Как, кога и защо се счупиха отношенията между Скопие и София

През 1992 г. България е първата страна, признала официално Република Македония, a през 1999 г. премиерите Иван Костов и Любчо Георгиевски подписаха Декларация за добросъседство. Декларацията проправи пътя за Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество през 2017 г.

През 2018 г. е първото Българско председателство на Съвета на Европейския съюз и един от приоритетите му е интеграцията на Западните Балкани в ЕС. В отношенията между София и Скопие тогава има видимо затопляне.

7 години по-късно инатът на правителството в Скопие може да се обобщи така: няма да променим конституцията на Северна Македония под български диктат. А Северна Македония - като страна кандидат за член на ЕС - в момента е с оценка, не по-висока от тройка, по изпълнение на критериите за членство.

Най-ниската точка

С огромно съжаление мога да кажа, че по мое мнение, наблюдавайки държавата от над тридесет години, отношенията между България и Северна Македония в момента са в най-ниската си точка. Точка, която аз дори самата не допусках, че можем да стигнем. Усеща се и на битово ниво. Усеща се отдръпването или не съвсем приятелското отношение, когато заговориш на български, отбелязва кореспондентът на БТА в Скопие Маринела Величкова.

Според нея напрежението между Скопие и София проличава още след подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество - в двете страни има различен политически прочит на договора. А в Северна Македония от десетилетия наблюдаваме силно противопоставяне между двете основни партии в македонския политически блок ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ и отношенията с България често са "жертвани" в това противопоставяне. Добавят се и теории на конспирацията, и фалшиви новини:

"На местните избори тази година отново се говореше за куфарчета с пари, които България е донесла в Северна Македония, за да бъде подписан Договорът за приятелство. Така изглеждат нещата тук. И това би трябвало да се знае, когато се обсъжда на какво ниво са отношенията между Скопие и София. Когато искаш нещо да се случи, търсиш начин. Когато не искаш нещо да се случи, търсиш причини. Струва ми се, че в момента в Северна Македония се търсят причини" - казва Маринела Величкова.

Когато разглеждаме отношенията между двете държави, трябва да ги разглеждаме през призмата и на вътрешнополитическите отношения в самата Република Северна Македония. Начините, по които функционират политиката и обществото в Северна Македония, са различни от тези в България. Върнете се назад във времето в България, когато имаше синьо и червено крило - СДС и БСП. Тази поляризация продължава все още да се случва тук. Не съм срещнала досега тема, по която двете големи политически партии в Северна Македония да бъдат единни, казва Величкова.

Според Мария Симеонова, директор на софийския офис на Европейския съвет за външна политика, има "натрупване на липса на последователна ангажираност и от двете страни за реално развитие на двустранните отношения. Символичен и показателен пример за това е Коридор №8 — проект, който остава незавършен от десетилетия и на места буквално пустее дори там, където е изграден. Той се превърна в най-яркото олицетворение на пропуснатите възможности и на отсъствието на стратегическо мислене в отношенията между София и Скопие".

Договорът за приятелство и добросъседство

Договорът обхваща чувствителни въпроси, криещи подводни камъни в отношенията между България и Северна Македония, но същевременно открива и възможности за сътрудничество, при условие че има политическа воля за това. В този смисъл той може да се разглежда като нож с две остриета: при наличие на политическа ангажираност договорът би могъл да се превърне в ефективен инструмент за развитие на двустранните отношения в редица сфери — култура, академичен обмен, транспортни и инфраструктурни връзки, енергетика, както и по въпросите на историческото наследство. При отсъствие на такава воля обаче, неговият всеобхватен характер, съчетан с липсата на достатъчна конкретика, създава предпоставки за разнопосочни интерпретации и за задълбочаване на напреженията в двустранния диалог, казва Мария Симеонова.

Все по-често тук от медиите в Северна Македония чувам как това е "договор за неприятелство" - точно този различен политически прочит е в основата на ситуацията, до която сме се докарали двете държави, отбелязва Маринела Величкова.

През май 2017 г. встъпи в длъжност правителството на Зоран Заев. Това е време, през което беше сложен край на 10-годишното управление на ВМРО-ДПМНЕ с премиер Никола Груевски. Новото правителство, начело със Заев, заговори за евроатлантическо бъдеще на тогавашната Република Македония, което означаваше страната да се отвори към Европа и да влезе в НАТО - нещо, което годините преди това не се беше случвало като възможност, най-малкото заради начина, по който Никола Груевски управляваше страната. Първият договор, който беше подписан, беше именно договорът с България. Той изглеждаше на пръв поглед по-лесен, защото имаше една база - декларацията от 1999 година, подписана от правителствата на Любчо Георгиевски и Иван Костов. Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество е само от 6 страници. За сравнение: договорът с Гърция, който беше подписан година по-късно, е 16 страници. В Договора за приятелство имаше много добри пожелания. Той беше подписан точно като договор между приятели. И имаше малко конкретика. В тази конкретика се включваше съставянето на съвместна мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси, на съвместна междуправителствена комисия, която всяка година да се събира и да прави преглед на това, какво е постигнато по този договор, обясни Маринела Величкова.

Историческата комисия като ябълка на раздора

В Договора за приятелство и добросъседство се говори за обща история. Тази обща история България разбира като обща история, така както ние сме я учили, така както стои в историческите източници. В Северна Македония обаче тази обща история се интерпретира като споделена история, каквато много балкански държави са имали помежду си, каквато самата република Северна Македония има с всички днешни държави - някогашни републики в рамките на Югославия. Терминологичен акцент, който също беше едно от препъникамъчетата, казва Маринела Величкова.

За съжаление, комисията по исторически и образователни въпроси постепенно се превърна в ябълка на раздора. Нейният замисъл следва да бъде тя да функционира извън политически натоварения публичен дебат, за да не се превръща в заложник на краткосрочни политически цели. Това обаче не се случи в отношенията между София и Скопие. Напредъкът в работата на комисията остана ограничен, като нейната динамика често отразяваше политическия климат в двете столици. Известен пробив се наблюдава по време на правителството на Кирил Петков, когато беше създаден по-широк политически контекст за позитивно развитие на двустранните отношения. Фактът, че комисията се оказа силно зависима от политическите наративи, личи и от последвалата смяна на македонския ѝ състав след победата на ВМРО-ДПМНЕ на изборите през май миналата година, отбелязва Мария Симеонова.

В Северна Македония съвместната експертна комисия по историческите и образователни въпроси е изключително сатанизирана. Преди време от ВМРО-ДПМНЕ се говореше дори, че тази комисия трябва да престане да действа. Колкото пъти комисията идва тук, в Северна Македония, толкова пъти аз научавам, че те продължават да говорят за Средновековието - там са зациклили и така е в продължение на години. В продължение на години говорят за учебниците от пето и шесто отделение в Северна Македония и шести и седми клас в България. Историците трябва да работят спокойно, да не бъдат обвързани с никаква политическа конюнктура. Когато на тази комисия се привнесе - както тук се случва - че тя "продава" местната история, традиции, език, тогава се стига до тази ситуация, в която по същество тя нищо не прави, коментира Маринела Величкова.

Реакцията на София

През 2019 г. българското правителство одобри Рамкова позиция за разширяването на ЕС и процеса на стабилизиране и асоцииране. Позицията беше потвърдена и от българския парламент. През 2020 г. България блокира началото на преговорите за членство на Северна Македония в ЕС. Защо се стигна до тези стъпки?

В работата на междуправителствената комисия и на съвместната историческа комисия наистина нямаше напредък. То беше видно, че нямаше напредък. И когато един договор не се изпълнява, тогава едната страна с основание може да каже: Ние бихме искали в преговорната рамка да бъде вписано изпълнението на този договор, отбелязва Маринела Величкова.

Ако договорът от 2017 г. разполагаше с механизми за прилагане и отстояване на националните интереси на България по този въпрос, щяха да се ограничат възможностите за политизация на неговото прилагане и едва ли щеше да се наложи приемането на рамковата позиция едва две години след сключването му. Рамковата позиция беше приета в контекста на коалиционно правителство, доминирано от ГЕРБ, но по отношение на македонския въпрос ключова роля изигра ВМРО, водена от Красимир Каракачанов. За тази партия темата за Северна Македония традиционно е с най-висок политически заряд, което ѝ позволи да наложи собствената си визия за двустранните отношения. В резултат беше приет документ, който и до днес се възприема като най-острия в отношенията между София и Скопие, въпреки последвалите декларации и формулировки, коментира Мария Симеонова.

Според нея основните проблеми с Рамковата позиция са два:

Първо, тя представлява израз на гледната точка на една конкретна партия по македонския въпрос и по този начин налага тази визия върху по-широкото общество, което дотогава не беше в достатъчна степен ангажирано или информирано за детайлите на двустранните отношения. За разлика от Северна Македония, където темата има силен мобилизиращ потенциал, в България тя по-скоро е консенсусна, но без да поражда значимо обществено напрежение.

Второ, Рамковата позиция съдържа ясно намерение за пренасяне на тесни и чувствителни въпроси — като този за личността на Гоце Делчев — в европейския политически и институционален контекст. За Европейския съюз, изграден върху логиката на помирението между Франция и Германия след кървавата Втора световна война, подобен език и подход останаха трудно разбираеми и трудно защитими, коментира Мария Симеонова.

Българските културни клубове в Северна Македония и техните имена

Една от малкото активни стъпки от най-близкото минало — откриването на клуб в Битоля през 2022 г. на името на Иван Михайлов — предизвика силна и емоционална реакция в Северна Македония и промени посоката на положително развитие на отношенията. Според мен това решение беше крайно необмислено. Не съществуваше реална необходимост да се избира именно фигура, която носи толкова тежък исторически и емоционален заряд в обществения контекст на Северна Македония, подкрепен от една камара български политици – настоящи и бивши, на крак на церемонията. Не бих определила това действие като умишлена провокация, но със сигурност то представляваше стратегически необмислен ход, предприет в неподходящ момент. България, като по-утвърдена демокрация и държава членка на Европейския съюз, следва да демонстрира по-висока степен на политическа чувствителност и тактическо планиране за постигането на дългосрочни стратегически цели, казва Мария Симеонова.

Тези клубове бяха отворени във времена, когато отношенията между двете държави съвсем не бяха толкова изострени, колкото са в момента. Клубът "Иван Михайлов" е регистриран през 2020 година. Тогава това име не е било проблемно. Впрочем, ВМРО - ДПМНЕ се смята за наследник на историческата ВМРО. А тази история включва и времето, в което Иван Михайлов е председател на ВМРО. Няколко години по-късно се оказа, че всъщност името Иван Михайлов тук се приема негативно. Или поне беше решено, че името се приема негативно. През 2020-2021 г. съществуването на българските културни клубове не е проблем. Те са регистрирани в централния регистър тук, с имената си, с уставите си. Тези имена станаха неприемливи в Северна Македония по-късно, отбелязва Маринела Величкова.

Френското предложение

Френското предложение, или европейският компромис, представи възможност един емоционално зареден въпрос да се сведе до административна и процедурна стъпка. То стана възможно благодарение на ангажираността на правителствата в София и Скопие да намерят изход от патовата ситуация, която забавяше европейската интеграция на Северна Македония, но същевременно поставяше България в трудно обяснима позиция заради пренасянето на двустранни и исторически въпроси в европейския дебат за разширяването — пространство, в което те по принцип не следва да попадат. И все пак, при вписване на българите в Конституцията на Северна Македония, редом и наравно с египтяните и черногорците, например, слага край на крайно националистическата теза, изразена в познатия израз „един народ в две държави“. Широката политическа и обществена подкрепа за т.нар. френско предложение обезоръжава наративите отвъд Деве Баир, че България не припознава македонската идентичност. Френското предложение със сигурност е успех на българската дипломация. В по-широк контекст на двустранните отношения, обаче, то не отменя ангажимента на София и Скопие да адресират корена на проблема – антагонизма в отношенията между два съседа и липсата на политическа осъзнатост за взаимните ползи двете държави да бъдат заедно в рамките на ЕС, коментира Мария Симеонова.

Френското предложение, което вече не е френско предложение, а преговорна рамка с ЕС на Северна Македония, със сигурност не е било лесно. Със сигурност България направи отстъпки. В Северна Македония изчакаха да видят каква ще бъде реакцията в България на тази преговорна рамка. И протестите тук започнаха, след като се оказа, че в България дори онези, които приемаха преговорната рамка и отстъпките, които България направи, като нещо, което трябва да се направи, за да се даде път на Северна Македония напред, премълчаха. Тогава реакцията тук беше: България мълчи, следователно това е зле за Северна Македония. И започнаха протестите. Протести, водени от ВМРО-ДПМНЕ, която създаде допълнително напрежение и ги използва да вдигне политическия си рейтинг. И да постигне този успех, който и постигна на изборите през 2024 година, заяви Маринела Величкова.

Според Мария Симеонова "протестите в Скопие се дължат на факта, че това е поредното условие, което трябва да изпълни по пътя на европейската интеграция. Важно е да припомним, че вписването на българите като идея и акт не присъства в юридическата рамка – от Протокола от 1999 г., подписан между Иван Костов и Любчо Георгиевски, през Договора от 2017 г., та дори и Рамковата декларация от 2019 г. Този гняв се прояви на изборите през май 2024 г. и идването на власт на националистическото правителство, водено от Християн Мицкоски".

Има ли София последователна и обмислена стратегия към Скопие

Според Маринела Величкова "българската външна политика по отношение на Северна Македония е доста консистентна през последните години. В тези години, в които непрекъснато правихме избори, от многото сменили се премиери и външни министри няма различна позиция по отношение на преговорната рамка на Северна Македония. И според мен това е правилно. Защото когато говорим за интересите на държавата, позицията трябва да бъде такава. Факт е, че тук непрекъснато се оглеждат в България. Факт е, че особено в последната година и половина, откакто управлява правителството на ВМРО - ДПМНЕ, непрекъснато се прави опит топката да бъде върната към България. Към билатерализация на този проблем, както те го разбират. А от гледна точка на приетите и договорени неща, топката наистина е в полето на Северна Македония, така както написа и Урсула фон дер Лайен след последното си идване в Скопие."

Мария Симеонова е на различна позиция: "Самият факт, че вписването на българите в Конституцията на Северна Македония се появява като ново условие - неизискано през предходните години - ясно показва липса на постоянна и предвидима линия. По същество България не разполага с действаща външнополитическа стратегия, която да осигурява такава последователност не само спрямо Северна Македония, но и по отношение на региони, в които страната може да играе значима геополитическа роля, включително Черноморския регион и постсъветското пространство".

Инатът на Мицкоски, Силяновска и ВМРО-ДПНМЕ 

В момента Северна Македония е в задънена улица. И премиерът Християн Мицкоски, и президентът Гордана Силяновска, и управляващата партия ВМРО-ДПНМЕ са против необходимите конституционни изменения за включването на българите в конституцията, посочени в Заключенията на Съвета на ЕС от юли 2022 година, които страната се ангажира да осъществи.

Моето тълкуване е, че България се превърна в удобен "виновник", използван за прикриване на два дефицита: от една страна, липсата на реална политическа воля за продължаване на европейската интеграция, а от друга - слабите резултати в редица ключови сфери на обществения живот при настоящото управление. Но да приемем, че има желание за прокарване на промените в Конституцията. Тези актьори спечелиха изборите чрез остра антибългарска реторика и в момента – дори и да искат да прокарат промените, са в капана на собствените си послания. Вътрешният дебат в Северна Македония по този въпрос е силно поляризиран и емоционално натоварен. За да се промени тази динамика и да се отвори пространство за по-рационален и прагматичен разговор, е необходимо целенасочено усилие за работа с общественото мнение и медиите — включително чрез по-активно сътрудничество между македонски и български медии — с цел деескалация на напрежението и постепенно възстановяване на доверието, коментира Мария Симеонова.

Последният годишен доклад на Европейската комисия за напредъка на страните, очакващи присъединяване към ЕС, отчете редица негативни неща, които се случват в Северна Македония: по отношение на съдебната реформа, по отношение на икономиката на страната и по отношение на борбата с корупцията, при която няма напредък. Всичко това някакси обаче беше заглушено от основното, което се говореше - че за пореден път Европейската комисия е казала, че в Северна Македония трябва да бъдат направени промени в конституцията и да се включат в нея, за да започне с държавата преговори с ЕС, отбелязва Маринела Величкова.

Впрочем ВМРО-ДПМНЕ могат спокойно да направят промените в конституцията, защото имат мнозинство в парламента, а опозиционните политически партии са "за" тези промени. Тук трябва да погледнем към вътрешнополитическата линия на страната. Друг е въпросът какво поставя от двете страни на везните Християн Мицкоски. Дали от едната страна на везните е евроинтеграцията на Северна Македония, а от другата страна: неговият рейтинг и управлението на ВМРО - ДПМНЕ, или нещо друго? Ще цитирам предишния президент Стево Пендаровски, който каза, че за много неща не вярвам на Християн Мицкоски, защото Мицкоски непрекъснато променя мнението си, но по отношение на промените в Конституцията му вярвам. Точно защото политическото бъдеще на Християн Мицкоски до огромна степен зависи от това - завоят, който сам си направи да бъде толкова остър, е много трудно да бъде взет. Така че аз не съм оптимист, че в скоро време ще има решение на този проблем, прогнозира Маринела Величкова.

Заплахата от "сръбския свят"

Сърбия използва малцинствата си в държави от Западните Балкани, за да упражнява влияние в тях. Виждаме го в Република Сръбска, Черна гора, Косово. Сърбия – поради буксуващите преговори с ЕС, се представя като алтернатива на евроатлантическата интеграция. Сръбският модел за привличане на инвестиции от трети страни, например, като Китай и ОАЕ, е прагматична алтернатива на европейските регулаторни изисквания. Както видяхме, обаче, от трагедията в Нови Сад през 2024 г., този модел често се съпътства с корупционен риск, в ущърб на обществата, обясни Мария Симеонова.

Концепцията за "сръбския свят" противоречи на либерално-демократичните ценности, върху които е изграден Европейският съюз. В този смисъл тя представлява заплаха за млада и институционално крехка държава като Северна Македония, която като сложна и мултиетническа държавна единица може да функционира най-ефективно и мирно именно в рамките на организация като ЕС, гарантираща защитата на човешките права и неприкосновеността на държавните граници, казва Симеонова.

Следете новините ни в GoogleNews