Маските паднаха. България отново е от грешната страна

Ние даже не се опитваме да ги лъжем. Те дори не се преструват, че ни вярват.

Така могат да се опишат накратко отношенията между България и партньорите от ЕС на 11-ата година от нашето членство в Съюза.

Шефът на Европейската Комисия Жан-Клод Юнкер и еврокомисарят по бюджета Гюнтер Йотингер представиха пред Европейския парламент многогодишна финансова рамка на ЕС за периода 2021-2027 г.

Дословно ЕК казва така:

"Важна новост в предложения бюджет е засилената връзка между финансирането от ЕС и спазването на принципите на правовата държава. Поради това Комисията предлага нов механизъм за защита на бюджета на ЕС от финансови рискове, свързани с всеобщи слабости в прилагането на принципите на правовата държава в държавите членки. Предложените нови инструменти ще позволят на Съюза да спре, намали или ограничи достъпа до финансиране от ЕС по начин, който е пропорционален на естеството, тежестта и обхвата на слабостите в прилагането на принципите на правовата държава”.

След дългогодишни опити да ни помогне да станем държава с действаща съдебна система, която правораздава според закона, а не според джоба или интереса на този или онзи, ЕК най-накрая разбра, че с добро няма да стане, и извади най-силния си коз – предложи спиране на еврофондовете за всяка държава, която не уважава върховенството на закона и демократичните ценности.

България пък, след като години наред имитираше реформи, от които положението само се влошаваше, а не се подобряваше, категорично се обяви срещу подобен „субективен критерий, който ще бъде инструмент за политическо вмешателство“.

Формално погледнато, в момента най-силно застрашени от прилагането на новия подход са Полша и Унгария, чиито политически лидери откровено се подиграват на ЕС, приемайки закони, които са в разрез с принципите на Съюза, и отказвайки да изпълняват общите решения.

Обективно погледнато, България и Румъния са също сред най-силните кандидати за налагане на подобни санкции, тъй като са единствените, които се намират под мониторинг точно заради пороците при прилагането на закона. И фактът, че управляващите у нас и в северната ни съседка се снишават и не се опълчват открито на ЕС по ключови въпроси, няма да им помогне особено и за дълго.

Хубавата новина е, че маските паднаха, картите са на масата и времето за надлъгване свърши. Ако иска успешно да се справи с кризите с бежанците, очаквания Брекзит, обтегнатите отношения с Русия, надигащото се недоволство в голяма част от страните, довело до възход на крайнодесни партии, ЕС трябва да се промени – радикално и спешно. Предлаганата бюджетна рамка и критерият „върховенство на закона“ са само първата стъпка. Следващата най-вероятно ще е обвързването на парите от еврофондовете с тяхното ефективно харчене. Защото на западноевропейците им омръзна парите им да потъват в корупционни схеми, от които се облагодетелстват политически кръгове. Честно казано – на нас, българите, също.

Лошата новина е, че България отново е от грешната страна на битката за реформирането на ЕС. Тя е в отбора на онези, които не желаят върховенство на закона, защото си дава ясна сметка, че не може да издържи теста. Това би означавало да разбие всички олигархично-роднинско-корупционни обръчи, които задушават съдебната система и осигуряват просперитета на #КОЙ и СВОЙ. Да започне да прилага, а не да извращава законите. И да залага на бързо и ефективно, а не на субективно и ефектно „правосъдие“.

В тази битка ние, гражданите, не сме в отбора на нашите политици, колкото и да се опитват да ни убедят, че евентуално спиране на еврофондовете, ще удари обикновения българин. Истината е, че най-силно ще пострадат онези, които години наред крадат и разхищават нашите пари. Защото с много по-малко пари могат да се направят много повече и по-качествени неща. Просто средствата трябва да се управляват и разпределят кадърно. В обществена, а не в лична или партийна полза.