Избори ще се фалшифицират безнаказано, както и досега
Покрай пикантната сага с Меглена Кунева, вероятно мимоходом ще мине днешното решение на депутатите подправянето на изборните протоколи да не се наказва със затвор.
А е важно. Защото с думи прости означава, че и следващите избори ще се фалшифицират, както и досега.
Последните местни избори бяха исторически. Те показаха нагледно, че Сталин е демоде. Грузинският государь на Русия е казвал:
Не е важно кой как гласува, а кой брои резултатите.
През октомври 2015 г. съветската му мъдрост беше модифицирана:
Не е важно нито кой как гласува, нито кой брои резултатите. Важно е кой пише и въвежда протоколите.
Допреди миналата година изборите се манипулираха по 2 начина:
1. Купуване и продаване на гласове - сравнително безобиден начин, наподобяващ търговска сделка. Струва скъпо и е сравнително безполезен. Понеже поне няколко партии масово купуват гласове, като теглиш чертата излиза, че взети заедно ромите са гласували не много по-различно от българите, само различните махали са се люшнали в зависимост от купувача.
2. Сговор на представителите на партиите в комисиите - еманацията на сталиновата мъдрост, че не е важно кой как гласува, а кой брои резултатите. Големите партии се договарят да резнат гласовете на малките и правят няколко бюлетини невалидни. Ако партийната система работи, това не е голям проблем. Страдат само малките партии, които нямат хора в комисиите.
Тази злоупотреба обаче има друг, по-лош вариант. Когато цялата комисия е на една партия. Доскоро само ДПС го можеше. Хора с турски имена регистрират клубове на сини, червени и даже националисти из Родопите. Партиите примират от кеф, че най-после са направили пробив в смесените райони, без да си дават сметка, че хората в комисиите не са техни, а на ДПС.
От няколко избора насам с разпадането на старото дясно и с упадъка на БСП, ГЕРБ все по успешно придобива цели комисии.
Но колкото и да се разрасне тази схема, ефектът й е ограничен. Няма как да е на много места, има наблюдатели и застъпници, има риск да се разчуе.
Практиката, която се въведе на последните избори, има потенциал да изтрие стотици хиляди гласове и да ги прелее на който трябва. За пръв път се видя, че няма никакво значение колко гласа има в урните. Няма значение и кой колко хора има в комисията и как тя ще отчете резултатите. Има значение само какъв протокол ще се въведе в РИК (Районната избирателна комисия).
В поредица от статии OFFNews показа редица съмнителни протоколи. Можете да ги видите тук. Има много пикантни, но за повечето може да се измисли някакво що-годе достоверно оправдание - човешка грешка, неграмотна комисия и т.н.
Какво обяснение обаче може да има за това, че протоколите в различни секции имат еднакви идентификационни номера? Или още по-странно - първата страница на протокола е с един номер, а втората с друг?
Има само едно възможно обяснение - че са отпечатани по няколко протокола за една и съща секция. Единият го попълва комисията, а вторият - който трябва и с каквито числа му е нужно.
Ще попитате: "А подписите на комисията?"
Ето отговора: 18 партии подадоха жалба до съда, че протоколите са фалшиви. Графологична експертиза недвусмислено доказа това. Съдията взе решение, че от това нищо не следва. Няма наказани - нито със затвор, нито с 5 лева глоба. Изборите са признати за редовни. Какво е имало в урните и какво е броила комисията няма значение.
Опорната точна на ГЕРБ за отмяната на днешния законопроект за затвор за подправяне на протоколи беше, че в сегашните закони имало достатъчно текстове, по които фалшификаторът може да понесе отговорност за подправяне на ценни книги, каквито са протоколите.
Затова питаме колко души понесоха отговорност по сега действащите текстове? Отговорът е - нула.
По сега действащите текстове бяха ли отменени изборни резултати при доказана от съда фалшификация? Отговорът е - не.
И още един въпрос - що за ценни книги са тези, в които номерата се повтарят? Все едно да се повтарят серийните номера на банкнотите и да няма наказание за фалшификатора.
Знам, че покрай днешните пикантерии, този текст ще потъне и няма да има реакция. Днес говорим за образование, а не за избори. Но след няколко месеца, когато дойдат изборите и установите, че сред познатите ви почти няма човек, който е гласувал за победителя и се запитате как точно този победител е събрал 2 милиона гласа, спомнете си, че у нас няма нищо по-безнаказано от това да подправиш протоколите.