In memoriam: Сбогом, Льоди! Сбогом, приятелю

Починал е Льоди. Людмил Стоилов от Бараби блус бенд.

Един от най-готините блусари, които познавам. Виждали сте го на Графа, между Славейков и Седмочисленици, точно до 6-то училище. Там свиреше в последните години. Често спирах да го слушам, понякога стоях дълго. Имах едно обещание към него, което така и не изпълних.

В събота специално минах от там, но него го нямаше.

Бараби блус бенд вероятно са най-истинската група, която някога е имало у нас. Тежки, тегави, ужасно некомерсиални. Родени от мизерията на 90-те. Минали са 30 години отогава, аз още знам наизуст всяка тяхна песен. Никога в българската музика не е имало толкова гняв и толкова болка.

Вечер дълго не заспивах,

а свит във мрака слушах как

съседът биеше жена си - 

оперирана от рак.

вероятно е най-гадният стих изпят някога в българска песен. Песента, в която е той - "Булевард Никола Петков", за мен е химнът на 90-те. Белег от раната на това десетилетие, в което мина младостта ни.

Никога не станаха много известни. За един тесен кръг от фенове бяха богове. 

Така се случи, че през годините най-добър приятел ми стана Митко Генчев, фронтменът на друга легендарна група от това време "Академик Неделчев". Покрай него често виждах Льоди, обичаха да свирят заедно.

Не съм сигурен дали в записа на тази песен е участвал Льоди, но много пъти съм ги слушал заедно с Митко да я свирят.

Автор на текста е Румен Янев. Легендарният глас на радио "Тангра", заради който през 90-те години винаги се прибирах в понеделник преди 22 часа, за да слушам настървено предаването му.

Когато основахме OFFNews, направихме и радио - OFFRoad Radio, в което гласовете бяха на Румен Янев и Емил Братанов. За съжаление не просъществува дълго.

Льоди все ме навиваше да го възстановим. Казваше, че ще организира с часове джем-сешъни с музиканти, а аз само трябва да си дрънкам на микрофона това, което и без това си говоря.

Льоди беше един от най-добрите ни читатели. Имали сме няколко такива през годините, които при всяка грешка ни пишат, при всяка калпава дописка ни обясняват как е трябвало да я направим. На няколко пъти, когато съм бил на някакъв кръстопът, съм отивал при него на Графа да го слушам с часове как свири, а всъщност и да се съветвам с него.

Аз съм айляк, казваше той. Нямам к'во да правя - чета OFFNews и свиря на китара.

Митко Генчев ме беше понаучил на няколко акорда, Льоди все ми казваше, че е време да довършим започнатото и напираше да ме учи още - не било сложно - ще отидем в парка, където няма кой да ни слуша и за два дни ще ме научи.

Убеждавах го да се премести от "Графа" на "Витошка", за да слушам и аз хубава музика, а не онзи саксофонист, който се беше заселил под моя прозорец.

Буги, Вуйчото, Румен Янев и Митко Генчев вече ги няма. Отдавна съм си дал сметката, че това блус-поколение се възпламени много за кратко в най-бедните години на 90-те и после изчезна, защото вече нямаше нужда да се възпява мизерията - тя си беше отишла и никой не искаше да си спомня за нея. Льоди беше една от последните ми връзки с тази епоха. Сега и него го няма.

Сбогом, Льоди! Сбогом, приятелю! Ще ми липсваш.

Следете новините ни в GoogleNews