Народопсихология и приоритети

Народната ни психология не допуска корумпирани (бел. авт. corrupted - счупен, неработещ) политици с години да ръководят политическия живот на обществото, но също не позволява и партийно неангажирани, доказани професионалисти да участват в планирането и реализирането на стратегическите политически решения в държавното управление.

Заедно с това, обществото ни не възразява, а дори обратно - насърчава - всеки и по всякакви теми публично да изразява мнение. Не възразява и всеки публично да отхвърля, дори да отрича всяко мнение на друг български гражданин, в това число и професионално изразени, научно аргументирани становища.

Нещо повече, нашето общество допуска с апатична толерантност всекиго до публичен коментар, особено когато ще се отрича или отхвърля, ще се осмива или обижда. Не само допуска, открито насърчава публично да се пренебрегне всеки доказан специалист в коментираната област, да се заклейми публично, да се поругае честта и достойнството му. И това като че ли носи удоволствие на всички - от общата аудитория до отделната личност, от дилетанта до професионалиста.

По същество може да се каже, че нашата народопсихология се отъждествява с оксиморона - разнородна амалгама от предимно мнителни, ниско и среднограмотни нихилисти с нереални претенции към всеки и всичко, които системно и абсолютно безнаказано, публично отправят обиди и клевети дори към безспорни, заслужили и международно признати авторитети и научни тези.

Паралелно с горното, което вероятно е резултат от самобитно развивано его, обществото ни допуска бързо и лесно, съвсем спокойно и с вътрешна убеденост, подчиняване на всякакви недообмислени идеи по всякакви теми, стига да са представени от чуждестранни представители - независимо дали експертизата, целите или мотивацията им са известни.

В тази реалност, ако трябва да се постави водещ приоритет във всяка стратегия за национално развитие, съвсем недвусмислено поставям на първо място разписването, кратко и ясно, на индивидуалните и националните ценности и добродетели, възпитанието в тях на българските деца и юноши, образованието на нацията в тези ценности и даването на личен пример - днес, от всеки, във всяка дейност от обществения живот.

Ако започнем работата сега, то резултатите ще дойдат до десетина години. Ще се научим да уважаваме всички, което означава, че няма да допускаме публично поругаване. Ще ценим и насърчаваме всеки научно и професионално специализирал в конкретна област ученик, студент, служител, експерт, учен. Ще оценяваме значението на учебниците и книгите. Ще можем обективно да сравняваме. Ще знаем, че индивидуалните ценности не могат да се реализират в противоречие с националните, не може аз да съм добре, когато пренебрегвам обществото и държавата. Ще се подкрепяме у нас и навсякъде по света. Живеещите у нас, ще се радват да работят тук, живеещите зад граница - ще преценят дали да не се завърнат и подкрепят Родината.

Добрият пример е стократно по-заразителен от лошия пример.