Мишената не е Малкович. Целта е умните и красивите да не владеят центъра на София

На 7 ноември вечерта пред Народния театър се събра нещо, което няма как да се нарече другояче освен просташка тълпа. Тя би актьор, режисьор и театрален директор. Тя не крещя, а грухтя срещу театрално представление - уж по патриотични подбуди и за защита на българщината, а реално по политическа поръчка и заради собствената си омраза към всеки по-културен човек. Тази грозна тълпа искаше да чупи вратите на Народния театър. Няма нужда да се влиза в детайли за това какво е редно и какво не. Просто трябва да поговорим как това да се спре.

Не, това няма да е възпитан, сдържан или "неутрален" текст. И не трябва да бъде. На седми ноември вечерта в сърцето на София се случи поредното българско безобразие и то трябва да бъде оценено, както заслужава. Въпросът е само защо тези неща се случват - както и защо властите ги допускат. 

Да речем, че ставаше дума за истинско народно възмущение. Тогава нещата щяха да протекат по-спонтанно. Нямаше да има партийни шефчета (при това - на очевидно авторитарни, антидемократични, морално компрометирани партии). Нямаше да има партийни знамена. Нямаше да има контраафиши, разлепени върху плакатите за представлението, разлепени по центъра на столицата. Нямаше да има еднакви слоганчета. И нямаше да има концертирана кампания приказки срещу ах, толкоз страшната и "антибългарска" пиеса "Оръжията и човекът". Която, между другото, е поставяна и игграна и по света, и в България през годините, с известен успех, при това без никакви крясъци. Последните крясъци са били през 1921, а оттогава е минал над век. 

Вече изобщо няма значение каква е пиесата или какви са качествата на постановката. Без значение е дали Шоу и Малкович са гении, подигравчии или занаятчии. Театрално-анцузлийската критика от вечерта на 7 ноември беше на толкова жалко равнище, че с нея може да се разговаря само с езика на презрението. Или пък на силата. 

Цялата очевидна подготовка на мръсногрознозлите показва едно: "патриотичният" шум срещу постановката на Джон Малкович в Народния тетар изобщо не е патриотичен, нито пък спонтанен. Става въпрос за активно мероприятие с двойна политическа цел: първо, да им стане ясно на "соросоидите", "джендърите", "либералите", "красивоумните" или по-скоро на нормалните хора, че не те, а едни грозни, мръсни и зли контролират центъра на София; и второ, да се заеме общественото внимание с "антибългарина" Бърнард Шоу, а не например с нещо далеч по-страшно, като например избора на компрометиран Главен прокурор от Висш съдебен съвет с изтекъл срок на годност, водната криза, предизвикана от творческото бездарие на нашите власти и най-сетне от невъзможността на България да състави редовно коалиционно правителство, което да не представлява парад на експонати, годни само за Централния софийски затвор.

Точно поради тази причина Делян Пеевски свиква протест в първия ден на Народното събрание - за да блокира протести срещу себе си като тези през 2013 г.

Това вече се е случвало. През май 2007 г. поръчковите "патриоти" пак вдигнаха на щикове историците Балева и Брунбауер, чийто проект за Батак като място на памет беше обявен за "антибългарски". Тогава съвпадащото безобразие беше малкият проблем на Румен Овчаров с едни пари и "Топлофикация". "Патриотите" свършиха работа, прибраха едни хонорари, а Р. Овч. беше удобно забравен. Горките историци бяха невероятно уплашени. И не знам дали си дадоха сметка, че на никого не му пукаше за тях, ами си ставаше дума за удобно активно мероприятие след сигнал за сбор на хрътките. 

През октомври 2015 Волен Сидеров и неговата банда весели разбойници нахлуха безгрижно в НАТФИЗ и наплашиха студентите. Посланието пак беше ясно: дебеловратите, черните якета и черните души контролират София, а красивоумните да си налягат парцалите. Между другото, тогава най-тъжното беше, че хората от НАТФИЗ заявиха, че нямат нужда от защита. Те се уплашиха повече от гражданите, които искаха да спасят НАТФИЗ, а не от Волен Сидеров. Това говори много за нашата национална интелигенция, но млъкни, сърце. 

Вчера, както често става в китната ни Родина, орките спечелиха битката при Сливница. 

Във всички тези случаи полицията е невинна и безполезна. Тя едва намира сили да изпрати десетина униформени служители, които не правят кой знае какво докато някой пердаши, унижава или заплашва "красивоумните" културтрегери. Но само си представете, че например десет-двайсет "красивоумни" излязат с плакатче и знаме, за да заяват елитистките и антинародни тези, че например Земята е кръгла, ваксините са полезни, миенето на ръце преди хранене и след ходене до тоалетна, както и употребата на четка за зъби са нещо добро или пък че страната ни има нужда от демонтаж на всички съветски паметници, декомунизация на образованието, малко по-честен избор на Главен прокурор или нещо друго от тоя род. Знаете ли какво ще стане?

Освен грозните, мръсни и зли контрапротестиращи на хонорар, мигом ще се появят пет кордона робокопи от жандармерията в пълна екипировка. И ще пазят агресивните от кротките, а не обратното. Нека не забравяме - зад всеки бит актьор, режисьор или театрален директор стоят усилията по опазване на реда от страна на служителите на същото МВР, според което няма такова нещо като опраскани избори, купен вот и фалшифицирани протоколи. Разотивайте се, граждани, тук не се случва нищо интересно... Ама разотивайте се вече, че да не изядете по един!