Остана само един въпрос

На 21 април парламентът взе решение, което предизвикаха бурни реакции сред обществеността - българите в чужбина вече няма да могат да гласуват за българско Народно събрание.

Малко след това Бойко Борисов се намеси и отсъди - около двата милиона наши сънародници зад граница ще мога да гласуват само и единствено в консулствата и посолствата ни, което практически лишава от право на вот повечето от тях.

OFFNews публикува по повода коментара на Никола Пенев, българин, който пребивава извън родината си, но всеки път гласува зад граница:

Живея предимно извън страната вече петнадесет години и почти винаги гласувам. Понякога давам гласа си с ентусиазъм, по-често – с омерзение. Понякога пускам празна бюлетина. Гласувал съм в Бостън, в Сан Франциско, в Ню Йорк, в Ню Джърси, в Рим, във Франкфурт, в Лондон.

Навсякъде, особено извън посолствата, можете да видите една и съща картина. Хора, които сами са се организирали, доброволци, отделили са време и ресурси, за да упражнят правото си на глас и да дадат шанс на други да го упражнят. Тези български граждани са всякакви - учители, бизнесмени, чистачки, тираджии, медицински сестри. Сред тях има леви, има десни, има националисти, има либерали, има консерватори и носталгици. Всякакви хора има.

В действителност, само две неща обединяват разнородната българска диаспора. Първото е, че нейните гласове, чисто теоретично, не могат да бъдат купени. Това вбесява българските партии, свикнали да бъдат избирани с „контролиран“ вот и те съвсем естествено си мечтаят да се отърват. Второто е, че милиардите евро, които мигрантите вкарват в българската икономика, за разлика от държавния бюджет и еврофондовете, няма как да бъдат директно присвоени.

Ще питате защо гласувам, след като живея извън страната. Гласувам, защото като български гражданин, имам отговорност. Гласувам, защото семейството и приятелите ми живеят в България. Лекуват се в български болници, учат в български училища, пътуват по български пътища. Гласувам, защото ако в България не цари корупция и разруха, мнозина ще се върнат в страната, ще започнат дребен бизнес, ще създадат работни места. Гласувам, защото както и мнозинството български мигранти никога не съм затварял вратата зад себе си.

Днес политическото мнозинство – ГЕРБ, ПФ, БСП и т.н. иска да затръшне тази врата зад гърба ми и зад гърба на повече от два милиона българи. И да я закове с дебели пирони. Или може би дори да я зазида.

Създали са по милиционерски проста схема. Първо затварят секциите извън посолствата и консулствата (без да има опция за електронно гласуване). След това изтриват негласувалите от избирателните списъци за следващият път, правейки повторното включване изключително трудно. Ако българската държава имаше някаква следа от добри намерения, можеше поне повторното включване да направи лесно – примерно по пощата или по електронен път. Но намеренията не са добри. Намеренията са да ни откажат. Например човек, живущ в Канзас, трябва да пропътува 1000 километра до Чикаго, за да гласува. Колкото и да обичаш родината, в един момент вдигаш ръце.

Отнемането на правото на глас е много повече от символичен жест. Гласувалият има право, поне на теория, да търси сметка на избраниците си, да говори с тях, да изисква. Отказвайки да чуе гласа на над два милиона българи, държавата заявява, че техните интереси и проблеми не я вълнуват. Това, разбира се, не е новина, но фактът, че става официално, е дълбоко тревожен. Защото утре ще постъпят по същия начин и с останалите три четвърти от българското население. Защото ако днес отнемат едно гражданско право, утре ще посегнат и на останалите.

Разбира се, освен за друго, става въпрос и за чудовищно лицемерие. Същите тези политически труженици утре отново ще обикалят телевизионните студия и ще ронят крокодилски сълзи за демографската криза и ще създават скъпо платени проекти за връщане на българите от чужбина. Ако искате българите от чужбина да се върнат, като за начало – третирайте ги като равноправни граждани.

Въпросът за правата на българите в чужбина засяга почти всяко българско семейство. Всеки четвърти българин живее зад граница. Почти всеки българин има брат, сестра, син, дъщеря, баща или братовчед някъде в чужбина. Затова и П.П. ГЕРБ и сателитите ѝ не са си направили сметката добре - опитвайки да елиминират българите в чужбина, те засягат всеки български гражданин.

През 2014-та Бойко Борисов се върна на власт с надеждата на мнозина, че е реформиран и че поне донякъде ще изличи щетите от мракобесното управление на Орешарски. Вече всеки може да види колко наивни бяха тези надежди. Случващото се в последните седмици е скандал по-страшен от назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС. Наблюдаваме разпад на демокрацията и усилен градеж на диктатура. Затова и днес летвата за г-н Борисов е много по-ниска, никой не очаква от него геройски реформи. Той само трябва да отговори – ясно и високо с „да“ или „не“ – на един-единствен въпрос: смята ли, че българската държава трябва да направи всичко възможно да осигури гражданските права на всеки български гражданин.