Медиите и тежката политическа криза

Екипът на Редута.БГ винаги е вярвал във важната роля на независимата и обективна журналистика за развитието на обществения дебат и демократични процеси. Не можем да бъдем безучастни към проблемите на медийната публичност у нас, нито към тежката криза на политическия процес в страната. Бихме искали да инициираме по-широка дискусия по тези проблеми и като част от тази дискусия представяме текст на проф. Георги Фотев специално за Редута.БГ.

Продължителната и все по-задълбочаваща се политическа криза в демократична България има признаци на надвиснала национална катастрофа. Не може да се пресметне в кой момент може да настъпи хаос, който за много голяма част от членовете на обществото, за да не кажем за всички, ще бъде изненада, изразена с вопъла „Не може да бъде!“ Може! Кризите/катастрофите настъпват внезапно и изненадващо. Тогава хората не знаят какво да правят.

При безпътица всички си задават проклетия въпрос на Чернишевски „Какво да се прави?“. След като бедствието отмине, умните го изучават и си вадят поуки. Глупавите, които, с извинение, са мнозинство, продължават, както си знаят. О-о-о, печал! „Историята ни учи, че човек не се учи от историята“ (Хегел). Има смисъл да мислим преди да сме се удавили, как е станала възможна кризата. Това е дълг на интелектуалците и на критическата публичност, които, макар и маргинализирани в публичния форум на обществото, нямат оправдание да мълчат.

Една социологическа аксиома: Въздържането от социално/политическо действие е действие. Дори абсурдното действие е действие (Камю). И това действие има скрит/косвен смисъл. Необходимо е да бъдат назовани причините и виновниците за настоящата тежка, много тежка българска политическа криза, най-малко главните.

Отговорни са най-влиятелните национални медии и други, които им припяваха. Въпросът за главните и най-влиятелните български медии не е нито второстепенен, нито лесен за осветляване. Отговорът на комплексния въпрос е обширен и много по-сложен отколкото си представя публиката. Манипулират публиката, както си искат, в името на свободата и независимостта на медиите в демократичното общество. Нашите я вършат тая работа не от вчера. И това става в условията на епохалните радикални промени в света.

В късно модерните общества, и особено в условията на Четвъртата индустриална/дигитална революция, възниква и се развива ДУАЛИЗЪМ на социалната реалност, респективно на реалността изобщо. Това поставя по кардинално нов начин проблема за истината, за ресурсите от данни (big data), които са на разположение на хората, народите и човечеството, достъпа до тези данни, възможното спекулиране с тях, проблемът за мястото на човека във възхода на обществото на мрежите (Мануел Кастелс и др.), мястото на човека в настъпващото пост-човешко общество и т.н.

Дуализмът на съвременната човешка реалност се образува от оригиналната (офлайн) реалност на хората от плът и кръв, от нещата/вещите, естествените факти и артефактите, обществото и природата, от една страна, и дигиталната (онлайн) реалност, която е симулативна и включва виртуални лица, неща, факти, образи, реч и т.н.

Фундаменталният и кардинален проблем, вероятно неразрешим, се корени в обстоятелството, че симулативната (виртуалната, в т.ч. медийната) реалност се налага в съзнанието и възприятията на хората като доминантна и сякаш единствена. Виртуалната и симулативна, включително новата медийна реалност, определя поведението на хората от плът и кръв, нагласите, дори желанията и потребностите на членовете на обществото.

Медиите са станали в политическото общество странен от традиционна гледна точка политически актьор (деец). Дали медиите са наистина независими и свободни не е маловажен въпрос. Но за разлика от политическите партии, от индивидуалните или колективни дейци, които в демократичното общество се избират и носят отговорност пред избиратели, медиите не носят политическа отговорност. Така стана възможна безобразната предизборна кампания.

Не се проведе нито един сериозен дебат в предизборната кампания между основните претенденти за управлението на страната. Доколкото имаше организирани подобни дебати те придобиваха карикатурен и отблъскващ характер поради тъпи и полу-идиотски правила и концептуална нищета на медийните модератори,водещите журналисти на дебатите. Журналистите се оплакваха, вехта песен, че важни политически фигури, партийни водачи отказвали да се явят в студиата.

Журналистическата фантазия стига до сериозни, но неуместни, или плитки въпроси към партийни велможи, които изричат сакрални срички, пред жалките рояци от репортери по коридорите или на входа на парламента. Отвратително. Журналистическа мизерия. Един ги беше нарекъл презрително „мисирки“. Да се смееш ли, или да плачеш. Медиите имат мисия. Да сте чували ли в тази страна за това?!

Като се отказват да дойдат в студиото, или пък не допускат журналиста до техните офиси/олтари, превърнете това вие, свободните и независими медии, настоятелно в остър публичен проблем. Ницше казва: „С чук по главата.“ Изобличавайте безмилостно. Имате възможност и право. Тези, който вземат колективно обвързващи решения (политиците), са длъжни да говорят пред гражданите, те не са господари, а слуги на народа. Мерете всичко с етиката на отговорността, защото само извън политиката има друга етика.

Провалът на последните избори, както и на предходните, беше подготвян преднамерено или непреднамерено, фактически все едно, от дежурни анализатори, коментатори, пропагандисти, и откровени слуги на богати с държавни субсидии и крадени пари политически агенти. Тези гнусни практики са нетърпими. Има нетърпимост, която е атестат за морал и култура. Бедата е в покваряването на големи части от политическото общество, което става притеснително пасивно.

Колкото по-комплексно е обществото, толкова повече се усилва необходимостта от грижи за пълноценното функциониране и развитие на демокрацията, и от специални грижи за свободата на словото срещу злоупотребите, които ерозират тази свобода като фундаментална ценност. Въпросните грижи, не са манна небесна или нещо. Те не са като майчината грижа, която се самопоражда.

Медиите са един от най-важните стожери на демокрацията и свободата на словото. Изследването, анализите и дебатите в медиите върху генезиса, параметрите, структурата и развитието на настоящата политическа криза могат да са незаменима грижа за демокрацията и за свободата на словото. Първостепенна и незаменима е ролята на Парламента. Безобразието на предизборната кампания е резултат на смотания закон за участие в изборите, който постави медиите в абсурдни ситуации, за които стана дума, и прати по дяволите значителен дял от гласоподавателите.

Провалът на изборите е манифестация на законодателна глупост и убиване на демокрацията и свободата на словото в името на демокрацията и свободата на словото. Законът е форма на рационализация на обществените отношения, разбира се, по линия на справедливостта и с оглед на общото благо като финална цел и ценност на политиката. Правното регулиране на участието в изборите е длъжно да предпази предизборната кампания от провал. Измиват си ръцете с прословутата машинация „избирателите решиха така“. Няма такава опера. Новият парламент да махне незабавно субсидиите на партийките получили миниатюрен процент. Фалшива грижа за демокрацията.

Парламентарните партии получават субсидии, които, както се подразбира, харчат за щяло и нещяло. Медиите не могат да се спотайват за харча на народните пари. Дайте думата на хората, които разбират от тези работи. Мълчат за скандални случай. Кучи влачи, диря няма. Българска меланхолия. Както се подразбира има умопомрачително количество грешки в книжата на проведените избори. Всички мълчат. Някой да е разбрал нещо конкретно за купените гласове. Кои са тези партии, които са купили гласове? Гробно мълчание.

Правят правилник за работата на парламента. Изключете веднъж за винаги възможността на парламентарната трибуна да се качват политически вандали с абсолютно непристоен език. Техният език е техния свят. В такъв смисъл ги наричам вандали. Това не е свобода на словото. Това е убиване на свободата на словото. Парламентът е мястото на най-отговорната реч в обществото. Имено ПАРЛАМЕНТ! Без медиите нищо не може да се направи по въпроса. Убийците на свободата на словото в парламента са вдъхновители на убийците по пътищата.

Убийците на свободата на словото в парламента са вдъхновители на домашните насилници. Те са рушители на фундаментални социални ценности. Били избрани. Техните избиратели ги харесвали за тяхната реч. Не, не! Това не са никакви аргументи. Така говори, който няма аргументи. След 14 часа през деня и след 22 часа не може да ви шумят под прозорците. Хайде да не се занимаваме с глупави въпроси. Националните медии носят отговорност за тежката политическа криза.

Ако не предизвикаме промяна в българското национално медийното пространство не може да настъпи поврат в политическото общество. Ако твърдението ви изглежда пресилено се върнете и прочете бавно предходното изложение отново.