Пари ми дай, и за реформи хич не ме търси

В България обещанията се дават, за да не се изпълняват. Особено предизборните.

Всички се кълнат, че като дойдат на власт, ще свалят данъците, ще увеличат доходите и ще превърнат корумпираната среда в рай за бизнеса. След изборите обаче ги наляга тотална амнезия и те се отдават на прахосничество и откровен мързел. Вина по принцип не се поема, а катастрофалните резултати и всяка по-смислена критика се обясняват с някакви тайнствени сили, които кроят пъклени заговори за сваляне на правителството.

Красноречив пример за това е проектозаконът за държавния бюджет за 2019 г., който стриктно спазва всички порочни традиции за правене на финансовите планове на държавата. Макропоказателите са като за витрина, a ефектите са микроскопични – като за под юргана. Приходите ще са повече, но и харчовете ще са щедри. Така че за поредна година въпреки растежа на икономиката пак ще имаме дефицит!

По традиция най-много пари се отпускат за социалната сфера, но на принципа на всекиго по малко, колкото да не е без хич. Вдигаме минималните осигурителни прагове и максималните осигурителни доходи, дето се кълняхме, че няма да ги пипаме, но пък запазваме тавана на пенсиите, дето трябваше да отпадне. Както се казва - да не би да се промъкне някой неощетен.

Разбира се, много е изкушаващо да вземеш от "богатите" - в случая от хората, които получават над 3000 лв. заплата (както се изрази една синдикалистка - бълха ги ухапала). Но също така трябва да си даваш сметка, че точно фирмите, които ще бъдат най-засегнати от мярката - IT, най-лесно ще се изнесат от България, защото работят глобално и нищо не ги задържа локално. И че се изпраща негативен сигнал към всички, които евентуално биха се насочили към България. Не че са много - чуждестранните инвестиции се сринаха със 70% за година и даже българските капитали започнаха да се изнасят към по-сигурни и предвидими страни. Така че тук сметките за повече приходи са не само без кръчмар, но може да се окаже - и без кръчма.

Солидна сума пари ще се налее и в здравеопазването. От което то няма да оздравее, даже още повече ще се разболее, тъй като последната концепция за "реформа" включва обединяване на хаоса в различните му поделения в един общ хаос под шапката на една мегаагенция. Надеждата на вносителите е, че като се обединят куп неефективни и бюрократизирани структури в една, те изведнъж ще проработят като по вода. Логика, която здрав разум не може да я проумее. Но пък кога здравият разум е бил съвместим със здравната система? И за да не остане нищо нехаотично, нужните промени в няколко закона са подпъхнати в допълнителните и заключителни разпоредби на закона за бюджета на НЗОК, за да се избяга от общественото обсъждане, при което биха могли да се зададат неудобни въпроси, на които министерството няма отговори. Щото по-нататъшното функциониране на новия мастодонт ще се бистри в поредица от наредби, които тепърва ще се пишат. Колко болни ще доживеят да разберат кой и как ще ги лекува, както се казва, е Божа работа.

По традиция рекордна сума - 1.5 млрд. лв., ще получи и МВР. Там за реформи се говори от години, даже през лятото предишния министър се излъга да пусне и обществена поръчка за концепция за преструктуриране на този мастодонт. Месец по-късно поръчката беше прекратена "поради отпаднала необходимост", което съвсем логично доведе до "належаща необходимост" от още пари. По принцип у нас реформите не се правят, за да се спестят пари, а се дават пари, за да не се правят реформи. Дали срещу тези средства ще получим по-качествена услуга, е риторичен въпрос. 90% от сумата ще отиде за заплати, т.е. за бензин, за патрулки, за подобряване на работните условия на полицаите и т.н., а за подобряване на сигурността ни заради която иначе МВР изобщо съществува няма да остане почти нищо. И недоволни ще са и униформените, и гражданите.

По традиция рязко увеличение на бюджета иска и съдебната власт. Забележителното в случая е, че въпреки че таксите за завеждане на дела скочиха 17 пъти, съдебната система не очаква никакво увеличение на приходите от тях. Което е най-голямото доказателство, че единствената цел на промените, срещу които се обявиха и самите магистрати, и гражданският сектор, е била да се ограничи достъпът до правосъдие. Особено там, където могат да се атакуват актовете на властта и да се объркат нечии планове.

Разбира се, армията за пореден път получава пари, за да купи някаква техника, което по традиция едва ли ще се случи. Електронното правителството отново ще направи опит да тръгне, но едва ли ще успее, защото там колкото повече милиони се наливат, толкова по-малък е напредъкът. Някоя отсечка на т.нар. магистрали ще получи шанс да мръдне с някой друг километър, който да бъде ремонтиран още преди да бъде открит ... Списъкът може да бъде продължен ...

Така че финансите в “стабилната” ни татковина ще продължат да бъдат такива, каквито си ги знаем! Революция не се очаква! Идват избори! Избирателите, дето разчитат на управляващите, получиха примамка да отидат до урните – увеличават се с 10% заплатите на държавните служители. Другите, които се опитват да се справят сами и справедливо недоволстват от липсата на реформи, няма нужда изобщо да си правят този труд. То и без това няма за кого да гласуват! Най-много да объркат нечии сметки.

Б. ред. - Гроздан Караджов е бивш депутат от Реформаторския блок. Публикуваме статията от профила му във фейсбук с негово разрешение.