OffNews.bg

Китай никога няма да прости на Путин, че руската агресия в Украйна ''разбуди'' и сплоти Запада

На 15-и и 16-и ноември в Бали, Индонезия, ще се проведе редовната среща на високо равнище на държавите участнички в Г-20.

Днес ще се проведе лична среща на президента на САЩ Джо Байдън с лидера на Китай Си Дзинпин. Според прессекретаря на Белия дом Карин Жан Пиер основните теми, които предстои да обсъдят, са войната в Украйна и кризата в Тайван.

Параметри и мандат на срещата

Андрей Иларионов (руски експерт икономист, в периода 2002–2004 г. съветник на Путин по взаимоотношенията на Руската Федерация с Г-7) изтъква:

"Г-20 е илюстрация за понятието „международен дипломатически туризъм“. В организацията са включени държави, които се различават по всички възможни параметри. И в повечето случаи не се придържат към единна или близка позиция по основни международни проблеми. Срещите на върха често носят ритуален характер. Съвместните декларации нямат никаква задължителна сила.

Единственият смисъл са двустранните срещи преговори. Като допълнителна площадка за изясняване на позициите без навлизането в тежките процедури на двустранни преговори“.

Григорий Нижников – експерт във финландския Институт за международни отношения отбелязва, че „ключов момент на сегашната среща на Г-20 са преговорите между Байдън и Си Дзинпин. Защото двете държави се намират в състояние на конфликт и в отношенията, на които са се натрупали редица спорни и конфликтни въпроси. Целият свят очаква на какви позиции те ще се срещнат по Тайван и по икономическите въпроси, защото от това зависи възстановяването на световната икономика.

Двамата лидери ще се опитат да си изяснят и вътрешнополитическите позиции на ответната страна след преизбирането на Си Дзинпин за трети мандат като партиен и държавен лидер и сред междинните избори в САЩ“.

Войната в Украйна в дневния ред на срещата на Г-20

Според Григорий Нижников "едва ли е реалистично да се очаква, че в хода на преговорите Байдън-Си Дзинпин ще се постигне пълно съгласие за развръзка на войната в Украйна".

В Америка от първостепенно значение са въпросите, свързани с Тайван. За Китай това е въпрос №1 не само в международен, но и във вътрешен план. И между тези два полюса - Вашингтон и Пекин, е Москва. Фактори, които могат да повлияят Пекин да преразгледа отношенията си с Кремъл, са евентуални позитивни знаци от страна на САЩ по посока „възсъединяването“ на Китай с Тайван.

За това Путин е особено чувствителен Москва да не се превърне в „разменна монета“ при съгласуването на интересите между САЩ и Китай“.

Андрей Иларионов изтъква, че „Китай е силно заинтересован от прекратяване на режима на санкции против Русия, защото страда и пряко, и косвено. Това мотивира Си Днизпин да оказва натиск Путин да приключи войната във възможно най-кратни срокове“.

Путин няма да участва в работата на срещата, дори дистанционно

„Путин участва в международни мероприятия, на които той е или в центъра на вниманието, или ако „трупа дипломатически точки“. Това не се получи дори на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество през септември, в рамките на която Русия е в обкръжението на „приятелски държави“, изтъква Григорий Нижников.

Подобно е мнението и на Андрей Иларионов:

„Евентуално участие за Путин безусловно би било от особена важност. И като доказателство, че подобно в миналото, той е отново лидер с международно признание от най-висока проба.

Но реалностите са други. Последният държавен глава, с когото Путин имаше лична среща, беше президента на Гвинея-Бисау Умару Шисоку Ембало, когото Путин дори използва като посредник за предаването на послание до президента на Украйна Володимир Зеленски. В миналото за такива цели Путин ползваше президента на Франция Никола Саркози след агресията против Грузия през 2008 г. Или прибягваше до услугите на следващия френски президент Франсоа Оланд и на тогавашния германски канцлер Ангела Меркел след анексията на Крим и разпалването на войната в Донбас през 2014 г.“

Валери Соловей (руски политолог и общественик, афиширащ достъп до инсайдърска информация от Кремъл и от руските специални служби) подчертава: „Путин няма да участва в срещата, дори дистанционно. Важна особеност е това, че вместо по статус да бъде заместен от министър-председателя Михаил Мишустин, начело на руската делегация е външният министър Сергей Лавров. Путин иска да избегне впечатлението, че Мишустин, освен по конституция, при обстоятелства, когато президентът не може да изпълнява своите пълномощия, но и фактически в сегашните условия е негов приемник.

Путин няма шанс за никаква съдържателна беседа с Байдън. Държавният департамент на САЩ открито обяви, че не се предвиждат лични разговори и на държавния секретар Антъни Блинкен с руския външен министър.

Има реална опасност Путин да бъде подложен на публично унижение. Например: Путин влиза в залата за пленарни заседания, а всички присъстващи стават и напускат… И това пред телевизионните камери. В такива условия е трудно да се придържаш към имиджа на лидер на „световна сила“, с която всички се съобразяват.

А за реалните международни хоризонти на режима в момента е показателно друго посещение - на секретаря на Съвета по сигурността на Руската Федерация Николай Патрушев. Но в Иран“.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски ще участва в работата на срещата дистанционно.

Въпрос, по който в навечерието на срещата на Г-20 се очертава консенсус между САЩ и Китай, е предотвратяването на възможното използване от руска страна на тактическо ядрено оръжие в Украйна.

При посещението си в Пекин в качеството на първи западен лидер, имал среща със Си Дзинпин, след преизбирането му за трети път за партиен и държавен лидер на Китай, германският канцлер Олаф Шолц посочи: „Постигнахме съгласие, че заплахите от използване на ядрено оръжие във войната в Украйна са безотговорни и изключително опасни“.

Изтъкнатия руски опозиционен деец Андрей Пионтковский посочва:

„За Китай в момента приоритет е не незабавното прекратяване на бойните действия в Украйна, а абсолютното изключване на вероятността Русия да използва ядрено оръжие. За Пекин евентуален прецедент с използването на тактически ядрени удари на бойното поле води към рязко деградиране на геополитическата роля на Китай. Това се отнася не само до ядрените средства, но и до използването под каквато и да било легенда на радиоактивни, химически или бактериологически оръжие на бойното поле".

Пекин принадлежи към ограничения и елитен клуб на ядрените държави. И това не е въпрос на престиж. Това касае общите въпроси на безопасността и особено отношенията на Китай със съседните държави.

В Пекин много добре си дават сметка кои от съседите на Китай ще станат „ядрени държави“ месеци, или в по-благоприятния за Китай вариант – години, след като евентуално Русия използва тактическо ядрено оръжие срещу Украйна.

Безусловно на първо място в този списък е Япония (там сроковете вероятно се отнасят до седмици, не до месеци). В списъка е Южна Корея (Северна Корея повсеместно пропагандира своя ядрен статус). Но не бива да се забравят Тайван (причините са очевидни) и Индонезия. Това е само „шорт листата“, но този въпрос касае най-остро и Австралия. А последната истинска война, която е водил Китай (не съвсем успешно) беше с Виетнам.

В случай на използване от Русия на тактическо ядрено оръжие в Украйна – Китай ще се изправи пред едно напълно различно обкръжение. Най-жестоките спомени за Втората световна война в Китай са свързани с японската агресия и окупация.

Първоначалната позиция на САЩ и особено в Европа във връзка с нашествието в Украйна беше: „въпреки всичко ние трябва да поддържаме стабилни и предсказуеми отношения с Русия“. Днес светът се намира в друга реалност. За което основната заслуга е на Путин.

И Китай никога няма да прости на Путин, че руската агресия в Украйна „разбуди“ и сплоти Запада. И сега в светлината на противоборството на Китай със САЩ, Европа е крайно ограничена да следва курс, противен на интересите на САЩ“.

Освобождаването на Херсон и на западния бряг на река Днепър само дни преди форума в Бали не може да остане извън вниманието на участниците в Г-20 - тази „първа глобална среща“ на високо равнище от началото на втората "студена война".

Михаил Подоляк - съветник в кабинета на президента Зеленски, изтъква: „Значението на последните събития в Херсон се изразява в окончателното развенчаване на мита за цялата политическа инфраструктура на Руската Федерация. Наблюдаваме фактическото „зануляване“ на всичко това, което в течение на повече от 20 години беше инвестирано в режима на Путин. Митът за величието на Русия, начело с Путин.

Друг мит - за „руския мир/свят“, като спасител на Европа и света също търпи крах. Надделява съзнанието, че Русия губи войната с Украйна. И на дневен ред възниква въпросът за бъдещото място на Русия в структурата на европейската и на глобалната безопасност и сигурност.

Тази нова реалност е очевидна и за онези политически кръгове в Европа и в Америка, които призовават за дипломатическо решение на войната, но под условие жертвата на агресията да капитулира с цената на териториални отстъпки за агресора, без правото на Украйна да определя формата на преговорния процес.

Същинските преговори могат да започнат едва след изтеглянето на руските войски от територията на Украйна. Освобождаването на Херсон и очертаващата се изолация на Русия на срещата в Бали създават нова реалност за управляващия елит в Русия, която засяга необратимо и личните позиции на Путин“.

Пред трапа на самолета, преди отпътуването си за Бали, коментирайки пред журналисти изтеглянето на руските войски от Херсонска област, президентът Джо Байдън посочи: „Пълно мащабната война на Русия срещу Украйна няма да завърши докато руския диктатор Владимир Путин не изтегли своите войски от украинска територия“.

Всичко това дава основание да се предполага, че дилемата, който ще витае в кулоарите на срещата на Г-20, а вероятно и в преките преговори Байдън - Си Дзинпин е не дали трябва да се пристъпи към преговори, а при какви условия трябва да започнат преговорите и дали субектът, който определя мандата на руската страна трябва да бъде Путин, или възможно представители на сегашния елит, но без Путин. С главната цел неизбежното разпадане на режима да не породи неуправляем хаос вътре в Руската Федерация.