Хората срещу корпорациите в румънски вариант или какво движи гражданското общество в Клуж Напока?
Помните ли румънския град, където ако четеш в градския транспорт, може да се возиш безплатно? Клуж Напока има 400 000 жители и е един от най-важните културни центрове на Румъния, с богата история и вековно културно многообразие. И с няколко универитета, сред които един от 17-ти век: всъщност една четвърт от жителите на Клуж са студенти. И на една голяма част от тях им пука за бъдещето на града и на държавата им.
Тази статия е посветена на гражданското общество в Клуж. Защото то, изхождайки от ситуация много подобна на българската, всъщност е извървяло няколко важни крачки, които предстоят и на нас.
Клуж Напока всъщност има още две имена: унгарско и германско, и е най-големият град в Трансилвания. В продължение на векове в него мирно съжителстват унгарци и саксонци, с парламент, в който и двете страни имат равен брой представители и една огромна църква в центъра, в която право на служба едната година имат унгарците (германците ползват една по-малка в съседство); на следващата година се сменят.
Градът известно време е османски, а после и австроунгарски протекторат, но винаги запазва своята независимост и самостоятелно управление. И вярата си. Дори в мрачните години на комунистическата диктатура на Николае Чаушеско църквите (около 9 различни течения, сред които калвинистко, реформаторско, протестантско, евангелско, римо-католическо, православно и гръко-католическо), макар и неофициално, си остават една мирна опозиция и светлинка, която помага на хората да се справят с огромната бедност и с последиците от диктатурата без озлобление.
Клуж и сега не е богат град. Учителските заплати са по 300 евро, но цените за храна и облекло са по-ниски, отколкото в България, а порциите в ресторантите биха стигнали за три или четири български миски.
Еврейската синагога е сред най-старите религиозни постройки в Клуж. Днес в града има над 900 храма (предимно на различните християнски течения), но много от младите хора смятат подобна религиозна показност за ненужна и лицемерна.
Бедно е и гражданското общество. Но се справя: с творчество и последователно отстояване на принципите си. Най-яркият пример за това е движението „Да спасим Рошя Монтана”. Рошя Монтана е село в Карпатите, а златното му находище е било разработвано още от римляните в началото на нашата ера. През 1999 г. канадската минодобивна компания „Гейбриел Рисорсис” получава от тогавашното румънско правителство първоначално разрешение да разработи свой проект, а когато той е готов, местните хора са ужасени: предвиденото излужване с цианиди и подготвяната огромна дупка на мястото на земите им, както и бруталните действия на компанията, в съчетание с отказа на правителството да ги чуе и да защити правата им, води до създаване на гражданската мрежа „Да спасим Рошя Монтана” със седалище в Клуж. Основният мотор са Тудор и Роксана, които през 90-те разработват биомагазинче в Клуж: популярно местенце, което служи и като дискусионен клуб за произхода на храната ни, плюсовете и минусите на високотехнологичното земеделие и в каква посока да развиваме добиването на храната си. Когато се захващат с каузата да спрат златната мина, магазинчето е затворено и те се фокусират да изнесат кампанията на гърба си. В началото не е лесно, скептичните гласове са ногобройни: Как двама души без никакви средства ще се изправят срещу една огромна корпорация с милиони зад гърба си?
Роксана и Тудор представят движението "Да спасим Рошя Монтана" на група млади източноевропейци, ангажирани в областта на гражданкото образование.
Постепенно съидейниците стават все повече (дори работещи за златната корпорация започват да им подават анонимно вътрешна информация), а накрая в безсилието си „Гейбриел рисорсис” казва, че не може да се бори с тези толкова богати граждани, които заливат с плакатите си цяла Румъния. „Богатите граждани” се помещават в две мрачни стаички в широкия център на града и обзавеждането им се състои от четири евтини бюра и десетина красиви стола за гости: подарък от едно кафене. Но очите им светят, когато говорят за дейността си. „Винаги вярна и точна информация, широко разпространена в социалните мрежи, както и много креативност: това е в основата на успеха на кампанията „Да спасим Рошя Монтана”, казва Роксана.
Когато медиите мълчат, тъй като са финансово мотивирани, активистите за спирането на мината отиват с плакатите си на всички събития, към които има медиен интерес; окупират с посланията си една от големите сгради в центъра на Клуж за няколко часа; с принципност и честност печелят на своя страна все повече и повече хора, включително агитките на футболните отбори в Букурещ, които развяват на стадионите плакати с искане мината да спре.
За много по-голям успех от спирането на мината Тудор и Роксана всъщност смятат създаването на мрежа от активни граждани, които умеят да работят заедно. И които излизат на улицата за смислени каузи: последната е спасените дървета в Клужката река, които общината се е канела да изсече. В момента групата разработва системата „Деклик”, която трябва да съчетава онлайн-петиции с офлайн действия. Работят и по проект „Майнинг уоч”, защото златната опасност в Румъния не е преминала: иска се разработването на нови 12 находища.
„Опитваме се да обясним, че минодобивните компании смениха тактиката: започват скромно, но веднъж започнали, ще разширяват концесиите си все повече и повече”, казва Роксана. И двамата с Тудор са категорични: НЯМА екологично добиване на злато. Освен промиването на ръка, което всъщност е и причината сега в района на Рошя Монтана да има няколко красиви изкуствени езера.
Неизбежно стигаме и до въпроса за политиката. На този етап активистите са разочаровани: нито един политик, заявил някаква подкрепа за идеята им, не е удържал на обещанието си, щом дойде на власт. „Затова сме се съсредоточили върху активизирането на гражданите, казва Тудор. При едно активно гражданско общество с широка основа в един момент трябва да се появят и нормални партии.
Гледка от "Фабрика де Пенсуле" към квартал "България".
Протестите свързват активистите с хората на изкуството в Клуж, тъй като в закона има вратичка, според която културни пърформанси нямат нужда от предварително обявяване в общината: за разлика от протести и демонстрации. Така отговорността за действията на активистите поемат артистите. Сред тях е и Рарица Збранка, основател на най-популярното споделено културно пространство в Клуж: Fabrica de Pensule. Бившата фабрика за четки за рисуване се намира в близост до гарата и до квартал „България”, кръстен така заради градинарите, които през 18-ти и 19-ти век се местят от Османската в Хабсбургската империя в търсене на по-добър живот. В момента в нея се помещават ателиетата на 30 художници, 7 галерии, две зали за представления. Самата Рарица завършва образованието си като медиен артист, но после се преориентира към продуцирането на културни продукти. В момента освен с Фабриката, тя работи и за кандидатурата на Клуж за Европейска столица на културата през 2021 година.
„В началото, като отивах на тези срещи, беше ужасно, спомня си Рарица. С общинските служители, които отговаряха за културата, само си крещяхме: толкова много напрежение се беше натрупало понежду ни. Но сега, една година по-късно, на масата вече има ясна стратегия, с която са доволни и двете страни.” 
Рарица от "Фабрика де Пенсуле".
За Рарица е важно да се промени цялостната политика по отношение на културата: сега се финансират бързо видимите неща, а работата на артиста е като айсберг: вижда се толкова малка част от нея. Ако не бъде финансирана и другата, подводна част, видимата никога няма да излезе на повърхността. И винаги ще бъдат подпомагани хората, които така или иначе са вече популярни.
Затова и Рарица е доста критична по отношение на случващото се в Клуж през 2015 година, с инициативите по програмата „Клуж – Европейска столица на младежта”:
„Най-големият успех беше фестивалът Untold, на който пускаха шведският диджей Авиджи и френският Дейвид Гета. Вярно, посетителите му бяха 230 хиляди, а всички места за нощувка в Клуж бяха разпродадени и не стигнаха. Но пък от друга страна, половината от градския парк беше затворен заради фестивала и гражданите не можеха да го ползват. Това не отговаря на нашите принципи за обществена солидарност, затова и не участвахме в организацията. Просто хора с различни ценности поеха инициативата.”
В работата на Рарица и артистите, с които си сътрудничи, винаги има ясно послание: обществото трябва да е включващо, а не изключващо. Наскоро Фабриката финансира няколко проекта на млади артисти, сред които: проект, при който надписи „Всичко това е мое” се поставят на публични места, с идеята хората да се замислят за връзката между „мое” и „общо”; изграждането на дървена люлка на брега на реката (занемарено градско пространство в центъра на града, подобно на „каналите” в София), при която хората се люлеят не успоредно, а един срещу друг, за да виждат лицата си; проект за поправка на стари вещи, които хората се канят да изхвърлят: дрехи, обувки, инструменти, велосипеди и компютри; и изработване на видео от трите денонощия, в които млад унгарски артист живее и нощува в циганското гето на града, израснало директно върху и около градското сметище.
Картини от изложбата на Шандор Юхос "Крехки уравнения" във "Фабрика де Пенсуле".
"Пата Клуж" изниква по принципите на свободния пазар: в началото на него циганите понякога си докарват дори по 250 леи на ден (около 40 долара). Но от една година в „частния” им бизнес се намесват институциите на държавата и сега за сортирането на боклука циганите получават надница от общината, която е доста мизерна: по 4-5 леи (около 1 евро) на час, а достъпът до сметището е строго регламентиран. Това предизвиква вълна от недоволство в ромската общност, допълнително подкладена от принудителното изселване на 20 ромски семейства от града в изградени от общината бетонни бункери в близост до останалите цигански семейства. В един бункер живеят по шест семейства, всяко в една стая, с обща баня и тоалетна.
„Тук децата се раждат сред боклука и умират скоро след това, дори без да са кръстени”, казва Мария, социална работничка за децата от гетото. В изградения с европейски средства социален център в Клуж децата биват докарвани с автобус сутрин, изкъпани, дават им се чисти дрехи, закуска и се пращат на училище. След училище обядват, а после навличат отново мръсните дрехи и автобусът ги откарва към сметището. Това за Мария е най-тъжният момент.
Самата тя е циганка, живее в града със съпруга си и мечтае за шест деца: „Обичам големи семейства”, казва с усмивка. Английски знае от следването си в Университета на Отворено общество в Будапеща, по програмата за ромски лидери. Отраснала е в ромско семейство с две деца, родителите й вкъщи говорели само унгарски. Основната й задача сега е да научи румънски, така шансовете й да намери работа ще се увеличат значително. 
Мария се готви да изпълни песен със свой текст: за мечтите на хората от гетото "Пата Клуж" за по-добър живот.
В рамките на „Клуж – европейска столица на младежта” има и ден на културното многобразие. Покрай изселванията предвиденият ромски фестивал прераства в спонтанна демонстрация. Всичко минава мирно, единствените оплаквания са от собствениците на хотела, където отсядат ромите, дошли от други градове и държави: чаршафите са превърнати в транспаранти с искане за по-добър живот.
Всъщност инициативата с четенето и безплатното возене в градския транспорт също е част от активностите послучай „Клуж – европейска столица на младежта 2015”. А най-ценното, което може да научи Варна, която също ще носи тази титла през 2017 година, е, че инициативата може да бъде предоставена на младежките организации, вместо на общинските институции. Начело на фондация „Share”, която отговаря за организирането на всички активности в Клуж, има двама съпрезиденти: единият е кметът на общината, а другият е излъчен от неправителствените организации.
Паметникът на унгарския крал Матиас в центъра на Клуж продължава да е място за поклонение пред невинните жертви, загинали в пожара на дискотеката в Букурещ в нощта на 30 срещу 31.10.2015 г.
В Клуж съществуват също анархисткият социален клуб „Акаса”, където варят собствена бира и сами пекат хляба си и ги разменят срещу дарения според възможностите на ползвателя, както и къща, в която човек може да отседне безплатно срещу помощ в дейностите: Casa de Cultura Permanenta.
Ценности, които свързват всички тези хора са, че споделянето и общото участие са в основата на едно здраво и стабилно общество. Както и кръвта в човешкия организъм трябва да се движи, за да бъде той здрав. Натрупването води до тромби, от които изходът неизменно е фатален.
Най-старият университет в Клуж съществува като учебно заведение от 1581 г.