЗСВ). Между тези три законопроекта има както разлики, така и прилики, които е добре да припомним.

Промените в отделните закони

С промените в АПК се предвижда драстично увеличение на държавните такси по жалби пред втората съдебна инстанция. Така се създават условия за преграждане на пътя към тази инстанция основно за граждани и обществени организации в случаите, когато решения на правителството или други институции в системата на изпълнителната власт или извън нея засягат техни права и законни интереси. Така се подкопава една от основните функции на правото, което е предназначено да даде на икономически и социално по-слабите членове на обществото инструмент, чрез който да търсят защита от беззаконието и произвола на силните, включително на упражняващите държавната власт. Така ограничаването на пътя за тази защита допринася единствено за павиране на безправието.

Забележително е, че единственият мотив за осъществяване на тази дълбоко засягаща правата на гражданите промяна се изчерпва със сухата констатация, че „това ще доведе до увеличаване на приходите на Върховния административен съд и административните съдилища“. Разглеждането на съда като някакво частно предприятие, предназначено да реализира печалба, вместо да осъществява правосъдие, едва ли заслужава коментар. Липсва анализ на съотношението между такси и доходи през годините, отговор на въпроса дали то се запазва според вносителите и ако не – на какво се дължи това и какви цели, отделно от заявеното обогатяване на съдилищата, се преследват със законопроекта.

Проблематични са и предлаганите изменения, според които съдебният състав ще решава самостоятелно и без критерии дали да обявява открито съдебно заседание или да си разгледа делото без участие на страните и състезание между тях (след като жалбоподателят е внесъл такса от например 450 лв.). Също така се предлага електронно известяване на страните и свидетелите по дела, без да е създадена гаранция за честното му прилагане и без да е пояснено, какво налага гражданите, заради чието благо съществува държавата, да бъдат подлагани на полицейщината да ползват принудително електронна комуникация или да им се връчват съобщения по улицата, без да е уредено как ще се документира това.

Изобщо представата за човека и гражданина като свободно същество очевидно не е доминираща в тези промени. Създава се и обща уредба на т.нар. „мълчаливо съгласие“, без да се държи сметка за случаите, в които то може да бъде насочено срещу правата на другите.

С промените в ЗООС се преследва ясна цел – да се даде предимство за инвеститорите на т.нар. „обекти от национално значение“, определяни по усмотрението на правителството, пред правото на гражданите на здравословна околна среда, като се премахне втората съдебна инстанция по обжалването на ОВОС. Текстовете са предложени без всякакъв анализ на въздействието, като е премълчан доста обезпокоителният опит, натрупан през годините. Така например не е подложено на анализ решението на петчленен състав на ВАС, с което през 2013 г. бе окончателно отменено решение за одобряване на ОВОС на един от тези „обекти от национално значение“ – Националното хранилище за радиоактивни отпадъци. С това решение бяха установени многобройни и съществени нарушения на закона, свързани със засягане на здравето на хората и отговорността пред бъдещите поколения. Въпреки дадените от двата състава на ВАС указания, министърът на околната среда и водите упорито внесе същия ОВОС, а обжалването му е текущо в съда. Ето за какви случаи е предназначено премахването на касационната инстанция по административни дела, свързани с ОВОС.

Промените в ЗСВ нашумяха най-вече с ограничаването на източниците за финансиране на сдруженията на съдиите. Никой не обясни в този дебат на какво основание се приема разширително тълкуване на Европейската конвенция за правата на човека, която позволява ограничения само спрямо сдруженията на военнослужещи, полицията и държавни служители. Това предложение бе оттеглено, но останаха текстове, представляващи несъмнена намеса в независимостта на съдиите, включително широка възможност да бъдат отстранявани от длъжност по инициатива на главния прокурор при обвинение в какво да е престъпление от общ характер, повдигнато от негов подчинен.

Общото между проблематичните законопроекти

Общото между трите законопроекта е, че представляват удар по независимата съдебна система. В първите два той е във формата на ограничаване на правото на гражданите, гражданските организации и бизнеса да обжалват административните решения и други актове, които ги засягат. Във втория е чрез отслабването на защитата на независимостта на съдията.

Втората връзка между трите законопроекта, която може да се види, е в техния корупционен потенциал. Правото на гражданите и юридическите лица да обжалват актовете на властта, които ги засягат, е основното средство за противодействие на държавния произвол чрез контрол за законност. Прокуратурата формално притежава правомощията да задейства такова дело, но е добре известно, че ги упражнява в символичен брой случаи. Тоест резултатът от замисляната „реформа“ е, че гражданите и организаците ще бъдат възпрепятствани от правото да потърсят защита – от една страна, а от друга страна, ще бъде осуетен най-естественият способ за ограничаване на корупцията и лошото управление както в администрацията, така и по високите етажи на властта.

Едва ли налага да обясняваме в детайли как намесването чрез промените в ЗСВ в статута на независимите съдии, които правораздават и чиито именно решения са спирачката за незаконни актове и действия на изпълнителната власт, може да доведе до отслабване на тази спирачка.

На фона на тези потенциално генериращи корупция законопроекти новият опит за закон срещу корупцията се явява слаба утеха. Още повече, че започването отначало на дейностите по превенция на корупцията, започнали преди 17 години, създава опасение, че всъщност се връщаме с близо две десетилетия назад. Дали и кога ще се постигне стандартът, който Сметната палата разви в периода 2000 – 2007 г. по повод декларациите на имуществото, доходите и др. на висшите държавни служител, след като вече друга институция ще се занимава с тази дейност, е неясно. Отделен коментар заслужава похватът да се съсредоточи голям обем репресивна власт в ръцете на новосъздаден държавен орган.

Законите за изменение и допълнение на ЗООС и ЗСВ бяха гласувани на второ четене и неправителствени организации поискаха вето от президента. Проектът за АПК ще се разглежда на второ четене в есенната сесия.

В заключение може да се каже, че след знойното лято идва тежка есен, в която предстои борба за запазване на демократичните достижения. Началото на сегашното управление оставя съмнението, че замислите не са чисти, а помислите са потайни. Остава надеждата, че желанието на хората за справедливост и традиционното недоверие към тираничния нрав в управлението ще спасят страната от изпадането от законността, което други близки нам по съдба европейски народи виждаме, че не успяват да възпрат.

_____

Заглавието е на редакцията на OFFNews*