Много е просто: Важните реформи са по пътя за Еврозоната

Еврозоната отново е във фокуса на публичното внимание след последната европейска совалка на премиера Борисов.

Разбира се, както винаги, вниманието и повърхностните дискусии в социалните мрежи са само относно “за” и “против” влизането на България в Еврозоната. Самата Еврозона, нейните системни проблеми и идеите за реформирането все още не намират почва в местните публични дебати и коментари. Обществените позиции изглеждат доминирани често от неразбиране и са предимно мотивирани от страх.

Страх, че живота ще поскъпне. Страх, че ще обеднеем. Страх, че ще задлъжнеем. Страх от гръцки сценарий. Страх от промяна и реформи…

Въпросът с влизането на страната ни в Еврозоната не стои на дневен ред днес. България не е и няма да е в състояние да въведе еврото поне още 5-10, а може би - дори 15 години. Също така не стои въпросът дали България да се присъедини или не към Еврозоната, за което някои искат референдум. Този въпрос бе решен с подписването и ратифицирането на Договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС още през 2005 г., когато се ангажирахме с членство в Еврозоната.

Въпросът днес е за вземане на правителствено решение за включване на българския лев към Валутен механизъм II (ERMII), който погрешно бива наричан не само у нас “чакалнята на еврозоната”.

Всъщност ERMII не е някакво място за пасивно изчакване да ти дойде реда след определено време. Валутен механизъм II е механизъм за подготовка. Нещо като тренировъчен лагер, където под наблюдението треньорския екип и целия отбор активно работиш за да постигнеш форма, която ще ти позволи да играеш с останалите в отбора. За влизане в Еврозоната, както нееднократно ни е посочвано от представителите на институциите й, далеч не е достатъчно само покриването на формалните критерии от Маастрихт. Естествено, съблюдаването им помага и е несравнимо по-добра предпоставка, отколкото невъзможност скоро да започнеш да ги покриваш. Но за да стане икономиката на страна като България съвместима и да заработи в синхрон с икономиките на останалите в Еврозоната, ще са необходими дълбоки реформи и институционални промени, започвайки от БНБ и свършвайки с правосъдната система.

Валутен механизъм II за нас българите е шанс за рестартиране на реформите в икономиката и администрацията ни под наблюдението и прожекторите на европейските институции, за което няма шанс докато левът остане извън този механизъм. Доскоро правителствата ни се плашеха тъкмо от това, тъй като реформите са доказано непопулярни у нас и имат неблагоприятен ефект върху изборните резултати на управляващите партии. Но днес все повече водещи български политици изглежда виждат, че безкрайното отлагане на реформите също би могло да доведе до ситуация, при която недоволството срещу тях да е твърде голямо. Те си дават много добре сметка за вътрешния натиск против предприемането на икономически и социални реформи от различните фактори на влияние, най-малкото защото живеят и работят под този натиск ежедневно, а това вече им пречи все повече.

Преди години, когато у нас бяха проведени смели реформи, това стана възможно докато правителствата бяха въоръжени с необходимите плашила — МВФ и преговорния процес по присъединяване към ЕС. Без тях обществото ни доказа, че няма нито мотив, нито капацитет за реформи. С влизането в ERMII българското правителство и законодател биха се сдобили с все по-необходимото им външно страшилище, което да държи икономическите, медийни, интелектуални и социални елити, както и широката публика в режим на самоконтрол и мотивация, за да започнат и да бъдат проведени непопулярни промени и преструктуриране на редица неефективни и обвързани с тежки форми на клиентелизъм системи като енергетиката, социалната сфера, пенсионното осигуряване, правосъдието, банковата регулация и надзор, и т.н. Тази необходимост за правителството, която също може да му осигури повече спокойствие и стабилност, съчетана с повече готовност за допускането ни във Валутен механизъм II от страна на големите страни в Еврозоната, поради BREXIT и необходимостта за стабилизиране и реформиране на целия Европейски съюз, прави вземането на решение за включването на лева ни в EMRII възможна. Естествено, всяко правителство не би предприело подобна непопулярна стъпка, ако няма увереността, че ще постигне целта относително бързо и в рамките на мандата си. Иначе би рискувало прекалено силен политически шамар и европейска изолация.

Противниците на включването ни във Валутен механизъм II размиват дебата, като преди всико говорят против влизане в Еврозоната. Вероятно, защото нямат солидни аргументи против ERMII. По този начин те умело отклоняват фокуса от реалната тема, която е на дневен ред днес и я подменят с реторика, насочена по принцип против еврозоната и осована на подхранване на публични страхове. Говори се, че с приемане на еврото цените ще скочат двойно - удобна теза, защото е емоционално силна и макар да не може да се защити с рационални аргументи, не е лесно и да се отхвърли с емоционални такива. А емоцията винаги бие рационалното и скучните фактологични анализи на терена на политическия дебат.

Другата неособено състоятелна теза е, че с влизане в Еврозоната банките ще получат достъп до кредитор от последна инстанция, ще започне главозамайващо задлъжняване и ще се достигне скоро до гръцки сценарий. Услужливо се пропуска, че основните системни банки у нас, които са дъщерни на банки в Еврозоната, практически отдавна имат достъп до кредитор от последна инстанция посредством майките си. Но щом бъдат приведени достатъчно ясни и рационални аргументи, оборващи плашенето с ценови скок, с хиперзадлъжняване или с гръцки сценарий, то тогава се стига до тоталния аргумент: “Еврозоната е в дълбока криза, може да не издържи, да изчакаме да се оправят там иначе ще ни искат да плащаме за други — къщата гори, не ни трябва да тичаме към нея.”

Последният аргумент бе изкован тъкмо с подобна лексика не от друг, а от Централната ни банка още в началото на първия мандат на Борисов, който съвпадна с началото кризата в Еврозоната. Противно на апокалиптичния сценарий, всички страни от Нова Европа, сред които имаше такива с валутен борд като нас, не само преминаха през Валутен механизъм II и се присъединиха към Еврозоната по време на еврокризата, но това се оказа много благоприятно за икономиките им. Нито една от прибалтийските страни не попадна в гръцки сценарий, независимо че някои имаха сериозни проблеми преди присъединяването си към ERMII.

От друга страна, напълно резонно е да сме загржени за състоянието на Еврозоната в момента и за нейното реформиране. Еврозоната страда от системни вътрешни проблеми в резултат на своята политическа и институционална незавършеност. Невъзможно би било подона валутна зона да просъществува дълго без общ банков съюз, както до сега. Необходимо е и създаване на общ фискален механизъм и респ. "ковчежничество" или общо министерство на финансите, за да балансира това, което монетарната политика не е в състояние да прави. За това вече се говори все по-усилено и конкретно в Европа и дори името на германския финансов министър Шойбле се спряга като бъдещ министър на финансите на Еврозоната.

Колкото и сложни да са реформите, необходими за поправянето на Еврозоната, те трябва да се проведат през следващите няколко години. Иначе дисблансите и структурните проблеми на общата валута биха довели до нови и още по-тежки кризи, биха създали рискове от разпад на самата Еврозона, а така биха застрашили целостта и бъдещето на Европейския съюз. Трябва да е много ясно, че нито Германия, нито Франция, нито друга страна в ЕС биха приели спокойно подобно бъдеще за себе си и за Съюза. Еврозоната ще трябва да се доизгради по-ускорено. За нас този процес трябва да е от най-висок приоритет за да участваме в дискусиите и механизмите за вземане на решенията по новата архитектура, в която така или иначе ще трябва да се включим един ден.

Погледнато така, политическото послание на премиера Борисов: “да атакуваме чакалнята на еврозоната”, веднага след срещата му с президента Макрон, бе правилно и навременно. Министър-председателят ни едва ли би си го позволил без кимване от страна на домакините си в Париж и Берлин. Борисов има шанс от една страна да отчете като голямо постижение на кабинета си включването на българския лев в ERMII, а от друга — да се въоръжи с механизъм, пътна карта и европейска подкрепа за управленски промени, без които не след дълго правителството му би било изправено пред неразрешими проблеми и конфликти.

С влизане във Валутен механизъм II не би настъпила нито промяна на курса на лева спрямо еврото, нито би могло да се очаква какъвто и да е инфлационен натиск върху цените. Подобно на прибалтийците, ние ще настояваме за продължаване с фиксирания курс до датата на въвеждане на еврото. Така биха отпаднали веднъж и завинаги всякакви рискове и спекулации за отмяна на много успешния досега режим на Валутния борд. България вече е платила цената да има валута фиксирана към еврото и включването на тази валута в ERMII само би добавило повече доверие от страна на кредитните агенции и инвеститорите в икономиката, както и в стабилността и неотменимостта на Валутния борд до въвеждането на еврото, независимо колко отдалечено във времето може да бъде това.

Влизането във Валутен механизъм II има само позитиви за страната ни. Ще гарантира дълъг път на реформи, независимо от смяната на правителства пред идните години. Ще ограничи много силно възможността за натиск от страна на олигархични и други кръгове и така ще предотврати възможности за сценарии като кризата с КТБ. Ще ни принуди да подобрим съществено банковия надзор и дори правосъдната ни система. Ще ни гарантира място по-близо до ядрото на ЕС и на масата, където ще се решава бъдещето на Еврозоната и нашето собственото бъдеще в нея.

Всякакви разговори днес за влизане в Еврозоната са както несъстоятелни и ненавременни, така и контрапродуктивни във вътрешен и във външно политически план. Днес е време не само да заговорим, но и да действаме решително за по-бързо присъединяване към Валутен механизъм II. От това дългосрочно биха спечелили всички, включително и противниците на идеята.

Илия Лингорски е президент на българската секция на Европейската лига за икономическо сътрудничество. Той е бивш заместник-министър на финансите, подуправител на МВФ за България и председател на надзорния съвет на Българската банка за развитие. Статията е написана специално за OFFNews.