'Качи се по-нагоре' или защо проблемът не е само Валери Симеонов

"Не, проблемът не е в бъдещето на вицепремиера Симеонов. И Бойко го каза ясно - проблемът е в бъдещето на кабинета "Борисов 3", пише в коментар зам.-председателят на ДСБ Радан Кънев в блога си.

OFFNews препечатва текста без редакторска намеса:

Днешната криза, както и предходните, се дължи на провали на цялото управление, а не само на навика на Валери Симеонов да трупа точки от "straight talk" ("Модерен" навик, който носи позитиви, но и често разкрива тежката му политическа, а и човешка непригодност за висок държавен пост).

Кризата показва три трайни и непреодолими провала на управлението на Борисов:

1. Пълна управленска немощ, страх и некомпетентност.

Не може, просто не може, след близо десет години управление и политическа доминация, повечето от тях във великолепна икономическа конюнктура (с която не спира да се хвали), властта на ГЕРБ да няма елементарни решения на проблемите на хората с увреждания. И изобщо - на проблемите на най-слабите и уязвими членове на обществото ни. И изобщо - на социалната политика.
Не е чудно, че ГЕРБ не са излъчили нито един партийно отговорен министър в МТСП, въпреки обещанията си. Те просто не знаят какво да правят в тази сфера, а и ги е страх да направят малкото, което знаят.

2. Състезание по популизъм и неспособност да се решат вътрешните проблеми.

Кризата издава не само очевидния вътрешен разпад на "Патриотите", но и разломите вътре в ГЕРБ, и най-лошо - непреодолимата конкуренция между отделните групи в ГЕРБ и ОП кой да се позиционира като най-големия национален популист, лъжеконсерватор и лъжепатриот, като "български Орбан". Съвсем отделна тема, че докато се разправят, Корнелия Нинова вече се настани в това пространство...
Просташкият език на Симеонов не е случайност - той е елемент от рецептата за успешен лъжеконсерватизъм. Както и непрекъснатите празни приказки по различни актуални теми (хазарт, мутри в туризма, делото на Домусчиев, който изведнъж се прероди в защитник на Валери...) на същия герой, от които нищо не излиза, но се трупат точки. Този стил не е наложен от Симеонов, а от Борисов. И днес е напълно извън контрол, в състезание без правила между Борисов и "дясно-консервативния" му антураж, Симеонов, Сидеров, Каракачанов, Джамбазки, Бареков, но също така Нинова и други фигури на "левицата".

3. Външнополитическа зависимост и уязвимост на властта.

Тц. Бойко не го е страх, че кабинетът ще падне, ако извади Симеонов или Сидеров. Той има супер комфортно мнозинство, в което влизат и Марешки, и ДПС, да не говорим, че Нинова услужливо е извън НС, заедно с 2/3 от депутатите си.
Страх го е, но от друго. Че в единия вариант - изхвърляне на очевидния провокатор Сидеров, ще загуби милостта на Батюшка-Цар в Кремъл. А в другия, особено с привличането на Марешки, ще изпадне в пълна зависимост от Батюшка-Цар и ще загуби парите на лошите евробюрократи, без които съвсем не може да свърже двата края. Не, не на управлението - тях отдавна е изпуснал. А на финансирането на обръчите на партията си, без които не може да задържи властта и седмица.

За Борисов е особено важно да продължава да лавира между Русия и ЕС, като лапа пари и получава гаранции за сигурност и от двете места. По тази причина се нуждае и от шумното предателско поведение на Волен, и от театрално-показната русофобия на Валери. (Неприятен страничен ефект е, че в тази ситуация, Валери Симеонов започва да изглежда на нещо като "прозападен" политик, което има потенциал да нанесе непоправими вреди на образа на Запада в обществото....)

Оставката на Валери Симеонов няма да разреши нито един от проблемите. Оставането му на поста - още по-малко. Промяна е нужна "малко по-нагоре".

И тук, отвъд анализа, идва политическият въпрос: И к'во пра'им после?

Отговор на този въпрос в България има (или пък няма?) единствено демократичната, европейска десница и център.
Това важи и за трите проблема - компетентността и волята за реформи, отказа от просташко-популистко говорене за сметка на реални решения и ясна европейска и прозападна ориентация на националната политика.

Просто в последните години е трудно и не особено печелившо да стоиш извън сферата на просташкия, лъжеконсервативен и проруски популизъм. Неслучайно и БСП, и "Патриотите", и ГЕРБ, и цял сонм неконкретизирани "нови десни" се бутат в популисткото пространство като нервни хипопотами в калта, в разгара на сухия сезон.

Извън локвата остана само демократичната десница. Но готови ли сме да спрем свободното падане на обществото и институциите в трите описани посоки? Очевидният отговор е не. Въпреки съществения напредък и в консолидацията, и в програмата на "Демократична България", засега европейския демократичен център-дясно няма нито обхвата на обединение, нито дълбочината на вътрешно единство, необходими, за да поеме отговорност за властта.

А видимо няма време. За това си струва да поговорим, и то спешно...