Макрон да обуздае анти-българската налудничава реторика в името на френската национална сигурност

Преди няколко дни, френският президент Еманюел Макрон каза на френско крайно-дясно списание, че предпочита законни имигранти от Гвинея и Кот д'Ивоар пред незаконни украински или български мрежи.

Всеки предпочита почтени хора пред криминални мрежи. Аз предпочитам нормални хора пред престъпници. Това не е новина.

Моментът, в който това, което Макрон каза, става проблематично е, когато групира българите с престъпни мрежи, като че ли това е българският миграционен контингент във Франция. Изглежда, че това са българските емигранти във Франция.

Може би Макрон не е спал добре и затова е бил нервен. Може би си е ударил главата някъде. Може би просто се слага на френското крайно-дясно. Няма значение. Въпросът е, че трябва да престане с налудничавите приказки.

Българите, за разлика от украинците, са граждани на ЕС с равни права, независимо дали на Макрон му харесва или не.

След като блокира Северна Македония и Албания от преговорите за присъединяване към ЕС миналата седмица, Макрон се превръща в лошия с френски акцент в балканския екшън филм.

Голяма част от холивудските филми се продуцират и снимат в България в последно време. Ротацията на лоши в екшъните е периодична; след руснаците и китайците следващите лоши в Холивуд може да бъдат джихадистите с техния френски акцент. Какво ще кажете за това като културен стереотип?

Правилата на ЕС оставят много място за маневри в това как един член на ЕС може да се държи без да нарушава правилата. Не е нужно България да гласува с Франция по важните теми в ЕС. България може да е добър партньор или не. Това зависи от отношението, което срещаме.

Франция е номер 2 в ЕС, но всеки номер 2 има нужда от последователи. Една силна държава не е наистина влиятелна без последователи в политическата група от държави, която иска да води.

Теорията на конструктивизма в международните отношения вижда действията на държавите като серии от взаимодействия, които надграждат на базата на реакция и контра-реакция. Отношенията между държавите не са статични; те се създават като продукт от повторения от интеракции, базирани на възприятия. Така че българите може да играят с Франция по важните теми или не. Това зависи. А за големите решения, всички ЕС-членки трябва да се съгласят. България има вето точно толкова, колкото Франция.

И, разбира се, има ги и тези трънливи теми, за които ЕС няма ясни правила – само добра воля, като темата за връщането на бойци на Ислямска държава обратно в Европа.

Като говорим за престъпни мрежи, България няма проблем с домашно отглеждан тероризъм. Франция го има. В борбата с тероризма, обмяната на информация е ключова. Географското местоположение на България като порта към ЕС и най-близка сухоземна входна точка от Близкия Изток означава, че България ще знае и ще разкрива неща за джихадисти на Ислямска Държава с френски паспорти, които се връщат към Европа от огнища на тероризъм в Близкия Изток. Ние ще имаме тази информация първи, преди френските разузнавателни служби.

Някои джихадисти на Ислямска Държава ще опитват да се вмъкнат обратно във Франция и ще го правят през България като първа входна точка. Ние също предпочитаме усърдно работещи хора пред френските джихадисти.

Вместо да се чудим как да се оправяме с тези джихадисти на Ислямска държава с френска националност с европейски паспорти, България може просто да реши да ги прати обратно вкъщи във Франция, а французите да се чудят какво да ги правят на френска земя. Ако французите си ги искат обратно толкова много.

На бас, че Макрон не е помислил за това, когато плямпаше за българите миналата седмица. Ироничното е, че слагайки се на крайното дясно във Франция с прости обиди срещу българите, Макрон застрашава френската национална сигурност по много нажежена тема и дори не осъзна това. Не е ли въпросът за завръщащите се бойци на ИДИЛ много по-важен за Франция от това да се обижда нация? Българското сътрудничество в областта на контра-тероризма не трябва да се приема за даденост. Както вече казах, може да играем, а може и да не. Зависи. Това, което не харесваме, е да ни обиждат.

За разлика от някои европейски държави, България като външна граница на ЕС не изпраща бежанци направо към Западна Европа. Никога не е било политика на България да праща мигранти направо към Франция. България може да се придържа към правилата на ЕС, а може и да затваря очи за някои неща. Зависи. Българското съдействие не трябва да се приема за даденост, особено в сферата на миграцията. Няма ли да е иронично, ако обида свързана с мигранти всъщност създаде миграционен проблем за Франция, ако, да речем, България престане да съдейства по този въпрос?

Разбирате ме. Ако България реши, че не харесва това френско отношение, може да стане опака по много, много точки, които са всъщност важни за френската сигурност и политика, които французите дори и не очакват. Защото, когато някой съдейства, не се забелязва веднага каква вреда, може да се причини, ако изведнъж спре.

В самата България може да се намерят много негативни стереотипи за французите. Това не означава, че българският премиер ще ги изръси пред медиите. Не се прави така.

За да работи ЕС, държавите членки трябва да престанат с обидите. Стереотипи и обиди въз основа на националност има множество във всяка държава, но те нямат място в сериозната политика.

А да. И искам Макрон да се извини на българите.

*Ивета Чернева е автор в областта на сигурността и човешките права, който преди това е работил за пет агенции на ООН и в Американския Конгрес. Нейни коментари се публикуват в Евронюз, Ню Йорк Таймс, Гардиън, Флетчър, EU Reporter и др.