Нали медиците бяха мързеливи и некадърни?

Забравихте ли, че медицинските сестри и лекарите са мързеливи, некадърни и честно казано нагли, защото си позволяват да искат по-високи заплати?

Само преди месец бяха точно такива. Хубаво е да си го припомним след края на кризата с коронавируса. Все пак трябват пари за нов стадион и нови бронирани лимузини. Но те си го заслужават все пак, добре, че социално ангажирани граждани им хвърлят по някой бой от време на време. Иначе съвсем ще излязат от контрол престилките.

Като говорим за безполезни професии, се сетих за учителите. Още имам горчив вкус от протестите и седянките им преди толкова години вече. Не ги е срам! Каква е ползата от тях, след като повечето от нас не си учеха в даскало и се оправяме тип-топ в тоя живот? И без това прибират едни пари, за да кесят по цял ден и да преповтарят разни назубрени уроци от преди 70 години. Освен това забелязали ли сте как учителите тотално се провалят във възпитанието и обучението на вашите деца? Ами че те щерките и синчетата си бяха най-добрите, красиви и умни гарджета – пардон – дечица, преди да ги пратим на училище да ги развалят! Ако не можеш да станеш друго, стани учител, казвам аз.

Ох, ами то така, като се замисля, има ли изобщо читава професия? Таксиджиите – бакшиши, полицаите – корумпирани, адвокатите – кръвопийци, военните – фуражки, журналистите – проститутки, проститутките – журналисти, боклукчиите – то си е в името, продавачките – простачки, животновъдите – селяни, земеделците – селяндури, програмистите – задръстеняци, държавните служители – тунеядци, свещениците – безбожници, художниците – пияници, музикантите – безполезни, писателите – драскачи, спортистите – тъпаци.

Ще ми простите, ако съм пропуснал някоя професия, но явно хептен не е била важна, че да я включа. Защото никоя друга работа не е по-важна от моята и никой друг не си я върши по-добре от мен. Вярно, че често не си я върша, но не съм виновен аз: просто ми плащат малко, имам семейни проблеми, не се чувствам добре, шефът и колегите са идиоти. Изобщо, цялата държава май работи против мен.

Когато някой друг обаче не си свърши работата, той е некадърен, тъп, получава твърде много пари за мързела си и изобщо изглежда да е доста неприятна личност.

И докога ще продължаваме така? Къде отиде човечността, разбирането и съчувствието между хората. Нима не живеем в една и съща държава и не се изправяме пред едни и същи трудности всеки ден. Нима ни е малко цялата крадлива тумба преходни бизнесмени, мафиоти и политици.

Защото истинските ни врагове са те. Не са медиците, които спасяват животите на нашите майки и бащи, а вземат по-малко пари от чистачките на летището. Не са учителите, които са превърнати в звероукротители на разглезените ни отрочета. Нито пък хората на изкуството, които работят за едната чест, журналистите, които се цензурират, за да оцеляват, полицаите в разбитите патрулки, военните с въоръжението от ВСВ и прочие.

Най-важното за добрия и щастлив живот не са парите, а човешките взаимоотношения. Ако да принизяваме и обиждаме останалите хора и професии около нас ни кара да се чувстваме по-добре със себе си, ние не сме решението, а част от проблема. И независимо колко много пари ще изкарваме, подобна душевна и мисловна нагласа няма да ни направи по-щастливи или добри личности.

Далеч не всички хора са така. Както и далеч не всички заслужават уважение за начина, по който си вършат служебния и граждански дълг. Но съм убеден, че повечето от нас правят каквото могат с оглед на историческия и политически товар, който носим. Пътят напред е единствено и само като даваме всичко от себе си и проявяваме разбиране към недостатъците и затрудненията на ближните. Това не означава безкритичност, а обективност. И не значи да бягаме от отговорността, която ни е поверена – била тя събиране на боклука или лекуване на пациенти – защото няма такова нещо като малка отговорност.

Ако може да извлечем някаква полза от цялата криза с коронавируса, тя е да ни отрезви от дребните ежби и злоба, и да ни покаже, че само чрез солидарност и отдаденост може да се справим с трудностите пред нас. Надявам се, че след края ѝ ще продължим да отдаваме нужното уважение (във всяко измерение) не само спрямо лекарите, но и всички останали професии и личностите, стоящи зад тях.

В крайна сметка думите на Жан-Пол Сартр, че „Адът – това са другите“, са една от най-простите и верни констатации в историята на човечеството. Но смея да твърдя, че Раят – това също са другите, тъй като човек не се ражда нито изначално лош, нито изначално добър.

От нас зависи дали всеки ден ще превръщаме живота на хората около себе си малко по малко в Ад – или малко по малко в Рай.