OffNews.bg

Няколко въпроса защо длъжността на делегиран прокурор не се оказа толкова сладка в България

Сладката длъжност на делегираните в Европейската прокуратура български представители се оказа сладка за кратко. При сформирането на структурата, чийто ръководител е румънката Лаура Кьовеши, ентусиазмът беше голям - престижна работа, възможности за растеж в службата, заплата в евро (стартова от близо 5700 евро или 6402 евро, ако прокурорът е с по-голям стаж, и добавка от 400 евро месечно при извънреден труд) - и всичко това гарантирано за 5 г. напред с възможност за още толкова. Мечта за много българи.

Работата на делегираните прокурори на местна почва е по дела от компетентността на Европрокуратурата за престъпления против финансовите интереси на Европейския съюз като измами, корупция, пране на пари, трансгранични измами с ДДС. Дейността им беше облекчена, след като парламентът им гарантира административна независимост от Иван Гешев с промени в Закона за съдебната власт по идея на Кьовеши.

Защо тогава вместо прилив настъпи отлив? Нещата като че ли не потръгнаха още отначало. България не може да запълни увеличената си квота от 15 наши представители в Европейската прокуратура, защото в началото Кьовеши не хареса част от тях, а сега няма желаещи и така доскоро работещите на нейно подчинение бяха 9. Времето минаваше и вместо да заякне и да пусне филизи, българският клон започна яко да пука. Един подир друг делегираните ни прокурори започнаха да изоставят и заплата, и престиж, и осигурени 5 години бъднини.

Първата оставка - на Бойко Калфин, дойде в средата на януари. Той ще отиде на работа във Върховната касационна прокуратура (ВКП). Калфин спечели конкурса за върховен прокурор миналата година, но имаше право да остане на работа в Европейската прокуратура при запазване на мястото му в българската. Мъглява остана причината за оттеглянето му.

Оставка подаде и Елена Попова, която преди да стане европрокурор, бе съдия в спецсъда, а сега пак се връща да работи като съдия.

Европрокурорът Ивайло Илиев пък спечели пост в Агенцията на ЕС за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроджъст).

Говори се, че предстоят още оставки.

Както обикновено, при подобни случаи се изтъкват абсолютно несъстоятелни причини - нездравословната атмосфера, липсата на правила, многото работа и пр. При тези обстоятелства 90% от трудещите се у нас трябва спешно да се пенсионират или да се преквалифицират в брането на гъби.

Ако въпросът беше в правилата, или по-точно в липсата им на българска почва, защо е тази тайнственост? Защо не се променят? Да не би да са сури от Корана, че да не могат да се пипат? Освен това за кои точно правила става дума – българските ли не ни отърват или европейските? Ако е второто, е разбираемо. България трудно преглъща реда и законите, които имат само централен вход и всички малки портички са зазидани.

Сериозното натоварване, от което се оплакват българските делегирани прокурори, засега не е довело до почти никакви резултати - две условни присъди при несъществени казуси. Въпросът е дали тази трескава дейност при почти нулеви резултати се оценяват добре от Кьовеши. Дали те отговарят на люксембургските критерии за професионализъм. Ако една сравнително нова структура като Европейската прокуратура иска да се утвърди, тя със сигурност трябва да докаже, че хората ѝ се справят, че от съществуването ѝ има смисъл и не хаби на вятъра парите на европейците, независимо от тяхната националност.

Като стана дума за независимостта от българската прокуратура - дали в България това е възможно и как се постига? Ако съдим от желанието на нашите представители в Европрокуратурата, всички без един от ненапусналите са кандидатствали в конкурси за повишение с намерение да се върнат на работа при Иван Гешев. А най-предпочитана е Софийската апелативна прокуратура. Не независимост искат те, а любов с главния - това личи от действията им. Пет години минават като миг, а после накъде? Въпреки че това звучи несериозно. Много по-важен е въпросът възможно ли е да има независим от главния прокурор у нас, без значение колко самостоятелна е структурата. И доколко е възможно разследване на въпросните престъпления на местна почва. Изобщо искат ли българските делегирани прокурори да се еманципират от нашето държавно обвинение?

"Това текучество ме притеснява. Много надежди са свързани с Европейската прокуратура, особено тук, в България. Служебното правителство положи огромни усилия тя да бъде обезпечена. Около сградата, около деловодството, това, което беше в правомощията на Министерски съвет, беше направено, а именно сградата беше предадена на Висшия съдебен съвет целево за нуждите на Европейската прокуратура в България. Оттам нататък доколкото съм запознат, процедурата се движи, прави се паспортизация на сградата. Ще са необходими обществени поръчки, но ми се иска всичко да става малко по-бързо", каза служебният правосъдният министър Крум Зарков.

Да, много приказки се изговориха около липсата на сграда за нашите представители в Европейската прокуратура. Те внезапно престанаха в мига, щом се разбра, че проблемът е решен.

Помните ли бунта на надзирателите в затворите? И те протестираха, че са натоварени, че заплатите им са ниски. А после се оказа, че истинската причина за недоволството им е, че им запълниха работното време и така сложиха край на практиката да си докарат още някой лев като заработват и на други места.

И в сегашния случай кучето е заровено някъде в периферията и все някога ще си дадем отговор на всички въпроси, но дали тогава ще ни искат в Европейската прокуратура? Или ще създадем български прецедент?

Сега Крум Зарков настоява Висшият съдебен съвет да изслуша мотивите на нежелаещите да упражняват професията в Европейската прокуратура.

Че проблемът вече е европейски, говори и вчерашният му разговор с Лаура Кьовеши, която очевидно също се лута в българските потайности на прокуратурата. Тя със сигурност няма да е толкова мека в оценките си след назначената от нея проверка.

Годишният доклад за работата на институцията ще бъде публикуван в първите дни на март и ще съдържа оперативни резултати за всички страни, включително и за България. Скоро ще разберем какво значи да те оценяват по европейски, не по български.