Иконата на Рождество Христово и как да я разбираме

Сюжетът на иконата на Рождество Христово на пръв поглед е обикновен. Но ако се вгледаме в нея, ако разгледаме нейните детайли и си спомним текста от богослужението на Рождество Христово и Свещ. Писание, тогава съдържанието на иконата се открива пред нас в цялото си богаство и красота.

Ще разгледаме иконата с помощта на прот. Александър Салтиков, настоятел на храма "Възкресение христово" в Кадаши, декан на факултета по църковни изкуства в Православния Свято-Тихоновски хуманитарен университет.

^{Рождество Христово Стенопис от XI-XIII в. в пещерния храм Каранлик в Кападокия (Гьореме, Турция).}

Рождество Христово е празник на великото обновление на света, ден на спасението и всеобщата радост завинаги. От най-ранни времена Църквата слави Господ и в песнопенията, и в живописните произведения. Иконопочитанието се развивало паралелно със сложния богослужебен чин и разпространението на вярата. В гръко-римския свят изобразителното изкуство било на особена почит. В средата на 3 в. сл. Р. Хр. св Григорий Неокесарийски в словото си на празника на Рождество Христово казва, изразявайки мнението на своите съвременници: "Хората, считайки очите за по-верни свидетели, отколкото ушите, вярват на това, което виждат, и се съмняват в това, което не виждат."

^{Рождество Христово, 7– 9 в. , манастир Св.Екатерина, Синай.}

Най-великото събитие - идването на земята на Божия Син във Витлеемската пещера, Църквата тържествено представя във величествена композиция, основните черти на която се създават до в 6-7 в. и се развиват чак до 17 в. Тя е добре известна: в центъра - пещера, в която лежи в ясли Младенец, редом с Него - Божията Майка, има и животни - вол и магаре, а над пещерата - звезда. Около пещерата има и допълнителни сцени: благоговейно съсредоточеният Йосиф, влъхвите с даровете, пастири и ангели, славещи Господа, умиването на Младенеца.

Тази композиция ние наричаме каноническо изображение на празника. Но в буквален смисъл то съответства на рождественското песнопение, като например кондака на празника: "Девицата днес ражда Свръхестествения, и земята поднася на Непристъпния пещера; Ангелите с пастирите славословят, а мъдреците със звездата пътешестват -понеже заради нас се роди Младенец - Предвечният Бог." По такъв начин в каноничната иконография на Рождество Христово отчетливо е изразено литургическото значение на образа. Иконата трябва да помага на вярващия човек в неговия духовен живот. И при вида на подобен образ по време на богослужение особено вдъхновено пее вярващото сърце радостното рождественско песнопение.

^{Рождество Христово, 15 в., Древна Твер.}

Най-древното изображение, което разказва за Боговъплъщението, се намира в катакомбите на св. Калист в Рим и се отнася към края на 2 в. сл. Р. Хр., то ни показва не само Христовото Рождество, но и осъщественото пророчество. Виждаме Св. Богородица с Младенеца (иконографския тип e на Св. Богородица Млекопитаеща, което подчертава реалността на Боговъплъщението), пред Нея - пророк /най-вероятно Исая/, който сочи с вдигната ръка звездата. В 3 в. сл. Р. Хр. се появяват изображенията и на влъхвите, носещи даровете на Богородица и Богомладенеца. Такава композиция има в катакомбите на св. Каллист, а в 4 в. сл. Р. Хр. в катакомбите на св. Севастиян се появява повит в пелени Младенец и редом до Него - Божията Майка и две животни. Тази композиция става основна и в нея с времето са били включени изображенията на "персийските царе" и други сцени.

^{Рождество Христово, първа половина на 16 в., Средна Русия.}

Основната мисъл на цялата тази иконография е достатъчно понятна - изображенията нагледно свидетелстват за тайната на въплъщението на Словото Божие, което е и тайна на човешката история и по мнението на някои мислители - нейн смисъл, а той е в това, че идва новият Адам - предвечното Слово Божие и животът на човечеството придобива смисъл в съединението с Него и познанието на тайната на битието, като тайна на Божествената любов. "Новите чудеса ме поразяват със страх, - казва вече споменатият св. Григорий Неокесарийски. - Старият по дни станал Младенец, за да направи хората чеда Божии. Седящият в слава на небесата, заради любовта си към хората, почива в ясли, заобиколен от безсловесни животни.

Безстрастният , Безтелесният, Непостижимият е повит от човешки ръце..." След Рождеството на Божия Син започнало съвършено ново, непознато дотогава разбиране за всички връзки и взаимоотношения в самото човечество и извън него - в отношенията между човека и Бога, в отношенията на човека с ангелския свят, отношенията между хората, и със самата материална природа. "Ликувай, вселено... прославяй с ангели и пастири Пожелалия да се яви, Отроче младо, Предвечния Бог." се пее в службата на вечернята на празника.

^{Рождество Христово, стенопис от 14 в, манастира Дечани в Косово.}

Променило се разбирането за самото битие, последвано от въплъщението на Сина Божий. Отсега нататък на земята ще има мир, което е изразено в иконографията на празника. И ангелите, и първите хора от грехопадението на Адам заедно славят Младенеца Христос. Богомладенецът не се родил в дворец, а в жалка пещера; но цялата природа е Негов храм! Пещерата е превърната в обор, там са животните; но в шестия ден от създаването на света, преди създаването на първия човек Адам, земята произвела по Божия воля всякакви треви и животни напълнили горите, поляните, планините, пещерите... " И видя Бог, че това е добро" (Бит. 1:18).Първата глава от книга Битие се чете на паримиите на празника. Сега Той дойде, във вид на Раб, приемайки Собствен образ и подобие, в света на падналия човек и падналата с него природа, и пещерата се напълни с неизказаната светлина на Божествената любов към човешкия род и към цялата природа - видима и невидима.

^{Рождество Христово, фреска в храм Св. Апостоли, Печки манастир, Сърбия, XIV в.}

Как да се изрази това със звуци или да се съпостави в образи? Църквата дълго не пристъпвала към изобразяването на тази велика и тайнствена Витлеемска пещера, докато не било разработено учението за Богочовечеството на Спасителя на Вселенските събори от 5, 6 и 7 в., където са били осъдени ересите на монофизитството и несторианството.

И така, ние разглеждаме каноничната иконография на Рождество Христово като свидетелство на Църквата за спасителната тайна на Боговъплъщението. Но в творчеството съществува художествена свобода. Иконописецът разполага с редица изобразителни елементи: преди всичко, това е образът на Богомладенеца Христос и Божията Майка, също и образът на Йосиф, ангелите, пастирите, влъхвите, помощниците; после тези природни образи: земя, пещера, вол и магаре, овце, космическите символи - звездата и небето, което тя пронизва със светъл лъч. От всички тези елементи художникът твори в рамките на литургическото значение на неговото произведение. Той творчески разполага с тях, съпоставя ги, взаимодейства с цел най-пълно и дълбоко явяване на значението и смисъла на събитието.

^{Рождество Христово, фреска, манастир Студеница, Сърбия.}

Тук е пълно със знаци за обновяването на света - всичко е в особено измерение, няма обикновено пространство и обикновено време. Всичко е знаци за обновлението на света. Пещерата е един от първите общочовешки символи с дълбоко и многостепенно значение и има особено значение в различните културни символи, но отсега нататък в нения мрак присъства вече Божествената светлина. Образно казано, човечеството вече не е "пещерно".

Там, в непостижимата преобразена земна дълбочина, със своя Младенец пребивава Дева, Чиято утроба е превърната в Светая Светих, и Която хранили Ангели, пеещи "Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение." Св. Богородица се изобразява или мирно лежаща или тържествено седяща; понякога главата Й е извърната към страната на Младенеца, а понякога и към носещите дарове персийски пътешественици, и не само към тях, но и към всички, които принасят дарове на Бога. Тя е извърната към човечеството с особено силна любов към него, дарувана Й от Бога. В центъра е изобразен Младенец, лежащ повит в ясли. А долу е сцената с умиването на Новородения, която влиза в иконографията значително късно и очевидно напомня за кръщението на християнските деца.

^{Фреска от храма на Св. Богородица Перивлепта в Мистра, XIV в. Гърция.}

В много случаи иконописците придават на лика на Младенеца особена изразителност; понякога то е строго, понякога обратно - безстрастно, а понякога е с оттенък на скръб. Въобще ликовете на иконите винаги носят със себе си покой, тъй като мъдростта пребивава в тишина и покой. Върхът на художественото въплъщение на образа се явява фреската от 14 в. (1360-1370 г.) в църквата "Св. Богородица Перивлепта" в Мистра, Гърция.

За още интересни текстове за православното християнство, посетете сайта "Добротолюбие".


^{Съвременна грузинска икона и икона на Рождество Христово, 1861 г, Димитър Молеров, Банска школа.}