Има ли алтернатива Зеленият сертификат?

Простият отговор „не“ е очевиден най-вече в поведението на всички партии, които предизборно яхнаха вълната и разкритикуваха Кацаров. Нито една от тях не предлага алтернативни мерки. Те всъщност не предлагат абсолютно нищо. Още от лятото критикуват всички мерки на здравното министерство. Ако се разгледат позициите им от преди два месеца, става очевидно, че са били против някакви по-строги мерки тогава. Същите мерки днес те обявяват за закъснели. В началото на септември е било много рано, а днес е твърде късно. Но и в нито един момент през тези 2 месеца никой от политиците, които днес се борят за народна любов не каза „въведете тези и тези мерки от утре“.

Парадоксалното в ситуацията е, че мерките се взимат от правителството на Радев и президента поема негативите за тях само няколко седмици преди изборите. По-логично е той да се отдаде на популизъм преди 14 ноември. Да спечели и да си осигури още един мандат от 5 години. Вместо това на популизъм се отдават партиите, които са за трети път на избори и няма никаква гаранция, че не ни водят и към четвърти предсрочен вот.

Напротив, с цялото си поведение основните политически сили демонстрират, че нямат никакъв мерак да носят отговорност за управлението през тази зима в условията на пандемия, европейска енергийна криза и общо повишаване на инфлацията от САЩ, през Европа, до Китай. Вероятно именно това калкулира Радев – възможна е нова патова ситуация и в нея той ще трябва да посрещне не само настоящата, но и евентуалната следваща вълна на пандемията през февруари.

Очевидно няма как да продължаваме, както досега с леки мерки, които на всичкото отгоре и почти никой не спазва. Още по-очевидно е, че огромно мнозинство от българското общество не иска пълен локдаун. „Зеленият сертификат“ не е идеално решение, но е възможният баланс между двете гледни точки. Ако за някой най-важна е свободата на движение, той може да се ваксинира и да запази тази своя свобода. За тези, които предпочитат да не се ваксинират остават определени по-строги ограничения. Не можем да кажем, че едновременно „вълкът е сит и агнето е цяло“, но очевидно в ситуацията вълкът не може да бъде по-сит и агнето да бъде по-цяло.

Служебното правителство въведе новите ограничителни мерки сякаш изведнъж и от нищото. От тази гледна точка те изглеждат изненадващи и особено извънредни. Всъщност кабинетът работи по план, разписан през лятото, който предвижда определени действия в зависимост от степента на заплаха – брой заразени хора, брой хора приети в болница, брой направени тестове и съотношенията между тези показатели. Проблемът е в това, че случаите за кратък период от време нараснаха изключително рязко и сравнително бързо стигнахме до по-лош сценарий и респективно до по-сериозни мерки.

Но видимият и по-голям проблем за България през тази есен е ниската степен на ваксинация. Паралелите със съседна Румъния се налагат от само себе си. Почти същият нисък дял на ваксинирани сред населението от около 20 % и дори още по-сериозен натиск върху здравната система и препълването на болниците с тежки случаи на Ковид.

Основната причина за нежеланието на хората да се ваксинират е липсата на доверие в здравната система и развиващите се от началото на пандемията конспиративни теории. Оставяме на страна доколко има истина в конспирациите. Показателното в случая е, че ограничителните мерки и ваксинацията се прилагат навсякъде – от САЩ, през Европа, до Русия и Китай. Можем много да говорим за системните и дългосрочни причини българите да не вярват на своята здравна система. Част от проблема е и недоверието в държавата като такава. Но в случая с пандемията са от значение и ситуационните фактори.

Не само в България, а навсякъде по света преди масовото производство на ваксините всяка следваща Ковид вълна беше по тежка от предишната. Това показват и данните от у нас – тази пролет негативните рекорди изпревариха тези от миналата есен, а миналата есен ситуацията беше далеч по-тежка, отколкото през пролетта на 2020, когато Ковид се появи в Европа за първи път.

Именно първата вълна създаде условията за последвалите проблеми. Преди още да се е появил и един заразен у нас медиите създадоха масова психоза. В ситуация с пренебрежим брой заразени и много малко смъртни случаи правителството въведе пълен локдаун. В България показателите на заразяване и смъртност останаха ниски и през лятото.

Всъщност в почти цяла Източна Европа първата вълна не нанесе съществени поражения. Според някои експерти причината беше задължителната за всички от годините на социализма ваксина БЦЖ и сигурно е било така. Но тогавашните управляващи почти се окичиха с лаври за успешното справяне с пандемията. Това изигра на българските институции много лоша шега.
Хиляди български семейства платиха социалната цена на първия локдаун, който се оказа абсолютно безсмислен и неадекватен като мярка. Но хора загубиха работата си, бизнеса си, спестяванията си. Компенсациите от страна на държавата закъсняха и не бяха достатъчни. Всички тези хора се почувстваха жертва на една огромна измама, в каквато се превърна за тях пандемията. Тяхната гледна точка беше възприета от много други наши сънародници, които с основание им съчувстваха.

По тази причина, когато миналата есен наистина имаше далеч по-сериозна заплаха и много по-големи основания за сериозни мерки, управляващите тогава се въздържаха да въведат. Наложи им се да търсят баланс между оцеляването на потърпевшите от болестта и социалната цена на едно ново пълно затваряне, която българското общество не можеше да плати. През есента на 2020 година държавата и управляващите вече бяха „лъжливото овчарче“, на което никой не вярваше, че има реален проблем.

Тази цена за локдауна при първата вълна ние плащаме и днес. Хората не вярват на мерките и на необходимостта от ваксинация, въпреки че високи цели за ваксиниране на почти цялото население си поставят не само САЩ и Западна Европа, но и една Русия, а в Китай вече има над 1 милиард ваксинирани.

Едни хора в България са много недоволни от първата сериозна ограничителна мярка на служебното правителство и активно протестират против усилието на властта да стимулира ваксинационния процес. В същото време друга група хора тихо скърби за своите близки – над 23 хиляди са жертвите от пандемията по официални данни. Изборът между „живота“ и „свободата“ едва ли е толкова прост, колкото изглежда и от двете гледни точки.

Абстрактният разговор за свободата и ограниченията в литературата тече от няколко хиляди години и едва ли ще му намерим решение в рамките дори на една пандемия дори за 2 години. Всъщност „зеленият сертификат“ представлява търсене на тънкия баланс между различните гледни точки в особено дълбоко разделеното българско общество. Нито едната, нито другата група, харесват това междинно решение. Самото то дава най-вече избор, което означава и някаква свобода, защото свободата е преди всичко възможност да избираме.