Какво се случва в Пешавар: някога град на цветята, а сега осеян с трупове

Пакистанският град Пешавар някога е бил известен като "градът на цветята", заобиколен от овощни градини с круши, дюли и нарове. Той е бил търговски град, разположен на входа на ключова планинска долина, свързваща Южна и Централна Азия.

Но през последните четири десетилетия той понася основната тежест на нарастващата войнственост в региона, подхранвана от конфликтите в съседен Афганистан и геополитическите игри на великите сили.

Във вторник градът с население от около 2 млн. души бе разтърсен след едно от най-опустошителните нападения на бойци в Пакистан от години насам. Ден по-рано атентатор-самоубиец се взриви в джамия в главния полицейски комплекс на града, убивайки най-малко 100 души и ранявайки най-малко 225, предимно полицаи.

Анализаторите твърдят, че кръвопролитията са наследство от десетилетия погрешна политика на Пакистан и Съединените щати.

"Каквото посееш, това ще пожънеш", казва Абдула Хан, старши анализатор в областта на сигурността.

По думите му Пешавар е бил мирно място до началото на 80-те години, когато тогавашният пакистански диктатор Зиаул Хак решава да се включи в студената война на Вашингтон с Москва, въвличайки се в борбата срещу съветската инвазия в съседен Афганистан през 1979 г.

Пешавар - на по-малко от 30 км от афганистанската граница - става център, в който американското ЦРУ и пакистанските военни помагат за обучението, въоръжаването и финансирането на афганистанските муджахидини, борещи се срещу Съветския съюз. Градът е наводнен от оръжия и бойци, много от които са твърдолинейни ислямски бойци, както и от стотици хиляди афганистански бежанци.

Борбата срещу Съветския съюз привлича и арабски бойци, сред които е и Осама бин Ладен, потомък на богата саудитска фамилия. Именно в Пешавар в края на 80-те години на миналия век Бин Ладен основава Ал Кайда, обединявайки сили с египетския военен ветеран Айман ал Зауахри.

През 1989 г. Съветският съюз окончателно се изтегля от Афганистан, но наследството на войнствеността и въоръжената съпротива, което САЩ и Пакистан подхранваха срещу тях, остана.

"След руското изтегляне от Афганистан през 80-те години на ХХ век американците изоставиха муджахидините, американците изоставиха дори нас и оттогава плащаме цената за това", казва Махмуд Шах, бивш бригадир от пакистанската армия и старши анализатор в областта на сигурността.

Муджахидините потопиха Афганистан в гражданска война в кървава борба за власт. Междувременно в Пешавар и друг пакистански град, Квета, афганистанските талибани започват да се организират с подкрепата на пакистанското правителство. В крайна сметка талибаните вземат властта в Афганистан в края на 90-те години на ХХ в. и управляват до свалянето им от власт по време на водената от американците инвазия през 2001 г. след атаките на Ал Кайда в САЩ от 11 септември 2001 г.

По време на близо 20-годишната война на САЩ срещу талибаните в Афганистан в племенните райони на Пакистан по границата и около Пешавар процъфтяват войнствени групи. Подобно на талибаните, те намират почва сред етническите пущуни, които са мнозинство в региона и в града.

Някои групи са насърчавани от пакистанските разузнавателни служби. Други насочиха оръжието си срещу правителството, разгневени от тежките репресии в областта на сигурността и от честите въздушни удари на САЩ в граничния регион, насочени срещу Ал Кайда и други бойци.

Главната антиправителствена група е Пакистанските талибани, или Тахрек-е Талибан-Пакистан (ТТП). В края на 2000 г. и началото на 2010 г. те провеждат брутална кампания на насилие в цялата страна. През 2014 г. в Пешавар е извършено едно от най-кървавите нападения на ТТП - срещу държавно училище, управлявано от армията. Умират близо 150 души, повечето от които ученици.

Местоположението на Пешавар от векове го превръща в ключов възел между Централна Азия и Индийския субконтинент. Той е един от най-старите градове в Азия и се намира на входа на Хайберския прохода - главния път между двата региона. Това е източник на търговския му просперитет и го поставя на пътя на армиите, движещи се в двете посоки - от императорите на Могулите до британските империалисти.

Тежката военна офанзива до голяма степен потушава ТТП за няколко години и в крайна сметка правителството и бойците постигат нелеко примирие. Пешавар премина под силен контрол на сигурността, с контролно-пропускателни пунктове по главните пътища и засилено присъствие на полицейски и паравоенни части.

Нападенията на ТТП обаче отново зачестиха, след като афганистанските талибани се върнаха на власт в Кабул през август 2021 г. на фона на изтеглянето на САЩ и НАТО от тази страна. Пакистанските талибани са различни от афганистанската групировка, но са нейни съюзници, а пакистански официални лица редовно обвиняват афганистанските талибани, че дават на ТТП свобода на действие от афганистанска територия.

Преди самоубийствения атентат в понеделник в Пешавар зачестиха дребните нападения срещу полицията. При друго разпространение на конфликта в Афганистан регионалният клон на групировката "Ислямска държава" атакува главната шиитска джамия в Пешавар през март 2022 г., убивайки повече от 60 души.

Бившият офицер Шах предупреди, че може да последват още нападения на ТТП, и заяви, че Пакистан трябва да ангажира афганистанските талибани и да окаже натиск върху тях или да изселят ТТП, или да гарантират, че тя няма да извършва нападения от афганистанска територия.

"Ако искаме да има мир в Пакистан, трябва да разговаряме с ТТП от позицията на силата с помощта на афганистанските талибани", каза той. "Това е най-доброто и жизнеспособно решение, за да се избегне повече насилие."

Анализът е публикуван от АП