Каролев: Вдигането на осигуровките ще "изпържи" средната класа

Вицепремиерът Ивайло Калфин иска увеличение с 6% на осигуровките за 12 години, т.е с по 0.5% на година, лека - полека да изпържим жабата, наречена работещ българин от средната класа, пише в профила си във Фейсбук икономистът Владимир Каролев.

Ето пълния текст на коментара му:

"Само аз ли не съм разбрал кога България е станала икономически тигър, в който хората от средната класа си позволяват да гледат по 3-4 деца и освен това на границата чакат хиляди млади и образовани чужденци, които си мечтаят да работят у нас? Основният проблем на българската пенсионна система е, че нямаме млади и продуктивни работещи, които да издържат растящата група от получаващи (възрастни пенсионери, млади пенсионери, фалшиви инвалиди, предимно в циганските махали, т.н.) и да виждат някакъв смисъл да участват във все повече приличащата на Понци пирамида институция, наречена НОИ.

Освен това да припомня на всички, които са забравили или не са чували за два факта:

1. Прекият данък върху труда, наречен за благозвучие и галене на ухото "осигуровка" в България, не е нисък. Напротив висок е в сравнение с много страни в ЕС.

2. Когато се намаляваше този данък приходите от него нараснаха, а не спаднаха.

Г-н Калфин и профсъюзните деятели, които го натискат за увеличение на данъка върху труда, дали са чували за професор Артур Лафер и т.н. "крива на Лафер"?

Увеличението на вече висок данък ще доведе до допълнителен натиск на фирми да преминат частично или изцяло в сивия сектор и ще доведе до по-висока безработица (ceteris paribus) и като резултат - по-ниски приходи от данъци. Ако ще се прави нещо с осигуровките, то те трябва постепенно да се намалят до 10%, за да има един истински плосък данък. Нещо, което ГЕРБ обещаха в първата си икономическа програма от 2007 година и не е зле сега най-после да си изпълнят това обещание. Ще бъде полезно и за икономика и за самата НОИ. Нищо, че феновете на бакалските икономически сметки не разбират защо".

Бел. ред. -"Кривата на Лафер" изразява зависимостта между увеличаването на данъчната тежест и сумата на данъчните постъпления. Ако допуснем, че данъчната ставка е нула, то и постъпленията от данъци ще са нула. С увеличението на данъчната тежест, приходите на държавата ще растат, но само до една определена точка. След тази точка допълнителното повишаване на данъчната ставка води до намаление на приходите и при данъчна ставка от 100% данъчните приходи са нулеви. На показаната схема по вертикала са приходите на държавата от данъци, а по хоризонтала - данъчната тежест. След оптималното ниво от гледна точка на данъкоплатеца, следва спад на приходите, дължащ се както на увеличеното укриване на данъци от страна на гражданите, така и на по-малкия стимул за работа. Лафер счита, че данъчното облагане е резултатно само в лявата половина на графиката и неефективно в дясната. С намаляването на данъчната тежест се повишава стимулът за работа, има увеличаване на доходите, от където ще нараства и данъчната основа, а оттам и постъпленията.

Кривата на Лафер