Когато историята става оръжие

Публикацията е на Der Spiegel. Оригиналното заглавие е: Wenn Geschichte zur Waffe wird 

Автор: Кристиане Хофман (Christiane Hoffmann)

Това трябваше да стане мащабна официална церемония на площад Република, разположен между Райхстага и ведомството на канцлера. Федералният президент трябваше да произнесе реч, федералният канцлер и други високопоставени лица трябваше да се съберат на 8 май да отбележат 75-та годишнина от края на Втората световна война. Поканиха младежи от цяла Европа и от Израел. Около Бранденбургската врата и Райхстага беше планирана изложба на открито.

Дойде обаче коронавирусът. Официалното празнуване беше отменено, вместо него ще бъде проведена церемония с полагане на цветя в Нойе Вахе (в мемориала) на улица Унтер ден Линден.

Паметта за световната война ще бъде съкратена до четвърт час. В Берлин тази новина беше посрещната с облекчение.

Чия картина преобладава в останалата част на Европа

Около Втората световна война през последните години се развърнаха исторически сражения, каквито може трудно да се представят 70 години след края на войната. Паметта за започнатата от Германия най-голяма война в историята на човечеството, отнела повече от 60 милиона животи, половината от които се падат на СССР, се превърна в историко-политическо минно поле.

Междувременно историята стана оръжие във всекидневната политика, геополитически инструмент. При това най-ожесточената линия на фронта преминава между Полша и Русия. В хода на емоционалните и въздействащи на обществото дебати става дума за възлагане на вината за това кой бил само жертва и кой повече от жертва, чия картина за историята преобладава в останалата част на Европа. Германия в това време безпомощно стои в страни, опитвайки се да запази неутрална позиция. При това тя не прави добро впечатление.

И ето че коронавирусът предпази германците от сложното решение с кого тази година да почетат паметта на жертвите от войната. Путин покани канцлера Меркел и президента Щайнмайер в Москва за Деня на Победата. Отговор не последва. В двореца Белвю предпочетоха да оставят решението на вниманието на канцлера, но тя не бързаше с отговора.

Настроението в Москва започна да се разваля. Френският президент Емануел Макрон и китайският лидер Си Дзинпин отдавна приеха предложението, но именно Германия, която през 1941 г. нападна СССР, държеше Кремъл в напрежение. Путин, който също изкусно владее майсторството да изчаква, вероятно е изтълкувал това като оскърбление.

Нещо подсказваше, че канцлерът в края на краищата не би отпътувала за Москва. Вероятно тя не би изпитвала особено желание да влиза в ролята на статист във военноисторическата инсценировка на Путин. Преди пет години Меркел отказа да присъства на парада поради украинската криза, обаче на другия ден отиде да положи цветя на Могилата на Незнайния воин край стените на Кремъл.

Спорът около прерогативите за тълкуването на Втората световна война се разгоря основно около две теми.

Първо, става дума за пакта Молотов-Рибентроп и за въпроса дали Съветският съюз, отчитайки този договор и секретния допълнителен протокол към него, носи част от отговорността за започване на Втората световна война.

Второ, става дума за термина, върху който тогавашният канцлер Рихард фон Вайцзекер на 8 май 1985 г. построи цялата си реч – „освобождение”. Дори ако в Германия се отнасят не еднозначно към трактовката за поражението на Вермахта през пролетта на 1945 г. като освобождение, при поляците, балтийците и мнозина други в Източна и Централна Европа позицията е друга: 9 май донесъл окончателното освобождение от германска окупация, но заедно с това станал начало на „несвободата” при сталинизма. Проблемът е в това, че такава двойнственост по отношение на паметта е съвсем недопустима.

Това засяга и пакта между Хитлер и Сталин. Сталин знаел какви ще бъдат последствията от споразумението с нацистка Германия за Полша. Съветският съюз също окупирал част от Полша. От друга страна няма съмнения, че Хитлер би нападнал Полша и без пакта със Съветския съюз. Тоест отговорността за Втората световна война я носи хитлеристка Германия.

В това време на помощ дойде историческата политика на ЕС. Възгледите за СССР и за Червената армия се измениха с разширяването на изток. Руснаците все повече стават не жертви и освободители, а престъпници и окупатори.
През септември миналата година Европейският парламент прие резолюция „За важността на европейската историческа памет за бъдещето на Европа”. В нея нападението от германците над Полша е обявено за „непосредствено следствие” от пакта между Хитлер и Сталин. Абстрахирайки се от това, че е съмнително закрепването на исторически оценки, резолюцията може уверено да се характеризира като предвзета.

Тя в значителна степен приравнява националсоциализма към сталинизма, освен това нацистка Германия и СССР са характеризирани като „тоталитарни режими”, в еднаква степен преследващи завоюването на света.

След това решение Путин почти задълбочено се зае с темата за пакта Молотов-Рибентроп. В няколко свои изказвания той отхвърли съучастието на СССР в започналата Втора световна война, нарече тогавашния посланик на Варшава в Берлин „антисемитска свиня” и заплаши „да затвори мръсните уста на всички западни фалшификатори на историята”.

Реакцията на Путин относно резолюцията на Европейския парламент е прекалена, казва Матиас Платцек, председател на Германо-Руския форум: „Това не беше умно, но разбираемо.” Ролята на Червената армия през последните години тихо се обезценява, което за Русия е болезнено.

Както в Русия, така и в Полша изучаването на историята на Втората световна война стана обект на правото. Двете страни обявиха публични отклонения от установени от държавата трактовки на историята като нарушения на закона.

Историкът Йорг Море, директор на германско-руския музей Берлин-Карлсхорст, от много години наблюдава как пропастта става все по-дълбока.

В залата на офицерската столова на училището за сапьори на Вермахта в нощта на 9 май 1945 г. е подписан Актът за безусловна капитулация. Тук през 1967 г. Съветската армия основа Музей на капитулацията, но след нейното напускане през 1995 г. е основан нов музей в условията на германско-руско партньорство. Той трябвало да стане място за срещи и обмен на спомени за историята на Втората световна война. Но тук възникнали трудности, казва директорът на музея Йорг Морре: „Руската страна иска платформа само за своя възглед на историята.”

Както историческата общност, така и германската политика, според Морре, действат твърде пасивно. „Германците мълчат и с това предоставят пространство за маневри на руската страна” – казва той. Преди всичко пасивно се държало МВнР на ФРГ. „Русия провежда политика за историята, а германците просто гледат, бездействайки” – разсъждава Море. За поляците това също е главна цел – да наложат на Европа свой възглед на историята.

Уточнение от OFFNews:

Позицията на Русия относно причините за избухване на Втората световна война е ясна, ясно е и нейното участие и заслуги за разгрома на нацистка Германия. Полша обаче остава в сянка.

Безспорно е активното участие на полския народ в съпротивителното движение по време на окупацията: Армия Людова, Армия Крайова, Варшавското въстание...

В интерес на истината обаче трябва да се знае, че Полша също като други страни е сериозно засегната от колаборационизма в полза на Германия. По непълни данни само съветските войски са взели в плен 60 272 поляци, служили във Вермахта. В послание до британския парламент се отбелязва, че британската армия е взела в плен 68 693 поляци, сражаващи се за Германия.

Според проф. Ришард Качмарек, директор на Института по история в Силезийския университет и автор на книгата „Поляците във Вермахта”, през германската армия са преминали около половин милион поляци от Горна Силезия и Поморие.

Историята трябва да се знае и цитира в пълнота, а не избирателно, колкото и някои нейни факти да са неудобни някому.