Новите узбекски терористи: жертви на неуспешната интеграция

Буберджан живее в Киргизия от 27 години, но е с узбекски корени. Сега изтърпява наказание от 6 години затвор. Беше арестуван миналата година и призна участието си в сирийската война, където се е сражавал на страната на въоръжени групировки. Преминал е и шестмесечно обучение в лагер на ДАЕШ, преди да се завърне в страната си, където е извършил поредица от терористични нападения. Буберджан признал пред журналисти, че е бил рекрутиран в Москва, където бил отишъл да си търси работа. Мястото на вербовката била една от джамиите, намиращи се под влиянието на радикали, които му показали видеоматериали за джихада и „защитата на исляма“.

ДАЕШ успя да установи свое влияние в редица части на Средна Азия и, преди всичко, в самата Русия – в Дагестан, Ингушетия и Кабардино-Балкария. В тези руски републики се появиха радикални формации, които положиха клетва за вярност към вожда на ДАЕШ Абу Бакр ал-Багдади на арабски и английски. В разпространения запис се казва буквално: „Това е клетва за вярност… с божията благословия обявяваме подчинението си на халифа Ибрахим бен Аууад бен Ибрахим ал-Курейши ал-Хюсейни“ (истинското име на Ал-Багдади).

Четвъртото нападение, извършено от узбекски терорист показва колко податливи са емигрантите от тази страна на пропагандните внушения на радикалите. Извършителят на това деяние Сейфулла Саибов, който осъществи нападение в Манхатън, пристигнал в САЩ със зелена карта. Преди него още трима узбеки направиха атентати в Европа: Абдул Кадир Машарипов, който нападна нощен клуб в Истанбул на връх Нова година, Рахман Акилов, който смачка с камиона си минувачи в Стокхолм, и Акбар Джан Джалилов, който е узбек с руско гражданство, взривил бомба в метрото в Санкт Петербург. Според експерта в ОССЕ Ян Матусевич повечето емигранти произхождат от нерелигиозни среди, но впоследствие се радикализират в страните, в които са се установили. Друга експертка – Деидре Тинан от Международната група по кризите/International Crisis Group, твърди, че макар извършителите на тези атентати да са от Централна Азия, те принадлежат към по-широко екстремистко движение.

Ислямистки емигранти от Узбекистан

Джихадистите от Централна Азия съставят най-голяма част от чуждестранните бойци, сражавали се в редиците на ДАЕШ.

Според центъра „Сауфан“ техният брой е 8717 души. Професор Марлин Ларюел от университета „Джордж Вашингтон“, която е експерт по Русия, твърди, че след обявяването на независимост през 1991 г. Узбекистан е провеждал най-последователна политика на изкореняване на религията. Оттогава десетки хиляди ислямисти били арестувани и изтезавани заради убежденията си. Онези узбеки, които са завършили образованието си в други държави, след завръщането си в родината трудно намирали работа. Според нея е логично да се предполага, че подобни гонения са довели до ответно засилване на религиозното насилие от ислямистите в страната. Освен това, в стремежа си да защитят съществуванието си, ислямистките движения в Узбекистан и, преди всичко, „Ислямското движение на Узбекистан“ са пренесли дейността си в чужбина. Според проф. Ларюел, стотици узбекски ислямисти са се присъединили към движението на талибаните и към „Ислямска държава“ в Афганистан, след което са се изтеглили в Пакистан. След появата на ДАЕШ в региона, узбекските ислямисти са се разделили на две групи – едната се е насочила към прогонване на чужденците от Афганистан, а другата е отишла в Близкия изток.

След като Узбекистан стана независим, мнозина очакваха страната да тръгне по пътя на демокрацията и правата на човека. Скоро обаче стана ясно, че новата власт силно ограничава религиозните свободи, като основен обект на гоненията са привържениците на установяване на ислямска република в страната. През 1998 г. бе прието законодателство, по силата на което органите за сигурност получиха нови правомощия за борба с незаконните религиозни организации. В отговор новопоявили се ислямистки структури започнаха да разширяват влиянието си в частност сред безработните и бедни младежи. Най-известната от тях е „Ислямското движение на Узбекистан“, което бе основано през 1996 г. едновременно в самия Узбекистан и в Киргизия. Впоследствие това движение проникна и в други държави от Средна Азия, като получи подкрепа дори от ислямистки групи в Южна Азия.

Сред поредицата въоръжени нападения, извършени от движението срещу узбекски и американски обекти, правителството на Узбекистан го обвини в намерения да извърши покушение над президента Ислам Керимов. След атентатите от 11 септември 2001 г. движението бе включено в списъка на терористичните организации, свързани с Ал-Каида. Според разузнавателни доклади, то разширило дейността си чрез участие във войните в Сирия и Ирак, където негови бойци влезли в състава на Даеш и на „Джебха ал-нусра“. Според руската РИА „Новости“, лидерът на движението Осман Гази провъзгласил принадлежността си към Даеш и включването на узбеки в редиците на „Ислямска държава“ в Сирия и Ирак. През 2014 г. в Сирия били убити 17 узбекски джихадисти.

Смесен състав

Ислямисткото движение на Узбекистан е съставено от джихадисти с различен етнически произход: араби, чеченци, пакистанци, руснаци, украинци, киргизи, узбеки и таджики. То се сражава на страната на талибаните в Афганистан. Двама са изтъкнатите джихадисти, участвали в основаването на това движение. Единият от тях – Тахер Юлдашев, считан за идеолог и политически лидер, е убит на 27 август 2009 г. с ракетно попадение в района на южен Уазиристан, т.е. на границата с Афганистан. Другият е военният лидер, известен под името Джумаа Намгани, чието истинско име е Джамбауи Ходжиев. Той пък загинал още през 2001 г. при американска бомбардировка срещу талибаните в северен Афганистан.

Впоследствие движението се разцепва на съперничещи си отряди. Част от него остава в Афганистан и Пакистан, докато другата част се присъединява към „Джебха ал-нусра“. Според изследователския център на Агенцията за международно развитие на САЩ, броят на джихадисти от Узбекистан попълнили редиците на Даеш в периода 2014-2015 г., достигнал 200 души. Според публикация на „Форин афеърс“, някои емигрирали на Запад узбеки са се радикализирали и участват в терористични атаки.

Според експерти, присъединяването на джихадисти от Кавказ към близкоизточните фронтове на джихада през 2012 г. е било мотивирано с необходимостта да се отблъснат руснаците в Сирия, а по същество представлява бягство от гоненията срещу тях в собствените им държави. Според Вашингтонския институт за Близкия изток, увеличаването на военното присъствие на Русия в Сирия до известна степен е повлияло за назначаването от Даеш на Абу Мохамед ал-Кадри за „валия на Кавказ“. На свой ред този ход е бил възприет от Русия като непосредствена заплаха за руските национални интереси в Средна Азия и Кавказ.

Джихадистите от Кавказ са считани за едни от най-жестоките измежду чуждестранните рекрути на ДАИШ в Сирия. Според говорителя на сирийския „Ислямска фронт“ Хюсейн Насър: „те са онези, които внушават най-голям ужас в Сирия; готови са да избиват дори деца, ако им бъде наредено от техния емир“. Кавказки джихадисти заемат командни длъжности във военните и административните структури на ДАЕШ в Сирия и Ирак. Според осведомени, „Ислямско емирство Кавказ“ е гръбнакът на чуждестранните бойци в „Ислямска държава“.

Броят на узбекските имигранти в Русия варира между два и три милиона души. Някои от тях са били радикализирани чрез интернет и социалните мрежи. Имигранти от Узбекистан има и в други държави – в Турция те са десетки хиляди, а в САЩ и Западна Европа – 300 хиляди. Известен брой узбекски имигранти бяха арестувани в обвинения в екстремизъм и подготовка за терористични нападения в Германия и САЩ. Повечето от тях се оказаха членове в „Ислямското движение в Узбекистан“. Както изтъква проф. Ларюел, „узбекският тероризъм в Европа и САЩ не е пряко следствие от узбекските политики, а от неуспешната интеграция на имигрантите в страните, в които са се установили“. Според казахстанския учен Александър Князев, тези терористи принадлежат към маргинализираната младеж, която е била принудена да емигрира в търсене на по-добро бъдеще; това са индивиди, които нямат твърди религиозни убеждения, нито могат да се интегрират в обществото на Запад.