OffNews.bg

Кое е новото в процедурата за подобряване на условията в предприятията

На 16 октомври 2023г. официално беше отворен приемът на проекти по процедура „Адаптиране на работната среда“ – част от Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021 – 2027г. Проекти могат да бъдат подавани до 31 декември 2023г.

Какви дейности се финансират

В основната си част процедурата предоставя възможност за финансиране на дейности, които са познати от предходните програмни периоди: закупуване на лични предпазни средства, осигуряване на колективни предпазни средства (включително оборудване, което води до подобряване на условията на труд), както и на социални придобивки за работещите – ремонт и оборудване на места за отдих, рехабилитация, спорт, хранене и почивка.

От изброените дейности може би е нужно да се обърне внимание на съществуващите специфики, свързани със закупуването на лични предпазни средства (ЛПС). ЛПС трябва да бъдат нови по вид – да осигуряват по-висока защита от използваните до момента или да не са използвани досега в предприятието. Същевременно те трябва да бъдат съобразени с броя на работниците/служителите, като не е допустимо закупуване на резервни бройки, а закупените ЛПС трябва да имат срок на износване, който да не надхвърля срока на проекта.

Възможно и това да направи тази дейност не особено привлекателна за част от потенциалните кандидати, тъй като до голяма степен липсва дългосрочен ефект от реализацията ѝ. Особено, ако по проекта се закупят ЛПС с по-високо ниво на защита, а след приключването му отново се премине към ЛПС с по-ниско ниво на защита.

Кое е новото в процедурата

Процедурата предвижда и две дейности, които могат да бъдат определени като напълно нови, тъй като досега не са били част от интервенциите, свързвани с осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд.

Едната дейност предвижда осигуряване на психологическа подкрепа за превенция и профилактика на „бърнаут“ на работното място и „ефекти от COVID пандемията върху менталното здраве“. Другата дейност предвижда разработване и прилагане на „зелени“ модели на организацията на труд на работното място. Дейностите могат да бъдат осъществени от служители на предприятието или от външни консултанти, като само във втория случай дейността се финансира по проекта. Получаването на средства също така е обвързано с постигане на въздействие върху конкретни служители (или работни места/позиции) и е относително ограничено като обхват – до 200 лева за едно лице и не повече от 20 000 лева за дейността като цяло.

В случая следва да се разгледа по-задълбочено дейността, свързана с разработване на зелени модели на организацията на труд, най-малко поради следните причини: 1) Дейността е задължителна, т.е. трябва да бъде включена в проекта на всеки кандидат, независимо от това какви други дейности е планирал той; 2) Съществуват редица неясноти, относно начина по който тази дейност следва да се реализира.

Както вече беше посочено – става въпрос за консултантска дейност, при която външно за организацията лице (или евентуално служител на дружеството) трябва да направи преглед на моментното състояние в предприятието и да разработи зелени карти (вкл. да предложи конкретни мерки) за реорганизация на съществуващите процеси на работа по начин, който да доведе до подобряване на екологосъобразното функциониране на дружеството. В тази връзка възникват и основните въпроси.

Налице е известна неяснота, относно профила на консултанта (служителя), който следва да разработи тези зелени карти. Според условията на процедурата това трябва да бъде лице, което по занятие извършва определена дейност. Съответно са посочени три примерни дейности: (1) консултации и/или сертификация по прилагане на системи за управление по околна среда (ISO14001, EMAS или еквивалентни); (2) преподавателска и/или научно-преподавателска дейност в сферата на ресурсната ефективност и/или екологията; (3) консултантска и/или научноизследователска и развойна дейност в сферата на ресурсната ефективност, екологията или икономическата дейност на кандидата.

Това примерно изброяване е вътрешно противоречиво и объркващо. То може да се приеме, както като ограничение при първите две опции, така и като максимално широко допускане на всякакви категории консултанти при третата опция, доколкото тълкуването на „консултации в сферата на икономическа дейност на предприятието“ може да бъде безкрайно широко. При всички положения на този етап остава неяснота как следва да бъде идентифицирано и удостоверено, че консултантът или служителят отговарят на изискванията, заложени в процедурата.

На следващо място стои въпросът с резултатите, които трябва да бъдат постигнати по тази дейност. По проекта се финансира услуга, в резултат на която консултантът следва да предложи на предприятието план и мерки за въвеждане на съответните зелени модели. По дейността обаче се изисква също така тези модели да бъдат приложени в предприятието. Тук обаче не се отчита обстоятелството, че въвеждането им може да е свързано с инвестиции, които да надхвърлят дори десетократно стойността на консултантската услуга. Допълнителен детайл е, че консултантът се определя впоследствие, на етап изпълнение на проекта, но кандидатът трябва на етап подготовка да има максимална яснота какво ще се разработва като зелен модел. Нещо, което е до голяма степен невъзможно, тъй като препоръките на консултанта не могат да бъдат „предвидени“ отсега.

Всичко това превръща „зелената“ дейност по процедурата в риск за успеха на проекта като цяло, поради което може да се очаква в повечето случаи кандидатите да потърсят формално решение, което да не ги ангажира съществено от гледна точка на човешки или финансов ресурс.

Включването на тази дейност следва да се разглежда в контекста на комплекса от мерки, свързани с т. нар. зелен преход, но при всички положения реализацията на подобни операции се нуждае от допълнителни разяснения.

Какво представляват зелените модели

Един по-общ преглед показва, че внедряването на зелени модели или процеси в предприятията следва и може да се разглежда в общия контекст на управление и оптимизиране на бизнес процесите в дадена фирма (касаещи разходи, качество, време, гъвкавост на работа). В случая това е изцяло нов аспект при управлението на бизнес процесите, който може да допринесе за оптимизиране или замяна на използваните ресурси, прилагане на алтернативни варианти на работа, оптимизиране (автоматизация) на работните процеси, оптимизиране на използваните човешки ресурси и т.н., включително работа с партньори, аутсорсване на дейности и др.

По-конкретно от гледна точка на зелени политики и европейско финансиране подобна мярка е предвидена в плана за възстановяване и устойчивост на Ирландия. Там обаче има ясно разписани категории на консултациите, които могат да се финансират и от които става ясно, че консултантът е този, който въвежда определена структура или система, чрез която се създават предпоставки за по-зелено „поведение“ на компанията. Също така съответната финансираща институция в Ирландия поддържа и база данни с подходящи консултанти, които могат да предоставят необходимата услуга. Допуска се кандидатите да изберат и друг консултант извън базата данни, който обаче трябва да бъде предварително одобрен от финансиращия орган.

Какви средства се предоставят по процедурата

Процедурата се реализира при условията на режим на държавни помощи „де минимис“ и е отворена, както за малки и средни (МСП), така и за големи предприятия. Правилата на процедурата не изискват осигуряване на съфинансиране от МСП (т.е. те получават 100% безвъзмездна помощ), а големите предприятия трябва да осигурят 20% съфинансиране. И в двата случая кандидатите могат да заявят не по-малко от 50 000 лева и не повече от 391 000 лева безвъзмездна помощ.

Осигуряването на подобен процент безвъзмездна помощ може да се определи като щедро, но при всички положения ще доведе до по-малък брой финансирани проекти в рамките на общия бюджет от 100 милиона лева. Също така предвиденият режим на държавна помощ (де минимис) може да създаде известни ограничения за по-големите предприятия, които са свързани с други дружества (съгласно дефиницията от Регламент 1407/2013 за „едно и също предприятие“) и при които някое от свързаните дружества може вече да е изчерпало значителна част от полагаемите се общо 200 000 евро (или 391 000 лева).

---------------

Мартин Петков е юрист и работи по европейски програми и проекти от 2003 г. Има опит в публичния и в частния сектор, свързан с подготовка, управление, наблюдение и оценка на програми и проекти по Структурните фондове, Норвежки финансов механизъм, Фонд за справедлив преход и други национални и европейски програми. Лектор и експерт в областта на обществените поръчки и тръжните процедури (вкл. осъществяване на предварителен и последващ контрол), оценка на проекти по схеми за безвъзмездна помощ, изготвяне на правни и сравнителни анализи.