"Не бях сигурна кого оценявам: родителя или ученика", или как ни се отрази е-обучението

Продължава от стр. 2

Оценката на родителите

Социално-икономическият статус на семейството оказва сериозно влияние върху достъпа до устройства и предопределя възможността за редовно участие на учениците в е-учебен процес. Над половината деца с най-нисък социално-икономически статус не разполагат с електронно устройство за учебни цели. 28% от родителите с основно образование също не могат да обезпечат достъп електронно устройство за учене. В над 80% от домакинствата, в които родителите са със средно или висше образование, децата разполагат със собствено електронно устройство за учебни цели. 

Постоянен достъп до качествена интернет връзка у дома имат 79% от родителите. 82% от тях са посочили, че разполагат в дома си със спокойно и тихо място за учене. Между 30% и 55% от учениците с родители с основно и по-ниско образование нямат интернет у дома и съответно не могат да участват в такава форма на учене.

Според 76% от родителите децата им са участвали всеки учебен ден в е-учебните часове. 4% посочват, че учениците са се включвали във витуалните часове понякога, а още 2% - много рядко. Децата на 1% са отпаднали в даден момент от това обучение.

Само 29% от децата на родители с по-ниско от основно образование и около 55% от децата на тези с основно образование са участвали всеки ден в е-часовете. При родителите висшисти процентът е 82.

Според родителите повечето деца са прекарвали средно между 4 и 6 часа пред електронните устройства. Средно толкова време пред екрана прекарват около 43% от 11-окласниците и около 40% от четвъртокласниците, петокласниците, шестокласниците и дванадесетокласниците. Около 27% от най-малките ученици са прекарвали между 4 и 6 часа на ден пред екраните.

Около 62% от родителите посочват, че децата им са участвали в синхронен образователен процес и са можели да учат в реално време с учителите и съучениците си. 43% са посочили, че на децата им са били изпращани материали за самостоятелна работа.

Около 69% от родителите смятат, че учителите са успели да преподават в е-среда по разбираем за учениците начин. Според 62% повечето учители са поощрявали детето им да учи, а 64% отчитат като успешни усилията на учителите да мотивират детето им да се ангажира с учене от разстояние. Най-ниска е оценката на родителите относно редовния достъп на
детето им до допълнителна консултации от страна на повечето учители.

"Това не е оценка на педагогическите компетентности на учителите, а субективната преценка на родителите за въздействието на практиките на учителите по време на обучението от разстояние върху разбирането, мотивацията и ангажираността, както и за наличния достъп до допълнителна подкрепа за ученето", подчертават авторите на изследването.

Значителен дял от родителите с ниско образователно ниво и живеещите в селата отчитат редовен достъп на децата им до допълнителни консултации от страна на учителите. Едва 34% от родителите в големите градове отчитат, че детето им е получавало редовно допълнителни консултации от учителите, в селата този дял е 73%.

59% от родителите смятат, че детето им се е адаптирало бързо към учебния процес от разстояние. Значително по-голям дял от децата на родители с по-високо образование са се адаптирали лесно, отколкото при децата на родители с по-ниско от средно образование. От гледна точка на възрастта на учениците, по-затруднена адаптация се регистрира при по-малките (I-IV клас) и при най-големите (XII клас).

Половината родители смятат, че при е-обучението детето им е трябвало да отделя повече време за учене, отколкото при присъствената форма. Това важи най-вече за началния етап (I-IV клас), при прехода от начален в прогимназиален етап (V клас) и IX клас. Най-малък е делът на учениците в XII клас, които са учили по-продължително от разстояние.

Делът на родителите в трите последни класа от гимназиалния етап, които не могат да се ориентират във времето за учене, отделяно от децата им, е относително голям (15-19%).

44% от родителите отчитат, че детето им е получавало повече домашни, отколкото обичайно в училище.

55% не смятат, че децата им са се затруднили с използваните от учителите онлайн платформи за. Но според всеки трети детето му се е сблъсквало с определени трудности. Най-малко затруднени са били учениците в гимназиален етап, а най-много - в началните класове (41% от първокласниците и 42% от третокласниците).

По-сериозни затруднения с платформите декларират родителите на учениците, които в дома си говорят ромски език (50%) и турски език (46%).

Родителите по-скоро не са съгласни с това, че децата им са успявали да усвояват материала в същата степен, както при присъствената форма. 58% са скептични дали обучението от разстояние е също толкова ефективно от гледна точка на усвоения материал. Само 29% смятат, че ефективността е сходна.

Над 62% от родителите висшисти смятат, че ученето на материала е равностойно при двете форми. Този дял намалява с намаляване на образователната степен. Всеки пети родители с основно и по-ниско образование няма мнение по въпроса за ефективността на ученето на детето им.

За около 59% от българските родители учебният материал не е бил усвояван ефективно. При ромските и турските семейства този дял е малко по-нисък, но в тези групи отново всеки пети родител няма формирано мнение.

Най-голям е делът на родителите на петокласниците, които смятат, че детето им е изоставало с ученето спрямо това, което би научило в училище.

Като цяло обучението от разстояние не е успяло да провокира по-значим интерес към ученето, твърдят 65% от родителите. 23% смятат, че на децата им е било по-интересно онлайн.

Почти половината родители посочват технически проблеми с използването на електронните платформи. Достъпът на учениците до платформи и интернет е сериозен проблем за 39%. 37% от родителите посочват дигиталните умения на своите деца като сериозно предизвикателство пред ученето от разстояние, а за още 36% такова е мотивацията и ангажираността на учениците. Организацията от страна на училището се посочва като предизвикателство от други 36%. За почти толкова домакинства условията за учене у дома са проблем.

Най-често родителите са получавали обратна връзка за изпълнението на домашната си работа (69% от тях), активното участие в часовете (66%), успешното справяне с усвояването на учебното съдържание (65%) и с поставени задачи (63%). В същото време 49% от родителите никога не са получавали обратна връзка, когато детето им е имало неприемливо поведение в час, а 46% от родителите никога не са получавали обратна връзка, когато е отсъствало от е-часовете. 34% са получавали редовна обратна връзка, когато детето им не се е справяло с усвояването на учебното съдържание.

Едва 30% от родителите посочват, че през този период се е налагало да правят нещо различно от това, което правят при присъствен учебен процес. За 46% на практика няма промяна в ролята им за ученето на детето. Въпреки този резултат много родители дават конкретни и подробни примери за новите неща, които им се е наложило да правят в рамките на отворения въпрос към тази тема. Голяма част от тях са поели по-активна роля в преподаването/обясняването на учебния материал, подпомагане на работата с платформите и електронните устройства, упражняването на контрол върху писането на домашните и присъствието в часовете, търсене на допълнителна информация, оказване на помощ в писането на домашни и изготвянето на проекти и презентации и др. Значително по-активна роля отчитат родители, чиито деца са участвали в обучението от разстояние предимно асинхронно. Част от родителите посочват закупуването на електронни устройства като нещо ново, което се е наложило да направят във връзка с обучението от разстояние в електронна среда.

47% от родителите са изпитвали по-големи затруднения да помагат на детето си, когато не се справя с учебния материал, отколкото при присъственото обучение. Равносметката на малко над половината от родителите е, че са отделяли повече време, за да помагат на детето си, отколкото когато то ходи на училище.

Всеки пети родител не е взаимодействал с учителите по време на обучението от разстояние. За половината това взаимодействието се е изразявало в получаването на редовна обратна връзка от учителите. Технически консултации относно начина на провеждане на обучението са получавали около 38% от родителите. Всеки четвърти родител е подавал сигнал за технически проблем при провеждането на обучението в електронна среда. Най-незастъпената форма на взаимодействие е свързана с предоставянето на насоки за психологическа подкрепа на детето. Въпреки значимостта на тази подкрепа в кризисна ситуация, едва 10% от родителите са получавали указания как да подкрепят психически детето си.

Едва 20% от родителите смятат, че децата им са били по-мотивирани, отколкото в присъственото обучение.

"Това е тревожен резултат, имайки предвид ролята на мотивацията за академичния прогрес и за превенцията на отпадането", пишат авторите.

69% от родителите висшисти са скептични относно наличието на висока мотивация у децата им по времето на обучението от разстояние. Най-скептични относно повишената мотивация на децата им по време на ученето от разстояние са родителите на децата от начален етап (I-IV клас) и в пети клас. Много малък дял (между 11% и 16%) от родителите, чиито деца са в класовете от началния етап, отчитат по-висока мотивация. 64% от родителите на учениците в седми клас отчитат по-ниска мотивация на децата им, а само 20% смятат, че през този период децата им са учили по-мотивирано.

54% от родителите не смятат, че децата им са били по-ангажирани емоционално към ученето от разстояние. Това твърдят родителите на около 28% от децата. Най-скептични са висшистите, под ¼ от тях смятат, че децата им са показали по-силна емоционална ангажираност. Отново най-голям е делът на родителите на учениците в началните класове, които смятат, че децата им не са се ангажирали емоционално към учебния процес от разстояние в степента, в която се ангажират в училище.

За 35% от родителите ученето на детето им по време на обучението от разстояние е било пълноценно. На обратното мнение са 47% от родителите. 29% смятат, че обучението от разстояние има повече ползи, отколкото недостатъци. Въпреки това удовлетворените като цяло от начина на провеждане на обучението родители (49%) са повече от неудовлетворените (37%). Според 53% от родителите децата им са придобили нови знания, 55% - и нови умения. Скептични по отношение на придобитите нови знания и умения от децата са около 30%.