Малко разсъждения за бюджетите в ЕС

Гледайки цифрите, ми идва наум, че бюджетите в ЕС28 са като ситуацията, в която жена, обичаща да си хапва, гледа малка черна рокля. Борбата между ума и стомаха. Като че ли волята и умът побеждават малко по малко.

Като се вземе предвид, че от края на 90-те години разходите на страните членки са намалели с близо 10% от БВП до 2007 г., когато постигат най-ниското си ниво за последните години. След това като реакция на кризата скачат с близо 4% от БВП и през 2009 и 2010 г. се задържат малко над 50% от БВП.

От 2011 г. насам, под натиска да бъдат създадени благоприятни условия за растеж и заетост, преразпределението през публичния сектор започва да намалява, макар и недостатъчно бързо (според мен), достигайки 48.1% от БВП за 2014 г.

Едновременно с това процесите не са еднородни, има няколко много „странни“ случая като Финландия (държавата с най-голям размер на бюджета към БВП), която спрямо 2007 г. е добавила 10% от БВП към размера на публичните си финанси, включително наблюдаваме нарастване и след отминаване на кризата от 2009-2010 г. Подобно поведение демонстрира групата на първите 10 държави по размер на публичните разходи ( Франция, Италия, Дания, Словения, Гърция и др.).

Ако се съпоставят тези числа с динамиката на икономическия растеж в тези страни, „почти“ съм сигурен, че има пряка връзка между скоростта на възстановяване на икономиката и връзката големина/реформи на публичен сектор.

Другата група се формира около Германия, Холандия, Великобритания, Ирландия, Естония и др., които са свили средно около 7-10% от размера на бюджета си.

България е по-скоро в третата група страни, която запазва относително големината на публичните си финанси.

Би било интересно да се види доколко тази стабилизация на бюджетите се държи на основополагащ фактор като пазара на труда.

Държавите, които са базирали своите стратегии върху реформа на социалната сфера и имат резултати на пазара на труда, са Естония, Литва, Латвия, Ирландия, Унгария, Великобритания и Германия. България е в групата на страни с оставащи проблеми в този сектор и влиза в една група със северните страни, Франция, Испания, Португалия, Австрия и Чехия.

Тази група е доста разнородна, макар и с аналогични резултати, защото видимо пазарът на труда в Испания и Португалия се подобрява, но все още недостатъчно, докато другите страни имат определено структурни проблеми със социалните си системи.

Дания, Финландия и Франция поддържат разходи за социална защита (включително пенсии) около 25% от БВП, като отново е фрапираща Финландия, която е увеличила тези разходи с реални 10% спрямо 2009 г., а спрямо 2008 г. увеличението е с цели 5.4% от БВП.

По отношение на дефицита и фискалната консолидация, която измерва резултата от усилията на властите, може да се каже, че има 4-ма отличници за 2014 г. - Дания, Германия, Естония и Люксембург, които са завършили годината с положителни баланси.

Групата на влошаващите се резултати са Швеция, Финландия и Кипър, които имат разхлабване на публичните си финанси.

Няколко държави поддържат дефицити над 4% от БВП и макар и да имат намаление на дефицитите между 50-80% спрямо 2009 г., видимо мерките за консолидация на бюджета не са достатъчни. Хърватска, Великобритания, Испания и Кипър поддържат прекалено опасни дефицити - между 5.7-8.8 % от БВП.

В тази класация България е на 15 място от 31 държави (EU28+3), a Гърция е 21-ва с дефицит от 3.5% от БВП за 2014 г.

Какво друго ни показват сравнителните данни на EUROSTAT за държавите членки + Норвегия, Исландия и Швейцария? Данните за разходите по функции са за 2013 г. но няма съществени изменения в тенденциите за 2014 г. (с изключение на няколко страни, вкл. България), по-скоро минимални изменения в нивата на някои разходи.

България има сравнителни предимства поради малкия размер на публичния си сектор спрямо останалите страни членки. Тя е на 27 място от 31 страни с размер на разходите от 38.3% от БВП за 2013 г., и 39.2% за 2014 г.

Средният размер на разходите за страните от EU28 e 48.6% от БВП за 2013 г., и 48.1% за 2014 г.

11 държави имат по големи разходи от средното за EU28. Разходите на българския бюджет за 2013 г. са с 21.2% по-ниски от средните за Европа.

В кои сектори са големите отклонения в българските публични финанси? Разходите за администрация (29 място), здравеопазване (26 място), образование (30 място), социални разходи (22 място) са в една линия с общия размер на бюджета. Непропорционално високи са разходите за вътрешен ред и сигурност (2 място), околна среда (7 място) и благоустройство (3 място). Разходите за отбрана са 13-ти, а за икономически дейности са на 9 място измежду 31 европейски държави.

Тази класация развенчава мита, че администрацията харчи прекалено много на сравнителна база, показва управленски и структурни проблеми на бюджета за "Вътрешен ред и сигурност" (МВР, съдебна власт, затвори, разузнавателни агенции) и на този за социални дейности (включително пенсии). Добра тенденция на инвестиционните разходи за околна среда, благоустройство и икономически дейности, които включват основно финансирането от европейски фондове.

И големите въпросителни при здравеопазването и образованието. Добрата новина е, че тези сектори структурно запазват пропорциите спрямо общите разходи и съотношенията спрямо бюджетите на другите страни. Средното ниво на разходите за здравеопазване е с 36% по-ниско, отколкото в групата на страните от ЕС28, а разходите за образование - с около 24% по-ниски.

Макар и в една и съща привидна позиция, ситуацията в здравеопазването и образованието е доста различна. Чистата статистика не отчита разликата в моделите и структурата на финансиране на отделните системи. В България публичните разходи за здравеопазване са относително ниски спрямо останалите държави, но ние имаме относително голям дял на частното финансиране - около 40-50% от всички разходи, т.е. разходите за здравеопазване са около 7.6% от БВП (по оценка на Световната здравна организация) и съвкупно се доближават до средните разходи за Европа от около 8.6%-8.9% от БВП. Особено ако се вземе предвид и структурата на медицинско потребление. Например разходите за разкрасителни медицински процедури са с доста по-голям дял в по-богатите страни. Т. е. ние имаме по-скоро управленски проблеми с ефективността на системата, отколкото с чисто ресурсни ограничения.

За съжаление, горното не важи за сектор "Образование". Тук проблемите са и управленски, и ресурсни. Това е особено видимо на фона на група страни, които имат ясна стратегия за инвестиране в образование и наука.

Разходите на Дания, Швеция, Финландия, Словения, Естония са почти двойно спрямо тези в България, от порядъка на 6.5-7.6% от БВП.

За съжаление, консервативното законодателство все още не позволява привличането на допълнителни средства чрез разширяване обема на услугите, а в същото време липсват и цели структури, които да привличат частни инвестиции, особено в области, свързани с научни и приложни изследвания.

От гледна точка на различия в структурата на финансиране на различните образователни степени по данни на Световната банка, то огромната разлика спрямо останалите е в областта на висшето образование. Т. е. ако нещо ни казват сравнителните анализи на европейските бюджети, то е, че много бързо трябва да разберем какво правим със системата на образованието в България.