Какво причинява войната по пътищата у нас и как да я спрем: отговорите на новата агенция за безопасност на движението
От стр. 1
Основни аспекти, върху които следва да се въздейства
Шофьори
Нарушения в концентрацията: холандско проучване изчислява, че неизползването на мобилни телефони при шофиране би предотвратило близо 600 смъртни случая на пътя в Холандия за 1 г. Това важи еднакво за физическото разсейване (използване на една или две ръце от водача, за да отговори на повикване, да изпрати текстово съобщение, да промени радиостанцията, да се храни, пие или пуши); визуалното разсейване (когато водачът отмества поглед от пътя); слуховото разсейване (когато водачът чуе звънене на телефона, говори по телефона или с друг пътник); психическо разсейване (когато водачът изпълнява две мисловни задачи едновременно или е под въздействие на силна умора); моментното психическо и здравословно състояние на водача (като стрес от ежедневно натоварване, прием на определени медикаменти, здравословни проблеми и много др. които пряко влияят на концентрацията и реакциите).
Умората при шофиране е причина за около 30% от тежките катастрофи. Тя може да е толкова смъртоносна, колкото са управлението на МПС след употребата на алкохол и/или наркотични вещества, и превишената/несъобразена скорост. Умората е коварна, защото настъпва неусетно и често пъти водачът не осъзнава, че е твърде изтощен, за да шофира. Водачите следва да могат да разпознават дадени симптоми на умората и да преустановят шофирането преди да е станало твърде късно. Един от основните фактори за появяване на умора е болестта сънна апнея. В редица държави се обръща сериозно внимание за своевременно диагностициране на това заболяване.
Употреба на алкохол/наркотици: фактор за почти 25% от автомобилните инциденти в Европа, което води до загуба на около 9 000 живота всяка година.
Много водачи неправилно смятат, че са в безопасност, когато шофират със съдържание на алкохол в кръвта, което е под законовата граница. Рискът от попадане в пътнотранспортно произшествие нараства пропорционално с абсорбираното количество алкохол. Алкохолът пречи на мозъка да функционира пълноценно. Дори едно питие може да повлияе на способностите за шофиране. За периода 2011 – 2018 г. са регистрирани над 1300 пътнотранспортни произшествия в Република България с участие на водач на превозно средство с над позволеното ниво на съдържание на алкохол в кръвта. За 2018 г. са установени над 10 хил. водачи, управлявали превозно средство след употреба на алкохол, но в допустимите от закона граници.
Подходящо обезопасяване: Предпазните колани и системите за обезопасяване на деца са предназначени главно за предотвратяване или минимизиране на наранявания от катастрофа. Те намаляват риска от нараняване с по-висока тежест вследствие на пътнотранспортно произшествие.
Рискови възрастови групи: С особеностите на развитието на психичните функции могат да бъдат обяснени и статистическите данни за съществуването на няколко пика на произшествията в автомобилния транспорт на ниво ЕС – при млади водачи на възраст 20-25 г., при начинаещи водачи и при възрастни водачи с дългогодишен стаж.
В световен мащаб ПТП са основната причина за смъртност сред младежите на възраст между 5 и 29 г. Процентът на смъртни случаи сред водачите на възраст между 15 и 24 г. е два пъти по-висок от този сред по-опитните шофьори. Когато млад шофьор загива при катастрофа, загиват и други хора - средно 1,3 души. До 50-55-годишна възраст нарастването на опасността от произшествия обикновено се компенсира с опита, но след тази възраст това е по-трудно. През 2018 г., в сравнение с 2017 г., се отчита увеличение с 3 в броя на загиналите (56 срещу 53) и с 29 в броя на ранените (420 срещу 391) водачи на възраст над 65 години.
Спрямо средната стойност (45) за периода 2011 г. – 2017 г. загиналите 56 водачи над 65 г. през 2018 г. са повече с 11, а ранените 420 – със 102 повече (средна стойност – 318). През 2018 г. освен че се отчита ново увеличение, то същевременно е и най-високата стойност сред всички от осемте години. Въпреки че няма специална уредба за участниците в движението по пътищата от тази възрастова категория, техните намалени физически способности изискват от тях да бъдат особено внимателни. В европейски мащаб честотата на смъртните случаи при водачите над 75 г. е повече от 5 пъти по-висока от средната, а процентът им на наранявания е 2 пъти по-висок.
Около 13% от хората над 64 г. в България са шофьори, а според статистиката на регистрираните ПТП 4 пъти е по-голяма вероятността те да загинат като водачи на пътя.
Пешеходци
През последните години се увеличава риска от реализиране на ПТП с пешеходци, които отклоняват своето внимание при използване на средства за комуникация или използване на слушалки, поради което не могат да чуят приближаващо към тях МПС. Пешеходците са най-уязвимите участниците в движението по пътищата. Рискът за пешеходец да бъде убит при произшествие на един пропътуван километър е 9 пъти по-висок, отколкото за пътник в МПС.
По данни на МВР през 2018 г. са блъснати 1731 пешеходци, загинали са 120 участници в движението по пътищата и са ранени 1703. След нарушения от страна на водачите, втората основна причина за ПТП е нарушения от пешеходци. През 2018 г. по тази причина са настъпили 52 ПТП (0,78% от всички ПТП), при които са загинали 5 и са ранени 50 души. Най-голям е броят на загиналите поради „пресичане на платното за движение при ограничена видимост“ (3-ма), а на ранените – при „внезапно навлизане на платното за движение“ (28 ранени).
Много злополуки с деца стават по пътя към и от училище. Отчита се задържане на високия дял (65,71% при 75,00% през 2017 г.) на загиналите деца-пътници, показващо все още ниска култура на поведение на водачите, в чиито ППС пътуват деца, а и на водачите като цяло, тъй като вината за ПТП не във всички случаи е на водача на ППС, в което пътува детето.
Работещи на пътя
Честа практика е неправилната или липсата на каквато и да било временна сигнализация, указваща предстоящата опасност за участниците в движението. За 2018 г. у нас вследствие на ПТП е загинал един работник на пътя, а осем са били ранени.
Тенденции и изводи
• Сред водачите, пешеходците, пътниците и работниците на пътя липсва култура на поведение в посока дисциплинираност, отговорност и самоконтрол на поведението.
• За младите водачи рискът от ПТП е до 4 пъти по-голям, отколкото при тези на възраст 30-59 г. По-голям е рискът и за начинаещите шофьори;
• Затвърждава се тенденцията за по-висок травматизъм при водачите и пешеходците над 65 г;
• Пешеходците не съобразяват поведението си с пътнотранспортната обстановка, не преценяват правилно ситуациите, взимат неправилни решения за придвижване в участъците с пресечна точка с ППС, надценяват се, не познават добре правата и задълженията си като пешеходци и не на последно място, разсейват се по време на придвижването си;
• Констатират се дефицити в системата за придобиване на правоспособност за управление на МПС;
• Системата за обучение на преподавателите и за провеждане на подготовката на водачите се нуждае от усъвършенстване;
• Наблюдава се формалност на провежданите психологически изследвания;
• Налице е необходимост от прецизиране на програмите за обучение на кандидатите и тяхното по-силно обвързване с опасностите в пътното движение, ПТП и начините за тяхното предотвратяване, в т.ч. и актуализиране на изпитните въпроси;
• От МОН са изготвени и се изпълняват Концепция за възпитанието и обучението по БДП в детската градина и българското училище, Стратегия за изпълнение на Националната стратегия на Република България за подобряване безопасността на движението по пътищата за периода 2011-2020 г. и Система за организация и управление на дейностите, свързани с възпитанието и обучение по БДП в системата на предучилищното и училищното образование. Повишена е и ролята на училищните комисии по БДП за опазване живота и здравето на децата и учениците, създаване на безопасна инфраструктура в „училищните зони”, повишаване компетентностите и ангажиментите на родителите. През последните 3 г. 3 училища са сертифицирани по международния стандарт БДС/ISO 39001 „Системи за управление на БДП“. Създадена е самостоятелна рубрика с информационно методически материали по дейностите за БДП на сайта на министерството, като се събира и се обобщава ежегодно унифицирана информация по повече от 20 показателя на регионално и национално ниво. Все пак естеството на материята налага оптимизиране на подхода към децата и поднасяне на теоретичните и практически знания по по-ефективен начин;
• През последните години се наблюдава покачване на броя на напускащите преждевременно средно образование. Поради своето недовършено обучение, тези участници в движението имат потенциални пропуски в знанията си за правилата на движение и спазването на реда в правовата държава. Това създава опасност за евентуално рисково поведение на тези млади водачи и пешеходци;
• Контролна дейност - несъвършенствата в процедурата по установяване на нарушение, връчване и налагане на наказание и затрудненията на специализираните държавни органи за събираемостта на съответните глоби и/или имуществени санкции води до неизпълнение на основната функция на административнонаказателната отговорност, а именно – превенцията. Процесът по установяване на извършените нарушенията на ЗДвП и санкциониране на виновните водачи с наказателни постановления по реда на сега действащия ЗАНН е много бавен и неефективен. В някои случаи при прилагане на международни регламенти, сега действащият ЗАНН е неприложим, предвид факта, че е невъзможно да се установи мястото на извършване на нарушението (например при неспазване времената за управление и почивки на водачите или при превишаване на максимално допустимите скорости за определени превозни средства или когато нарушението е извършено извън пределите на Република България). Често липсва реализиране на административнонаказателната отговорност. Създават се условия за пораждане на чувство за безнаказаност, което е един от факторите, водещи до риск от ПТП вследствие от поведението на водачите.
На стр. 3