Магията на доганизма залязва зад стените на сараите

В зората на прехода от тоталитаризъм към демокрация Движението за права и свободи беше надежда за турците и мюсюлманите в България, пострадали толкова много от т.нар. „възродителен процес“.

Те подкрепиха Движението заради красиво опакованата му абревиатура, която включваше думите „права“ и „свободи“. Защото по време на насилствената смяна на имената през зимата на 1984/85 година им беше отнето правото да носят родните си имена и да говорят на майчиния си език. Казано накратко, това обстоятелство даде възможност на новоизгряващия политик Ахмед Доган да сложи ръка върху „етническата карта“, за да бъде осъществен мирен преход. Той беше сочен за архитект на българския етнически модел.

Благодарение на монопола си върху етнорелигиозния вот на турците и мюсюлманите оглавяваното от него ДПС се сдоби с огромна политическа тежест. Обществото беше превърнато в заложник на етническата карта, която Ахмед Доган размахваше в удобен за него момент.

Но днес битката на „автентичното“ ДПС не е за нищо друго освен за оцеляването на лидерското ядро около Доган. Доганизмът превърна травмата от „възродителния процес“ в своя идеология. Така турците и мюсюлманите останаха на ниските социални етажи и смирено преглъщаха лукса на сараите в търпеливо очакване на някаква справедливост.
В началото каузата, в която хората вярваха, беше друга. Тя включваше утвърждаването и развиването на културата, езика, обредите, обичаите и идентичността на общността. В това отношение доганизмът се оказа пожелателен.

В наши дни сладкият сарайски живот на доганистите остана в миналото. Пред очите им всеки ден се руши светът, в който са свикнали да живеят. Някога електоралната им маса беше „в кърпа вързана“. Те имаха интерес тя да не осмисли себе си като пълноценна част от гражданското общество с всички преимущества, произтичащи от това – демократични ценности, права, свободи, икономическа независимост.

ДПС се крепеше върху фундаментите на идеала и капитала. След разцеплението в партията капиталът отиде при Новото начало, а за доганистите остана само романтичният идеал от доброто старо време. Поради тази причина цели структури се преливат от Алианса за права и свободи (АПС) към Новото начало. [Екмексùз демокрасù олмàз.] „Без хляб демокрация не се прави“, гласи една турска крилата фраза. А Новото начало обещава на електората по места конкретни неща като финансиране на проекти за общините, социални програми и т.н. Хората приемат „офертата“, защото отдавна не вярват на захаросаните фрази на доганистите за етнически модел, заедност и тем подобни. Всички много добре осъзнават, че разбирателството между различните етноси се крепи на вековечния комшулук и здравия разум.

С течение на времето под лидерството на Ахмед Доган от политически субект ДПС се трансформира в корпоративна структура. В годините на прехода към демокрация политикът Доган нямаше граници на материалните си щения: той мечтаеше за „летяща чиния“, парадираше с „обръчите от фирми“, с разпределянето на „порциите на финансирането в държавата“ и др., но трябва да му се признае, че имаше таван на амбициите си в политиката. Той се чувстваше уютно в ролята си на балансьор. Сигурната електорална маса и етническата карта му осигуряваха този рахатлък. Огромен принос за този комфорт имат и останалите партии на прехода. Техните врати, макар и негласно, бяха и си остават здраво заключени за мюсюлманската общност. По този начин те косвено помогнаха за трайното утвърждаване на ДПС в българската политика. Така Движението затвърди монопола си върху етнорелигиозния вот.

От друга страна обаче, Ахмед Доган не показваше признаци, че има персонална амбиция за лично участие във властта. Например на първите избори за Европейски парламент у нас ДПС се очертаваше като водеща партия. Тогава Доган излезе и заяви, че не е готов да бъде лидер на първа политическа сила, и допълни, че това е така, защото българското общество не е готово ДПС да е първа политическа сила. Към онзи момент това беше силен ход на Ахмед Доган, защото така той тушира страстите, както на политическата арена, така и сред обществото.

След като беше овластен лично от Ахмед Доган и застана начело на партията в тандем с Джевдет Чакъров, Делян Пеевски премахна ето този таван на амбициите в стремежа си към властта. Това уплаши Доган, който много късно осъзна, че е изпуснал партията от ръцете си, и реши да обяви война на Пеевски. Разбира се, загуби. В резултат ДПС се разпадна на две крила, но марката остана при Новото начало, както и голяма част от партийния електорат. А доганистите останаха без партия. На парламентарния вот през октомври 2024 г. станахме свидетели на голям парадокс – за пръв път от основаването на ДПС нейният дългогодишен лидер Ахмед Доган не гласува за Движението, защото неговото крило се яви на изборите с други формации под името Алианс за права и свободи. Но той никога не пое отговорност за разпадането на ДПС, а вместо това заяви: „Всички сме виновни“. Може би е дошло времето да си направят партия, която да включва в абревиатурата си името на Сокола по примера на някогашното НДСВ…

Когато през 2013 година Ахмед Доган се оттегли от оперативното ръководство на ДПС и стана почетен председател, се роди фразата „отиде си, за да остане завинаги“. Ако Доган наистина се беше оттеглил навреме, щеше да се съхрани митичният му ореол на извънредно силен политик, изкуствено рисуван през годините в медийния и политически дискурс.

Митът за политика Доган винаги е бил по-голям от човека Доган. Но след последните екшън сцени в Боянските сараи преди седмица магията на доганизма се развали. Сокола бе поканил младежкия актив и депутатите при себе си на крака в сараите, вместо да отиде при тях в хотела, в който са се събрали на среща. Търсен ли е бил този ефект? Била ли е нужна лъскава сцена, атрактивен декор, към който да се прикове вниманието на зрителите? Политическият ритъм отстъпи място на пререканията със служителите на реда, а нищо неподозиращите млади хора се оказаха употребени в тази масовка, в която доганистите бяха в ролята на страдалци.

Б. ред. - Мехмед Юмер е журналист и външнополитически анализатор. Издател е на сайта obzornews.bg. Статията му е написана специално за OFFNews. Други статии от Мехмед Юмер можете да прочетете тук.

Следете новините ни в GoogleNews