Може да сме мърша, но дебили не сме

Нали помните стиховете на Цветан Ангелов:

„Девети септември ми купи палтенце

И каза: Честито, честито, момченце!

Девети септември ми купи сандалки.

-Да припкат – заръча – краченцата малки!

А после ми сложи в ръката геврече

-Хапни си! – Девети септември ми рече…”

Десети ноември даде на момченцето възможност свободно да пътува по света и да учи в престижните университети на Европа и Америка, да кара съвременни автомобили и да чете любимите си автори, да си върне фамилните имоти и на воля да ругае властта, да стане член на ЕС и ако иска, дори да си остане комунист…

Спирам дотук, защото чувствам, че вече изнервих част от аудиторията. Да кажеш добра дума за Десети ноември днес е лош тон. Успяхме да превърнем неспособността си да живеем в демокрация във вина на самата демокрация, да обезценим дотолкова падането на комунистическия режим в страната, че едва ли не да съжаляваме за него.

Разочарованието от собствените ни политически избори и корупцията по всички етажи на обществото, включително и на твоя, доведе до социална истерия, която замъгли историческата картина. Ако тя за миг се проясни, ще се види, че единственото безспорно щастливо събитие за нацията през ХХ век е 10 ноември 1989 година. Не Пленумът на БКП на тази дата, а смяната на световете.

Едва ли има пример за по-голям дебилизъм от това един политик, като припознатия от БСП социолог Иво Христов, да нарече сънародниците си дебили. Впрочем, те не за първи път са заклеймявани с тежки квалификации, още от 1875-а с Петко Рачо Славейковото: „Не сме народ, не сме народ, а мърша”. Поетът обаче казва нататък – „хора, дето нищо не щат да вършат”, за да стане ясна причината за неговия гняв – безразличието на народа, нежеланието му да вземе в ръце собствената си съдба.

Сходна фрустрация имат борците за национално освобождение въобще, която до голяма степен превръща четническото движение в организирано самоубийство, но това не е в състояние да ги откаже. Само лишава мотивите им от прагматизъм и ги възвишава. Такава е поантата и в романа „Възвишение”. Премиерата на филма по него премина през седмицата с впечатляващ успех. Народът има потребност да чуе историята си, разказана по този начин. Готов е да приеме хули срещу себе си, но въпросът е от какво са предизвикани. Героите от онова време не разбират защо той не се стреми към свобода и не е способен да се жертва за нея, като тях самите.

Героят на нашето време нарече българите дебили не за друго, а защото не могат да схванат, че не те са спасили своите евреи, а Съветската армия.

Всъщност, народът е абстракция, за него съдим по елитите му. В този смисъл думите на Христов звучат като неосъзнато самопризнание – щом аз съм ви елита, вие няма как да не сте дебили. И съвсем не е утеха това, че и много други навяват подобни мисли, като се започне от тези, които се опитаха да защитят „изпусналия се” професор.

Тази седмица парламентът реши плащанията в брой да се намалят от 10 000 на 5000 лева. Но не са важни числата, а тенденцията, която скоро ще доведе до там, че ще трябва и кило картофи за вечеря да си купуваш с кредитна карта. Парите ще изчезнат, не, както се твърдеше, през комунизма заедно с държавата, а през капитализма, за да има държавата пълен контрол. И въпросът дори не е дали плащането в брой не е „проява на свобода”, както смятат някои икономисти, а доколко контролът на държавата е борба с корупцията и доколко е неин източник. Поне нашата държава.

*Коментарът на доц. Г. Лозанов е от авторското му предаване "Необичайните заподозрени" по телевизия Bulgaria ON AIR.