Идва ли нова война в Близкия Изток

Новият конфликт около Иран, възникнал след мистериозните инциденти с танкерите в Оманския залив, се разгаря като подпален петрол. Миналата неделя темата бе продължена от израелския премиер Бинямин Нетаняху, който призова „да се спре опасната иранска агресия и да се гарантира свободата на навигацията в международни води“.

Въпросът кои са тези „подпалвачи на водата“ остава главен. На практика това напълно биха могли да направят съюзниците на САЩ в Близкия Изток, за които Иран е екзистенциална заплаха. И все пак не е задължително това да е Израел. Непримиримият регионален съперник на Иран – Саудитска Арабия по-рано приключи разиграната като по ноти провокация против своя съюзник в Персийския залив – Катар, като го обвини в таен заговор с Иран, и за броени дни се сдоби с изолация.

След като така постъпи с Доха, Рияд още повече би извършил подобна акция с далечен обхват и по отношение на Иран. Колкото до обвиненията на Техеран, то независимо от липсата на доказателства, не следва да се изключва иранската следа.

От една страна, за правителството на иранските реформатори да се хвърлят в такава авантюра би било безумие, предвид това, че президентът Рохани и обкръжението му са заложили целия си политически капитал на перспективата Иран да излезе от изолацията. От друга страна, иранската власт – това е бой на булдози под персийски килим. Там върви „битка на кулите“ или по-точно на минаретата – покрай „либералите“ има още влиятелни консерватори. Те биха искали по-скоро да се върнат към предишния конфронтационен модел на отношенията със Запада от времето на президента Ахмадинеджад.

В крайна сметка, в Техеран прозвучаха заплахите за затварянето на Ормузкия пролив и за удар по „главата“ на САЩ. А и не много отдавна иранският генерал Муртаза Курбани предупреди: „Ако САЩ проявят и най-малкото безразсъдство, техните кораби ще се окажат на дъното на морето след нашите ракети и новото секретно оръжие“. Историята с танкерите е мегаскандал, способен да развърже ръцете на всички онези сили от двете страни, които не са доволни от сегашното крехко статукво.

Но който и да стои зад тези инциденти, главния въпрос е ще успеят ли провокаторите да започнат нова война в Близкия Изток.

И тук накрая всичко ще зависи от един единствен човек – президента на САЩ и неговия избор.Преди 15 години Джордж Буш-младши започна война в Ирак, „след контакт с Бога“, както казват биографите му, който все едно го е пратил на поход против Саддам Хусейн. Сега на Тръмп му предстои да направи своя избор – той трябва да реши да се вслуша ли в най-близкото си обкръжение и нетърпеливите международни съюзници, задаващи един и същ въпрос: „Кога започваме?“.

Принципната разлика между иранската ситуация и тази в Ирак е в несъпоставимата цена на въпроса. Политици, дипломати и експерти, които няма как да бъдат заподозрени в симпатии към Техеран, предупреждават, че с оглед цялостния военно-икономически потенциал на Иран и контролираните от него групировки в региона, последствията от една такава война ще надхвърлят всички близкоизточни войни през последния половин век, взети заедно.
Поради това за Доналд Тръмп вероятно е по-добре да не предизвиква съдбата, към което го подтикват „подпалвачите на водата“.

В близко време Пентагонът ще изпрати в Близкия Изток над 1 000 военни в отговор на атаките върху танкерите в Оманския залив, съобщиха агенциите. САЩ твърдят, че Техеран е организаторът на взривовете и за доказателство публикуваха нови снимки от мястото на инцидента. Иранските власти, на свой ред, отговориха с предупреждението, че могат да напуснат ядрената сделка.

Началникът на генералния щаб на Иран Мухаммед Бакири определи като несериозни обвиненията на САЩ, Израел и Саудитска Арабия, отправени към Техеран заради атаките върху танкерите. „Ако Иран реши да затвори Ормузкия пролив, ще го направи открито. Безопасността в района на Ормузкия пролив и Персийския залив са изключително важни за Иран и сигурността на страната“, посочи Бакири.