Какво значи да си приятел с Москва

Почти седмица след началото на израелската операция „Rising Lion“ срещу Иран, само две неща изглеждат почти сигурни. Първото е, че въздушната война между двамата заклети врагове в Близкия изток не е близо до края си. Второто е, че Русия по никакъв начин не възнамерява да се притече на помощ на иранските си приятели, въпреки „глобалното стратегическо партньорство“, което свързва Москва с Техеран от януари тази година.

„Имаме отлични отношения с Иран“, ce похвали отново Владимир Путин в четвъртък по време на среща с чуждестранни журналисти в рамките на Икономическия форум в Санкт Петербург. Кремълският лидер за пореден път припомни, че Русия може да играе ролята на посредник между Тел Авив и Техеран – възможност, в която изглежда че само той все още вярва. Но когато беше попитан за евентуална военна помощ за Техеран, подобно на помощта, която Иран оказа на Москва в началото на войната в Украйна, руският президент разкри за първи път, че иранците никога не са му искали такава помощ. Той дори заяви, че Русия е предложила на Иран съвместни проекти за създаване на ефективна система за противовъздушна отбрана, но според него „Техеран не е проявил особен интерес“.

За всеки, който е следил дори малко историята на отношенията между двете страни, тези твърдения изглеждат напълно неправдоподобни. От няколко месеца иранските медии близки до режима обявяват „неминуемото“ пристигане на неопределен брой руски изтребители Су-35, след като Техеран „финализира“ покупката им през 2023 г. Нито един от тях още не се е появил в Техеран.

Освен това в началото на тази година няколко източника също потвърдиха, че Иран е получил от своя руски съюзник противовъздушни системи С-400, за да се защити от въздушно нападение. Според израелската армия тези съоръжения са били първите, които са били атакувани от изтребителите на Цахал. С-400 Триумф са най-съвършените системи за противовъздушна отбранаq с които Русия разполага към днешна дата, и е трудно да си представим, че режимът на аятоласите не проявява интерес към тях.

Според Владимир Путин, Иран действително разполага с руски системи за ПВО но те са от по старите модели, С-300 и С-200, за които Москва се задоволява да доставя от време на време „компоненти“. Той също така заяви, че Иран е отхвърлил руското предложение да обучи своя персонал за използването на по-модерни системи. Което, предвид успеха на израелските удари днес, изглежда направо безразсъдно.

Тези твърдения, ако съдържат все пак частица истина, биха свидетелствали за крайното недоверие на иранците към руските им съюзници, още един знак че този „стратегически” съюз е крайно преувеличен и конюнктурен. Те биха били и свидетелство за дълбоките разделения в Ислямската република, с от една страна привържениците на Али Хаменей и тяхната преторианска армия, които изглежда са се възползвали най-много от военното сътрудничество с Русия. И от друга страна, гражданската власт, представлявана от професионалните дипломати и новия президент Масуд Пезекян, които със сигурност не споделят същата визия за света като Владимир Путин. Но най вече, тези думи на кремълския лидер онагледяват доколко руснаците са готови да се жертват за своите съюзници, особено ако последните се сблъскват с далеч по мощен съперник.

Следете новините ни в GoogleNews