OffNews.bg

Голямата картина - какво се случва и може ли да бъде доведено до добър край

Атанас Кирчев е магистър по право от Софийския университет и магистър по корпоративни финанси от Пловдивския университет. Кирчев е един от учредителите на Независимото студентско дружество през ноември 1989 г., участник в Кръглата маса и лидер на националните студентски стачки през 1990 г.

Това, което се случва от началото на май т.г. като бурен поток от събития, които раздвижиха десетилетния политически застой - „атентата“ срещу Гешев и последващото му отстраняване, извеждането на конституционна реформа като доминиращо политическо послание, формирането на правителство на ПП-ДБ с подкрепата на ГЕРБ и съпътстващите ги събития - са елементи на многоходова политическа комбинация, която все още не е приключила. За да разберем хода на събитията и да оценим перспективите, е необходимо да видим голямата картина – кои са движещите сили, какъв е техният замисъл и мотиви, кои са факторите, които могат да предопределят по-нататъшното развитие.

Първоначалният сценарий на тази комбинация е замислен вероятно още преди изборите от олигархичната върхушка, с цел чрез козметична трансформация корупционно-олигархичната система („моделът Борисов-Пеевски“) да се адаптира към променените условия и да продължи да управлява. Под влиянието на случайни фактори обаче вместо този сценарий се реализира непредвидена алтернатива. Формирано правителство на малцинството на реформаторските сили, с което - поне засега - бе предотвратена реалната възможност за ново пълно овладяване на държавното управление от корупционната върхушка. От тази гледна точка управлението на ПП-ДБ, макар и обвързано с подкрепата на ГЕРБ, определено е по-малкото зло. То дава възможност за преодоляване на кризата на парламентаризма и прекратяване на нелегитимното еднолично президентско управление, за оказване на реално противодействие на антидемократичните и антиевропейски сили и предоставя немалък шанс за реформиране на порочната корупционна система на държавно управление.

По-нататъшното развитие на събитията - в негативна или позитивна насока - не е предопределено. То ще зависи в голяма степен от това дали ППДБ се успеят да овладеят и управляват ефективно развитието на процесите и да следват неотклонно курса на реформите, или силите на статуквото ще изземат политическата инициатива, ще започнат да диктуват решенията и компромисите ще вземат връх.

За да успеят в целите си, реформаторските сили трябва да направят три неща.

Първо, да осъзнаят срещу какво са изправени и чрез спешни действия да стабилизират правителството и да отнемат по-важните инструменти на властта от олигархичната върхушка.

Второ, „Продължаваме промяната“ да се превърне от политически авангард на ИТ бизнеса и младите предприемачи, излюпени в бизнес инкубаторите на „София тех парк“ и европейските инвестиционни фондове, в широко представителна либерална реформаторска партия.

Трето, вместо компромиси с ГЕРБ (и ДПС) в името на конституционната реформа, да оказват постоянен агресивен публичен натиск върху ГЕРБ да подкрепи ключовите реформи, като си осигурят силната подкрепа на демократичната общност и външнополитическите ни партньори.

КАК СТИГНАХМЕ ДОТУК

Първоначалният план на задкулисието

След две години на политическа криза олигархичната върхушка бе принудена да прибегне към козметични промени на корупционната система за управление като тактика за нейното оцеляване под натиска на вътрешно- и външнополитически фактори. От вътрешнополитическа перспектива формирането на парламентарно мнозинство и правителство бе необходимо за личното оцеляване на Борисов, както и за възстановяване на поразклатените властови позиции на ГЕРБ и ДПС, от които президентът Радев след двегодишна еднолична власт започна да ги измества. Във външнополитически аспект решаващият фактор бе натискът от страна на ЕС и САЩ за приключване на властовата криза и формиране на редовно правителство с евроатлантическа насоченост.

В този контекст първоначалният план на олигархичната върхушка за адаптиране към променените условия предвиждаше, първо - формиране на парламентарно мнозинство и правителство на ГЕРБ, ДПС и БСП, второ - приемане на механизма за разследване на главния прокурор, паралелно с отстраняването на Гешев и заменянето му с по-обран в думите и действията си прокурор, за да се премахне възможността за провал на ПВУ като заплаха пред бъдещото правителство, и трето – обновяване със свои представители на висшите държавни органи и регулаторите с изтекъл мандат.

За да си осигури вътрешна и външнополитическа легитимност, правителството на ГЕРБ, ДПС и БСП щеше демонстрира мимикрия на „евроатлантизъм“ чрез декларативна подкрепа за Украйна и проевропейско поведение чрез Мария Габриел. Участието на БСП в правителството нямаше да бъде пречка за тези действия, както не беше и по време на „четворната коалиция“ през 2021-2022 г., когато въпреки публичното си противопоставяне като вицепремиер и министър на икономиката Нинова „не забелязваше“ мащабния експорт на българско въоръжение за Украйна. Прикрито зад този евроатлантически параван, управляващото мнозинство на ГЕРБ, ДПС и БСП щеше (чрез съществуващия или обновения ВСС) да избере нов, удобен главен прокурор, да приеме антикорупционното законодателство, предвидено в ПВУ, и – където е необходимо - с приятелската подкрепа от „Възраждане“ да избере състава на висшите държавни органи с изтекъл мандат (председател на Сметната палата, ВСС, Инспекторат към ВСС, Конституционен съд, управител на БНБ, управител на НЗОК) и регулаторите (КЗК, КЕВР, КФН, КПКОНПИ, и пр.).

С това олигархичната върхушка щеше да бетонира институционално властта си, да получи безконтролен достъп до средствата от ЕС, да осигури нови мащабни порции за клиентелистите си групи и за дълги години да превземе отново държавата.

По стечение на обстоятелствата се реализира друга алтернатива

Парадоксално, основна причина първоначалният замисъл на задкулисието да се осуети, се оказа президентът Радев. На финала на почти приключилите преговори за формиране на правителство с мандата на ГЕРБ и участието на ДПС, БСП и ИТН, изненадващо БСП се оттегли от преговорите, с което направи формирането на правителството невъзможно. Има редица индикации, че оттеглянето на БСП е било инициирано от Радев, който е предложил при провал на първия и втория мандат да връчи третия мандат за формиране на правителство на БСП (или ИТН), с цел да се окаже натиск върху Борисов и ГЕРБ за повече отстъпки при формирането на съвместното правителство с ДПС и БСП. Радев и Нинова обаче не прецениха добре силата на натиска върху ГЕРБ, преиграха и предизвикаха обратна реакция у Борисов. Изправен пред неочакван провал при формирането на правителство, а вероятно и заради това, че вече бе необратимо въвлякъл принадлежащата към висшата номенклатура на ЕНП Мария Габриел в своята игра за оцеляване, той в крайна сметка ситуационно реши да заложи на партньорство ППДБ и да подкрепи исканото от тях правителство на малцинството. Този ход го освободи от потенциалния натиск от стана на президента, БСП и ДПС по отношение на правителството. Същевременно му предостави добра възможност да контролира дейността на правителството и политическия процес като цяло в ролята на парламентарен балансьор, който осигурява парламентарна подкрепа на ППДБ, но може да формира и „плаващи парламентарни мнозинства“ с партиите на статуквото. Така, макар и водени от различни мотиви, интересите на ППДБ и ГЕРБ за съставяне на общо правителство стабилно съвпаднаха, което предреши неуспеха на всички незабавно последвали опити това правителство да се осуети (искането на имунитети от страна на Гешев, записите от заседанието на ПП, активирането на ръководителите на службите, и пр.).

В крайна сметка това непредвидено развитие на събитията позволи да се реализира най-добрата налична към този момент алтернатива. Предотвратена бе - поне временно - реалната възможност за ново пълно овладяване на държавното управление от корупционното върхушка. От тази гледна точка формирането на правителство на ППДБ, макар и обвързано с подкрепата на ГЕРБ, определено е по-малката злина, колкото и големи да са рисковете пред реформаторските сили и колкото несигурна да изглежда перспективата за реални промени.

ПЪРВОТО УСЛОВИЕ ЗА УСПЕХА НА РЕФОРМИТЕ

е ПП-ДБ да си дадат сметка срещу какво са изправени и да предприемат серия от спешни действия, за да отнемат от задкулисните играчи техните най-важни властови лостове за влияние и да укрепят властта си.

Срещу какво са изправени реформаторските сили

Противник на реформаторските сили не е „модел“ („моделът Борисов-Пеевски“, „моделът на завладяната държава“, или както още го наричат). Моделът е теоретична конструкция, използвана за аналитични цели. Реформаторските сили са изправени пред съвсем конкретна и мащабна олигархична система, обхващаща множество конкретни институции и действащи лица, която чрез различни механизми контролира държавата и с нейна помощ налага на обществото мафиотска икономика, корупция и престъпност.

Българската олигархична система е по същество рентиерски капитализъм, чиято политикономия се състои в използването на държавата за генериране свръхпечалби на непазарен принцип. Рентиерският бизнес просперира за сметка на останалите чрез нелегитимни привилегии, осигурени му от държавата, било като пряко присвоява публични средства чрез манипулирани обществени поръчки или необосновани преференциални субсидии, било – по-често – като си издейства от държавата привилегировано регулаторно и административно третиране, което му осигурява фактически монопол или друго непазарно предимство.

Тази порочна корупционно-олигархична система започна да се формира след 2001 г., като процесът придоби завършен вид след 2009 г. при управлението на ГЕРБ. Икономически групировки в различни сектори, много от които с генезис от висшата стопанска номенклатура и службите за сигурност на бившия комунистически режим и организираната престъпност от годините на „прехода“, постепенно овладяха всички държавни структури и медиите. Чрез подставени лица те използват пълния институционален инструментариум на държавата (законодателство, независими регулатори, държавна администрация, правораздавателни и правоохранителни органи), за да си осигуряват нелегитимни икономически привилегии. Държавните институции ги обслужват чрез разнообразни механизми: отстраняване на конкуренти, осигуряване на фактическо монополно положение, щедри субсидии и непазарни преференции, привилегировано данъчно и регулаторно третиране, системно усвояване на публични средства чрез манипулирани обществени поръчки, обезпечаване на административен чадър и наказателно-правна безнаказаност чрез прокуратурата, и пр.

Помежду си икономическите групировки, принадлежащи към олигархичната върхушка, често са в конкуренция и противопоставяне с променлив успех, но в защита на общите си интереси се обединяват и консолидират усилията си. В редица случаи българските корупционни мрежи се преплитат и активно си взаимодействат с каналите на руското икономическо и политическо проникване в страната. Това е особено видимо в подкрепата, които мрежите на влияние на Пеевски и Борисов синхронизирано осигуриха на руските мегасделки, свързани с изграждането на АЕЦ „Белене“ и българския участък на газопровода „Турски поток“, въпреки очевидната им икономическа несъстоятелност и огромен политически риск за България. Интересите на родната олигархия и корупционните мрежи на руския империализъм съвпадат по отношение на визията им за България като „сива зона“ с фасадна демокрация и мафиотска икономика, в която господстват монополи и престъпност.

Ето само няколко конкретни примера, онагледяващи мащаба на олигархично-корупционната система в България. Чрез различни регулаторни техники пазарът на горива от много години е на практика напълно монополизиран от руската „Лукойл“, като конкурентите са демонстративно изтикани от пазара извън всякаква пазарна логика и механизми. Противно на европейската тенденция за ренесанс на железопътния транспорт заради неговата екологичност и икономичност, в България през последните две десетилетия ЖП секторът е доведен до пълна разруха, от което се облагодетелстват големите фирми за междуградски автобусни превози. Огромните публични средства, изразходвани за мегапроекти в сектор енергетика (АЕЦ „Белене“, „Турски поток“ и пр.), облагодетелстват основно няколко големи фирми, тясно обвързани с руските енергийни и корупционни интереси. Магистралното строителство и пътните ремонти, които ежегодно гълтат няколко милиарда публични средства, отиват при не повече от десетина големи „играча“, които с протекцията на държавата на практика са картелирали сектора. Лъвският дял от няколкото милиарда годишно евросубсидии за земеделие отиват при дузина гиганти - зърнопроизводители, които обработват десетки хиляди декари и годишно получават стотици милиони, благодарение на които реализират свръхпечалби, вместо мащабно да се насърчава българското производство на плодове и зеленчуци… Примерите могат да бъдат продължени и на регионално ниво, където местни „феодали“ с политическата протекция на ГЕРБ и ДПС са приватизирали местната власт за лична употреба, като осъществяват безогледни кражби на национални и европейски публични ресурси отвъд всякаква законност и морал.

Именно тези рентиерски бизнес-интереси, които като метастази са оплели държавните институции, са конкретният противник на реформаторските сили. Предвид обхвата на корупционната система и мащаба на непазарните печалби, която тя генерира, мотивацията и способността на олигархичната върхушка да се противопостави на реформите са изключително големи и не трябва да се подценяват. Тези хора са умни (имат опитни съветници), притежават практически неограничени финансови средства, разполагат с почти цялата мощ на държавната машина и контролират основните медии… Няма съмнение, че олигархичната върхушка ще мобилизира всички ресурси, с които разполага - политически, икономически, правораздавателни, медийни, за да се противопостави на каквито и да е реформи, които биха й отнели властта и привилегиите.

Премахването на корупционно-олигархичната система ще бъде продължителен и труден процес

Това налага, преди всичко, мащабно планиране и правилно приоритизиране на задачите. ПП-ДБ следва да не изпускат от фокуса си основната задача на реформаторското управление да разгради корупционно-олигархичната система, а за това конституционните реформи са съвсем недостатъчни.

Промяната в Конституцията, ако въобще се реализира, ще е дългосрочен процес, който следва да бъде изведен на заден план, да се развива фоново и да не разсейва вниманието на ПП-ДБ от по-важните в момента спешни реформи. А те са свързани с реорганизирането на службите, противодействие на враждебното руско проникване и пропаганда, попълването на регулаторите и пр. Едва на тази основа реформаторските сили биха получили възможност да извършат стратегическата реформа по промяна на модела за управление в България, както и необходимите секторни реформи в различни обществени сфери – образование, здравеопазване, качествени публични услуги.

За да осигури добра основа за реформите, ПП-ДБ следва преди всичко да укрепят правителството и парламентарното мнозинство, за което е неизбежно подписването на някаква форма на коалиционно споразумение с ГЕРБ, което да очертае общите политически приоритети и да гарантира парламентарното мнозинство за тяхното изпълнение. Една на тази база – с публично осигурена подкрепа от ГЕРБ – реформаторските сили ще могат да пристъпят към осъществяването на каквито и да е реформи.

Самите реформи – поради противопоставянето на задкулисието - могат да протекат само поетапно. Като първи етап в усилията за премахване на олигархичната система ПП-ДБ следва спешно да предприемат серия от мерки за отнемане от задкулисните играчи техните най-важни лостове за влияние. Едва ако, и след като тези мерки бъдат успешно изпълнени, на един следващ етап реформаторските сили ще получат възможност да извършат стратегическата реформа по промяна на модела за управление в България.

В случай, че се фокусират изключително върху конституционната реформа и загърбят необходимите спешни реформи, има реална опасност ППДБ да бъдат изкушени от големи компромиси с ГЕРБ и ДПС с цел да си осигурят необходимото конституционно мнозинство, да загубят постепенно подкрепата на избирателите и енергията си за реформи, след което – използвани от ГЕРБ и ДПС, и станали им вече ненужни – да бъдат изтикани от политическата сцена.

Необходими неотложни действия на реформаторската власт

За да стабилизира властта си и отнеме най-важните лостове за влияние на олигархичната върхушка, ППДБ би следвало да изпълни следните спешни задачи.

1. Освобождаване на обществените медии БНТ и БНР от олигархичния контрол

След 2014 г. националните медии, в т.ч. обществените БНТ и БНР, бяха практически овладени от олигархичната върхушка, която ги използва като пропаганден рупор срещу опитите за реформиране на системата и за ерозиране на подкрепата за реформаторските партии, а паралелно с това и за мащабно ретранслиране на руската антидемократична пропаганда. Може би най-важното условие за успеха на реформите е обществените медии БНТ и БНР да бъдат отнети от олигархичната върхушка, и да бъдат върнати към мисията си да отстояват обществения интерес и развитието на гражданското общество на демократична и европейска България. Без незабавно отвоюване на обществените медии и пресичане на антидемократичната пропаганда в тях правителството практически няма шанс да извърши необходимите реформи, дори да се задържи на власт. Ако реформаторската власт няма поне една медийна опора за свободна комуникация с гражданите, а най-естествената такава опора следва да бъдат обществените медии БНТ и БНР, пропагандното завладяване на обществото ще продължи и олигархичната върхушка много скоро ще проведе успешна информационна война срещу реформаторската власт, която и без това страда от липса на адекватна публична комуникация.

За отнемане на обществените медии от олигархията е необходимо въз основа на промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ):

- Да се премахне президентската квота в Съвета за електронни медии (СЕМ), като вместо нея се предвиди квота на представители на гражданското общество, която да се избира по специален механизъм, уреден в закона.

- Вместо от СЕМ, изборът на генерални директори на БНТ и БНР да се извършва от Народното събрание по предложение на правителството.

- Да се избере нов състав на СЕМ от професионалисти с доказано демократично мислене и безспорен обществен авторитет.

- Да се изберат нови генерални директори на БНТ и БНР в съответствие с променения ЗРТ, като ППДБ постигне договореност с ГЕРБ да номинира посочени от нея професионалисти с доказано демократично мислене и безспорен обществен авторитет за тези длъжности.

2. Противодействие на враждебната руска пропаганда

След 2013 г. антидемократичната руска пропаганда постепенно стана доминираща в българското обществено пространство, като стесни и деформира до неузнаваемост свободния публичен и градивен дебат, и го замести с охулване, всяване на разделение и силно противопоставяне на между българските граждани. В тази истинска пропагандна война срещу демокрацията и европейската перспектива на България освен традиционните медии се използва и пълната мощ на интернет и социалните мрежи, включително автоматизирани алгоритми с елементи на изкуствен интелект за изключително мащабно ретранслиране и многократно усилване на разпространението на фалшиви „новини“ и антидемократична пропаганда с източник руските „пропагандни фабрики“.

Намерила благодатна почва в драстичното социално неравенство, породено от корупционно-олигархичния модел на управление, и нараснала няколко пъти след началото на войната на Русия в Украйна, понастоящем руската антидемократична пропаганда представлява екзистенциална заплаха за бъдещето на България като свободна и демократична европейска държава. Руската пропаганда, ретранслирана от множество български посредници, вкл. на най-високо държавно ниво, вече е в състояние да превърне практически всяко по-значимо вътрешно- или външно- политическо или икономическо решения в повод за разделение и силно противопоставяне между българите. Това е особено опасно в условията на настоящия пряк световен сблъсък между силите на демокрацията и тоталитаризма, и настъпващите тектонични промени в световния ред. Не всички българи разбират, че демокрацията не е даденост, а трудно извоювано постижение и начин на живот на българското общество, което следва непрекъснато да се отстоява с всички възможни средства – както политически, икономически и военни, така и с информационните средства за въздействие върху общественото мнение. Ако демократичното общество продължава безучастно да наблюдава пълномащабната информационна война срещу демокрацията в България, въпрос само на време e антидемократичните настроения да достигнат критична маса и сила, която да им позволи да предизвикат промяна в посоката на общественото ни развитие. Ако българското общество не осъзнае тежестта на проблема и не си помогне само, можем да загубим свободното и демократично общество, в което - въпреки несъвършенствата му – се научихме да живеем през последните 30 години, и да се върнем в недемокрацията, популизма и авторитаризма.

Демократичната българска държава в лицето на новото реформаторско управление следва най-сетне да припознае антидемократичната пропаганда като силна, пряка и непосредствена заплаха за конституционно установения демократичен обществен строй, правата и свободите на българските граждани, и да предприеме незабавни мерки успешно да й противодейства.

Тези мерки следва да включват следното:

- Чрез назначаването на нови ръководители с безспорен обществен авторитет, префокусиране на дейността им и подходящи медийни формати (разследваща антикорупционна журналистика, активна международна публицистика, обективна документалистика, дискусионни формати с участието на представители на гражданското общество и др. под.) БНТ и БНР следва да бъдат превърнати в центрове за обективна журналистика, разясняване и популяризиране на ценностите на свободата, демокрацията и европейския избор на България, повишаване на гражданската образованост и насърчаване на гражданското участие в управлението, като едновременно с това работят за промотиране на обединителни цели и каузи, намаляване и преодоляване на общественото разделение и противопоставяне.

- Да бъде създаден специализиран държавен орган за противодействие на антидемократичната пропаганда. Това би могъл да бъде специализиран институт към Министерския съвет, който да съчетае информационно-аналитичните функции на „мозъчен център“ (think-tank) с практическо разработване и изпълнение на конкретни програми за осветляване и противодействие на враждебната пропаганда, както и за образоване на гражданите за разпознаване и отхвърляне на пропагандата като информационна манипулация. В този държавен орган би следвало да се привлекат специалисти от различни сфери, с демократично мислене, визия и капацитет в областта на информационното влияние и противодействието на пропагандата. Има редица български експерти с такъв профил, вкл. български учен-психолог с оригинален принос в теорията на пропагандата, които би следвало да бъдат привлечени в тази институция.

- Реорганизираната ДАНС да се ангажира с активни действия за разкриване, пресичане и противодействие на каналите за провеждане на информационна война срещу българската демокрация и конституционно-установения обществен строй, което съгласно устройствения й закон е нейна основна мисия.

- Блокиране на автоматизираните интернет-сайтове, представляващи доказани агрегатори и ретранслатори на руска пропаганда в България.

- Допълване на чл. 162, ал. 1 от Наказателния кодекс за криминализиране на подбуждането към дискриминация, насилие или омраза, основано на политически или религиозни убеждения (доколкото към настоящия такова подбуждане се преследва само ако е основано на „раса, народност или етническа принадлежност“).

- Иницииране на наказателно преследване на ръководството на профашистката партия „Възраждане“ за подбуждане към дискриминация, насилие и омраза, основани на политически или религиозни убеждения по изменения чл. 162, ал. 1 от НК, както и за проповядване на фашистка или друга антидемократична идеология или насилствено изменяне на установения от Конституцията на Република България обществен и държавен строй по чл. 108, ал. 1 от НК.

3. Незабавно реорганизиране на службите за сигурност

Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) е очевидно компрометирана от враждебно външно проникване и вътрешно олигархично влияние. За това може да се съди дори само по фактите, че: през последното десетилетие руски агенти необезпокоявано извършват систематични диверсии и опити за убийства в България, насочени против отбранителната ни индустрия; не са налице никакви резултатни действия за предотвратяване на зловредното руско проникване в ключови обществени сфери, за пресичане на антиконституционната дейност на местни проруски екстремистки организации, в т.ч. паравоенни и политически такива; налице е пълно бездействие по отношение на мащабната и всеобхватна корупция, представляваща пряка заплаха за националната и социална сигурност. Недопустимите политически оценки на предишното редовно правителство, дадени от ръководителя на ДАНС при изслушването му в Народното събрание през м. май т.г., както и манипулативното твърдение в годишния доклад на ДАНС за „потенциала за ескалация и разпространение [на войната] извън украинска територия“, очевидно направено под президентска диктовка в интерес на проруската позиция за „неутралитет във войната“, не оставят и сянка на съмнение относно необходимостта от съществена реорганизация на тази служба. Ако не бъде незабавно реорганизирана, е много вероятно ДАНС по указания на президента практически да саботира усилията на реформаторското управление, както и да продължава да не осигурява надлежна защита на българските национални интереси от враждебно чуждо влияние.

Провалът на Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР) и Служба „Военно разузнаване“ (СВР) да предвидят руската инвазия в Украйна, както и да оценят мащаба и перспективите на войната, разкриват ясно институционалната им немощ. Оставянето им в това незавидно състояние, в условията на радикално променения международен ред и съществено нараснали заплахи за външната сигурност на България, е недопустимо.

Националната служба за охрана (НСО) е с изключително неадекватен статут – военизирана служба на пряко подчинение на президента, който еднолично определя нейната организационна структура, назначава нейните заместник-началници (началникът се назначава от президента съгласувано с правителството) и контролира дейността й. Този статут на НСО е във видимо противоречие с принципа на разделението на властите, доколко чрез НСО президентът разполага с лична специална служба с оперативни функции, присъщи на специализираните правоохранителни органи на изпълнителната власт. Това положение следва да бъде преустановено, като НСО премине под ръководството и контрола на правителството, подобно на другите специални служби.

Съгласно устройствените им закони, ръководителите и на трите служби се назначават с указ на президента по предложение на правителството. В настоящата ситуация, в която президентът Радев се саморазобличи като руски агент и подготвя свой политически с видимо антиевропейска и проруска насоченост, запазването на този ред на назначение би представлявало огромен риск за националната сигурност и стабилността на парламентарното управление. Касае за служби на правителството, изпълняващи специализирани функции в сферата на неговата изключителната компетентност, поради което, най-адекватно е назначенията на техните ръководители и контролът върху дейността им да се осъществява именно от правителството, каквото е възприетото решение на практика във всички европейски страни с парламентарна форма на управление.

Почти 3 години след издевателствата на жандармерията над гражданите, протестиращи срещу корупционно-олигархичното управление и правителството на ГЕРБ юли през 2020 г., не е направено нищо реално по наказателното преследване на виновните за това служители и ръководители от МВР, въпреки че тези действия имат всички характеристики на престъпление по чл. 169б от НК. Нещо повече, настоящият министър на МВР наскоро назначи най-висшия ръководител на тогавашните полицейските действия за висша ръководна длъжност в МВР, а подопечната му СДВР оспорва съдебното решение, с което протестираща през 2020 г. осъди вътрешното министерство за задържането и отношението на полицаите, с аргументи, че била „срам за нейното поколение“, „позорна" и "недостойна". С това МВР за пореден път показва, че е нереформирана структура, която продължава да ориентирана към защита на властта, а не на правата и свободите на гражданите, какъвто е най-висшият приоритет на дейността му съгласно устройствения му закон.

В този контекст ПП-ДБ би следвало да предприеме са следните незабавни действия по отношение на службите за сигурност и МВР:

- Законодателна промяна за назначаване на ръководителите на службите от правителството (не от президента по предложение на правителството, както е сега, или от парламента, както се предлага в последните законодателни предложения на ПП-ДБ).

- Назначаване на нови ръководители на службите с доказан евроатлантически интегритет.

- Поради високото ниво на компрометиране да се обмисли реорганизация на ДАНС по „грузински модел“ - под формата на закриване и формиране на нейно място на нова агенция, в която съществуващите служители на ДАНС бъдат преназначени само след успешен тест за професионална пригодност и интегритет.

- Реформи в ДАР и СВР в посока на засилване на кадровия и информационно-аналитичния им капацитет, и укрепване на евроатлантическия интегритет на ръководството и служителите им.

- Иницииране на наказателното преследване на служителите и ръководителите на МВР, извършили и носещи отговорност за издевателствата над протестиращите на 10 юли 2020 г., които имат всички белези на престъпление по чл. 169б от НК ("който чрез насилие, заплашване или по друг незаконен начин попречи на някого да осъществи своите конституционни политически права").

4. Мерки за намаляване на враждебното руско влияние

През последните десет години враждебното руско влияние в България, осъществявано по икономически, политически и пропагандни канали, е достигнало застрашителни размери. Чрез комбинираното действие на трите канала, максимално активизирани след началото на агресията в Украйна, днес руските имперски интереси разполагат с редица инструменти за влияние върху българските държавните институции, вкл. на най-високо ниво. Използването на тези инструменти им позволява ефективно да влияят върху вземането на решения, формирането и изпълнението на национални политики по ключови вътрешно- и външно-политически въпроси. На път е да бъде компрометирано суверенното вземане на решения в български национален интерес до такава степен, че държавната политика започва - в една или друга степен - да пренебрегва националните за сметка на руските интереси, което се съпътства с ерозия на стандартите за добро управление и цялостно намаляване на доверието в демокрацията като модел на управление.

Поради степента, в която открито и деструктивно влияе върху политическите процеси и суверенното вземане на решения в национален интерес, към настоящия момент враждебното руско влияние представлява пряка и непосредствена заплаха за демократичното парламентарно управление и суверенното вземане на политически решения в България.

За намаляване и пресичане на враждебното руско проникване управляващата коалиция би следвало без забавяне да направи следното:

- Допълнително намаляване на руския дипломатически персонал в България, чрез експулсиране на още руски дипломати от България до постигане на паритет с числеността на българското дипломатическо представителство в Русия;

- Закриване на Руския културно-информационен център в София, който е регионално гнездо за координация на руския шпионаж и враждебна антидемократична пропаганда;

- Службите за сигурност, най-вече ДАНС и МВР, да заработят приоритетно за осветляване, пресичане и предотвратяване на каналите на враждебната антидемократично руско проникване в държавните институции и медиите, което представлява безспорна антиконституционна дейност, противодействието на която е тяхно основно законово задължение.

- Предприемане на персонални и организационни промени в държавните структури, които демонстрират очевидно компрометиране от руско влияние (например в Държавна агенция за бежанците, която систематично отказва предоставяне на бежански статут на руски опозиционери, напуснали Русия заради заплаха от репресии с проруски аргументи, че „общата обстановка в Руската федерация сама по себе си не дава основание за опасение от преследване").

5. Промяна в модела на разпределение на публичните разходи за субсидии и инвестиции

Порочният модел на публичните разходи за субсидии и инвестиции е особено важна част от олигархичната система на корупционно управление. Той облагодетелства малко на брой крупни икономически групировки от привилегировани сектори с десетки милиарди държавни поръчки и европейски субсидии, като изкривява пазара и създава в тяхно лице богата и силна „клиентела“, за сметка на другите сектори и по-малките фирми. Ако финансовите потоци към привилегированите сектори и икономически групировки не бъдат незабавно преустановени, този порочен модел на разпределение ще продължи да финансира корупционно-олигархичната система, която мощно и активно ще се противопоставя на всяка промяна в този модел на разпределение, и като цяло на реформите. Нещо повече, олигархичната върхушка ще подложи на корупционни атаки и представителите на новата власт, за да ги интегрират в своите мрежи на влияние; по тази причина премахването на настоящия модел на публичните разходи за субсидии и инвестиции може да се разглежда и като предохранителни мярка за опазване на интегритета и политическия фокус на реформаторската власт.

Управляващата коалиция бе следвало чрез подходящи законодателни и административни актове, вкл. чрез новия държавен бюджет и спешни промени в оперативните програми, да предприеме следните мерки:

- Премахване на монополната структура на особено важни за икономиката на страната продуктови пазари, като напр. пазара на горивата.

- Премахване на привилегировано секторно субсидиране, консумиращо обществени средства за частна търговска полза, което съществено изкривява пазара, като напр. зърнопроизводството, както и недиференцираните субсидии за високите цени на енергията, които вече са ненужни.

- Пренасочване на публичните инвестиции от сектори и проекти с малък принос за икономическото развитие (строителство на пътища, земеделски субсидии за големите производители и пр.) към инвестиции с мултиплициращ ефект по отношение на икономическото развитие (технологична модернизация, иновации и дигитализация във индустрията и услугите; електронно управление; изграждане на модерна напоителна инфраструктура за общо ползване в земеделието, и пр.).

6. Прозрачно обновяване на състава на висшите държавни органи и регулаторите с изтекъл мандат

В тази група органи се включват БНБ, Сметната палата, НЗОК, Инспектората към ВСС, парламентарните квоти в Конституционния съд и Висшия съдебен съвет, както и т.нар. „регулатори“ - органите, на които са възложени важни управленски и контролни функции в различни обществени сфери, като Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), Комисията за финансов надзор (КФН), Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), и пр. Тези органи осъществяват важни управленски функции в различни обществени сфери (лицензиране за извършване на определена дейност, регулиране на някои аспекти от дейността, осъществяване на контрол и налагане на санкции при неспазване на съответното законодателство и пр.), имат продължителен и стабилен мандат, като ползват се с формална независимост от другите държавни органи, поради което представляват особено важна институционална част от държавното управление.

Ръководителите и съставът на повечето от тези органи се избират от парламента, с обикновено или в някои случаи с квалифицирано мнозинство, като състава на малка част от секторнитe регулатори се назначава пряко от правителството. Поради продължилата повече от 2 години парламентарна криза към момента мандатите на повечето от ръководителите и членовете на тези органи е изтекъл и съставът им следва да бъде обновен.

Наложилата се досега практика е парламентарните партии, формиращи необходимото за избора мнозинство, да се договорят, като разпределят помежду си институциите и съответните постове. Това директно води до партийно „феодализиране“ на регулаторната власт в съответния сектор, с всички произтичащи от това негативно последици – подчиняване на олигархичната върхушка чрез партийния контрол върху дейността им.

Правилният подход за разграждане на корупционното управление е вместо партийно „поделяне“ на тези институции, за техни ръководители и членове да бъдат избирани политически неутрални и общоприемливи експерти с безспорен обществен авторитет и личен интегритет. Само така би могла да се разкъса порочната зависимост олигархична върхушка - партии – регулатори, което влияе изключително негативно на резултатите от дейността им, и ги превръща от защитници на обществения интерес в инструмент за деформиране на пазарните механизми и обслужване на частни интереси. За съжаление, очертаващият се засега начин на обновяване на регулаторите е точно такъв – чрез поделянето им между ППДБ, ГЕРБ и ДПС. Това би следвало да се промени, ако ПП-ДБ действително желае да премахне порочния модел за партийно овладяване на регулаторите.

7. Законодателно привеждане на организацията и дейността на прокуратурата в съответствие с конституционния модел на децентрализирана прокуратура

По различни причини настоящата законодателна уредба на структурата и дейността на прокуратурата, вкл. всевластието на главния прокурор, не съответства на съществуващия конституционния модел на децентрализирана прокуратура с функционалната независимост на прокурорите.

Парламентарното мнозинство следва незабавно, без да изчаква планираната конституционна реформа, чрез законодателни промени в ЗСВ и НПК да приведе организацията и дейността на прокуратурата в съответствие с този конституционен модел, като се опира на вече съществуващата тълкувателна практика на Конституционния съд. Това е абсолютно необходимо, тъй като конституционната реформа, ако въобще бъде доведена до успешен край, ще отнеме много време, през което централизираната, йерархично организирана прокуратура, оглавявана от Сарафов, ще продължи да обслужва олигархичната система, като й осигурява наказателно-правна протекция и безнаказаност. Във всеки момент прокуратурата на Сарафов може да се върне и към практиката си да служи като репресивен инструмент срещу политическите противници на статуквото.

Оповестените предложения на ПП-ДБ за промени в Конституцията по отношение на съдебната власт, вкл. вече приетия законов механизъм за разследване на главния прокурор, макар и полезни, сами по себе не решават въпроса с управлението на прокуратурата, гарантиране на нейната реална независимост и ефективното й функциониране. Предвижданите промени касаят основно структурни аспекти на съдебната власт (как се формират висшите органи на съдебната власт). Извън конституционните промени принципно остават въпросите относно структурата на прокуратурата (единна и централизирана, или отделни децентрализирани прокуратури), както и функционалните аспекти (обхвата и процедурата за осъществяване) на правомощията на главния прокурор. Тези въпроси така или иначе – в допълнение към конституционната регламентация – следва да бъдат уредени на законово ниво. За тази цел не е необходимо да се изчаква финализирането на конституционната реформа, напротив – изпреварващото законодателно реорганизиране на структурата и дейността на прокуратурата преди конституционните промени би могло да се разглежда като пилотна законодателна демонстрация как би следвало да работи прокуратурата, тъй като това не зависи от начина, по който (ще) се избира главния прокурор.

8. Нов подход към публичната политика и комуникация

Вместо да разясняват и обосновават целите си и да привличат публиката във формулирането и реализирането на политиките си, засега ППДБ се държат като елитарен авангард на „демократичната общност“, който очаква от своите избиратели безусловно да го следват.

Незнайни договорки и компромиси с ГЕРБ и другите партии на задкулисието се представят изневиделица на техните привърженици, вместо предварително да бъде потърсено тяхното мнение. Вместо чрез предварително публично обсъждане и състезание, кандидати за ключови изборни позиции се „спускат“ като решен факт на техните избиратели. Вместо да привличат управленски кадри от професионалните кръгове, в които през последните 10-20 години се вляха изключително компетентни експерти със значителен опит в държавното управление, ППДБ попълва властови позиции с хора без професионален управленски опит на партийно-приятелски принцип.

От първото си влизане в управлението през 2021 г. и досега ПП и ДБ не провеждат професионална публична комуникация на политиките и дейността на правителството си, като я заменят с трогателни фейсбук постове и последващ кризисен пиар. Това е недопустимо, защото публичната подготовка и обсъждане са неотделима част, предварителна фаза от съответните политики. Само качествената и професионално проведена публична комуникация може да прокара пътя на реформите, като преодолее естествената инертност и неприемане на промените, и в крайна сметка да направи хората съпричастни към реализирането им.

Професионалната публичната комуникация на реформите е особено важна именно сега в условията на силна обществена поляризация и противопоставяне, предизвикани от кризисната международна обстановка и мащабната антидемократична пропаганда, усилваща да крайност естествените обществени разделения и недоволства. За да е ефективна, публичната комуникация следва да е проактивна (да привлича гражданите в нейното формулиране и изпълнение) и да обхваща пълния „цикъл“ на политиките – подготовка (формулиране, обосноваване и обсъждане на предстоящите реформи), приемане, изпълнение, отчитане на резултатите, обратна връзка от гражданите и предприемане на корекции и последващи действия, ако е необходимо.

Ако досегашния подход на ПП-ДБ към публичната политика и комуникация не се промени , реформаторската политика на ПП-ДБ неизбежно ще бъде компрометирана от мащабната информационната война, които нейните вътрешни и външни противници провеждат.

Какво би следвало да направи ПП-ДБ:

- Да заявят ясно и открито пред избирателите си какви ангажименти и компромиси вече са поели, и са готови да поемат, по отношение на ГЕРБ и другите партии на „конституционното мнозинство“, и в името на какви крайни цели (какво е договорено с ГЕРБ по отношение на правителството; кои са министрите и другите висши длъжностни лица, излъчени от ГЕРБ; как ще се разпределят постовете в регулаторите и другите висши органи с изтекъл мандат, и пр.).

- Да се ангажират с максимално отворено и публично вземане на решения по всички по-важни политически въпроси – по отношение на планираните законодателни промени, издигането на кандидати за публични длъжности, конституционната реформа, като винаги, когато е възможно, привличат гражданите, на местно и национално ниво, към подготовката на съответните реформи чрез подходящите инструменти за гражданското участие.

- Да се ангажират с постоянна, професионално подготвена и добре координирана публична комуникация на целите и действията си, която трябва да обхване целия цикъл на политиките.

ВТОРОТО УСЛОВИЕ ЗА УСПЕХА НА РЕФОРМИТЕ е ПП да се превърне в широко представителна либерална реформаторска партия

Успехът на реформаторските усилия на ПП-ДБ в крайна сметка зависи от това ще пожелае и ще успее ли „Продължаваме промяната“ да се превърне в широко представителна либерална реформаторска партия или ще остане политически авангард на ИТ бизнеса и младите предприемачи, излюпени в бизнес инкубаторите на „София тех парк“ и европейските инвестиционни фондове?

Като ориентир при търсенето на отговор може да послужи историята на политическите им амбиции.

Първият „тестов“ канал за достъп до властта на ИТ съсловието бе президентът Плевнелиев, чийто бизнес е неразривно свързан с бизнес-парка в столичния „Младост“, а „София тех парк“ с неговата „предприемаческата екосистема“ - любим проект. През годините няколкократно Плевнелиев включваше различни представители на съсловието в служебните си правителства, в т.ч. Асен Василев и Николай Денков през 2013 г., вероятно за да се запознаят от първа ръка как „се правят политики“. Първи реален опит за политическо представителство „високотехнологичното съсловие“ направи чрез „Да, България“, в която учредители бяха много техни представители, а Кирил Петков бе избран за член на тясното партийно ръководство. Опитът не се получи поради едноличния стил на ръководство и фиксацията на „ДаБГ“ в конституционната реформа , които оставиха партията встрани от политическия мейнстрийм и не дадоха възможност за „бърза реализация“ (по Кирил Петков) на амбициите им. Следващият опит, вече успешен, стартира чрез участието на Петков и Василев като министри в първия служебен кабинет на Радев през 2021 г. Ползвайки постовете си като трамплин за известност и медийно внимание, те стартираха политическа инициатива, която очевидно е била замислена от Радев като негов личен политически проект, на който двамата да бъдат само публични лица („млади, образовани, успешни“). Като се възползва от тогавашната популярност на президента и медийно-властовите му възможности, съсловието обаче го изигра („ала-бала с президента“ по думите на К. Петков, „шарлатани“ по думите на Р. Радев), като формира собствена политическа коалиция, спечели изборите на вълната на протеста срещу ГЕРБ и впоследствие публично се отрече от президента. За съсловието Радев очевидно бе просто средство за влизане във властта, от което се отказаха в първия момент, в който вече нямаха нужда.

Така „високотехнологичния сектор“ (включващ ИТ, аутсорсинг и развойни дейности), който в момента генерира около 6% от брутния вътрешен продукт (БВП) и в който са заети около 0,03% от работещите в България, успя да получи собствено политическо представителство. Еманципира се – както искаше поне от десетилетие - от установените политически партии, които счита за отживели времето си и пречка за своето развитие, победи ги на собственото им бойно поле и получи дори собствено правителство.

Добре ли е това за България и за реформите? Отговорът засега е противоречив.

Именно защото са политически представители на младо и агресивно бизнес-съсловие, ПП са аполитични, ейджисти и изначално склонни на компромиси в името на участието си във властта.

1. ПП е „аполитична партия“ в идеологически, кадрови и външнополитически план

Идеологически миш-маш. Политическите идеи на ПП, доколкото въобще ги има, са удивителен, вероятно умишлено търсен микс от взаимно изключващи по традиционните идеологически оси идеи („леви цели с десни средства“).

Политически безпринципна кадрова всеядност. Сред активистите на ПП имаше кандидат за социален министър –участник в путинската инициатива „Безсмъртния полк“ и кандидат-депутат от БСП; основен партиен строител и началник на кабинета на премиера е представител на ярко червена номенклатурна фамилия, чието кадрово развитие е неразривно свързано с БСП; кандидат на ПП за кмет на столицата е „млад успешен предприемач“ без политически убеждения; виден депутат и водещ експерт на ПП в сектора на сигурността е Бойко Рашков - бившият комунистически следовател по делото за автентичността на видеокасетата с прословутата „танкова реплика“ президента Петър Младенов от декември 1989 г.

Външнополитически бизнес-прагматизъм. ПП разглежда влошените отношения с Македония, руската инвазия в Украйна и последиците им не толкова като политика, а по-скоро като нежелани усложнения, бизнес-казуси, които пречат на обичайния бизнес (business-as-usual) и следва да бъдат решени именно като такива. Това обяснява на пръв поглед противоречивия, но всъщност тотално прагматичен подход на първото правителството на ПП по тези ключови външнополитически предизвикателства.

2. Като политическо представителство на младо съсловие, ПП проявява естествен ейджизъм (дискриминация, основана на разлика във възрастта).

Самомнителната теза, масово споделяна от младите избиратели на ПП е, че новото поколение, особено „младите предприемачи, които създават продукт на световно ниво“, имат естествено предимство пред по-старите поколения, „увредени от комунизма“, които не разбират съвременния свят и живеят в своите безвъзвратно остарели представи и политически пристрастия. От друга страна, поради поколенческия си генезис и кратката си политическа история ПП не разполага със собствена „банка кадри“ с квалификация и професионален опит в сферата на държавното управление, като тази липса се компенсира от напудрени СВ-та, изобилстващи с имена на чужди университети. Тук порочният кръг се затваря, доколкото поради поколенческите си пристрастия ПП търси да рекрутира управленските си кадри основно сред своето поколение (20-30-40-годишните), където по обективни причини няма да ги намери. Така ейджизмът на ПП има потенциала не само да отвърне от тях избирателите от средното и по-възрастното поколение, но и да ги обрече на управленска немощ. Кметските избори в София се очертават като първи публичен тест на ейджизма на ПП.

3. Вътрешно-присъща склонност към компромиси

След три участия в парламентарни избори за по-малко от две години, на два пъти, и то независимо от липсата на парламентарно мнозинство, ПП формира свое правителство. Което е забележително постижение, но постигнато с цената на разнообразни компромиси.

Първото правителство на ПП имаше за коалиционен партньор БСП, откровено проруска и вече антиевропейска партия. Настоящото второ правителство на малцинството се крепи на подкрепа и съвместно управление с ГЕРБ, основният политически представител на олигархично-корупционната система, премахването на която бе ключовото предизборно послание на ПП. През последните седмици в процеса на попълването на състава на регулаторите започнаха да се очертават все по-големи управленски и кадрови компромиси с ГЕРБ и дори ДПС в името на стабилността на управлението и конституционната реформа, вместо ПП да прави обратното - агресивно да притиска ГЕРБ да подкрепя радикални реформи в държавното управление под страх от вътрешно- и външно-политическо дамгосване.

Създава се впечатление, че компромисите заради участието във властта са „вътрешно присъщи“ на ПП. Това е обяснимо, доколкото ПП е политически инструмент на съсловието си за защита на неговите политически и икономически интереси; като такъв инструмент ПП може да съществува и да се развива единствено като партия на властта. Ако не участва в управлението и не може да служи като кариерен трамплин за активистите си, поради липсата на идеология и кариеристичния устрем на поколението си е много вероятно ПП бързо да затихне и дори да изчезне, заменена от следващите политически претенденти на „високотехнологичното съсловие“.

Само ако осъзнае и преодолее трите си „родилни“ порока – аполитичност, ейджизъм и склонност към компромиси, пожелае и успее да се превърне в широко-представителна либерална реформаторска партия, ПП в коалиция с ДБ ще е в състояние да доведе реформите до успешен край.

ТРЕТОТО УСЛОВИЕ ЗА УСПЕХА НА РЕФОРМИТЕ е ПП-ДБ да прилага правилната тактика за тяхното реализиране.

Необходими са не компромиси, а постоянен публичен натиск върху ГЕРБ

В нито един миг реформаторските сили не следва да забравят, че коалиционният им партньор ГЕРБ е основният защитник на корупционно-олигархичната система, която те си поставят за цел да премахнат. ГЕРБ няма да се промени и да подкрепи реформите, освен ако е принуден и няма друг избор. Необходими са не компромиси и съглашателство с ГЕРБ в името на имагинерни „големи приоритети“, а постоянен и агресивен публичен натиск върху него, който да ангажира постоянна и силна подкрепа от демократичната общност и външнополитическите ни партньори.

В това отношение ПП-ДБ са вече на управленски кръстопът, като само един от двата пътя може да ги доведе до краен успех.

Първата възможност е да продължат по пътя на все по-големите управленски и кадрови компромиси с ГЕРБ и ДПС в името на стабилността на управлението и конституционната реформа. Следвайки този път, ПП-ДБ ще получи отделни постове в някои от висшите институции и регулатори, като срещу това ще трябва да жертва други ключови за реформите институции (както вече стана с БНБ и вероятно ще стане със Сметната палата). Опитните политически играчи ГЕРБ и ДПС ще им размахват като морковче обещанието за подкрепа на конституционната реформа, срещу която ще си издействат все повече участие във властта... Този път неусетно ще доведе ПП-ДБ до все по-голяма зависимост от ГЕРБ и ДПС, които в крайна сметка ще ги използват и изиграят, без да изпълнят „обещанията“ си за подкрепа на конституционните промени и секторните реформи … В края на този път ПП-ДБ ги чака липса на резултати, сринато обществено доверие и слизане от политическата сцена.

Втората възможност е ПП-ДБ да оказват агресивен публичен натиск върху ГЕРБ да подкрепя радикалните реформи в държавното управление под заплаха от нова политическа криза и негативна външно-политическа реакция от страна на европейските ни партньори и САЩ. Този път е труден, изисква твърд подход и непоколебимост в очертаващите се конфликти с ГЕРБ и партиите на статуквото, както и готовност при неуспех да последва оставка на правителството. За да успее този подход е необходимо, освен непоколебимост към ГЕРБ, ПП-ДБ правилно да комуникират дневния ред на реформите, като въвлекат в тяхна подкрепа широки слоеве от българските граждани, за да оказват постоянен и силен обществен натиск за реформите. Това е единствено правилният подход Борисов и ГЕРБ да бъдат принудени да приемат конституционните промени и необходимите секторни реформи. Само така ПП-ДБ ще получат реален шанс да подготвят и осъществят стратегическата реформа - да променят начина, по който се управлява България

АЛТЕРНАТИВИТЕ ЗА БЪЛГАРИЯ

Ако реформаторските сили изпълнят трите условия за успеха на реформите и активно комуникират техния дневния ред, като въвлекат в тяхна подкрепа широки слоеве от българските граждани, ще получат реален шанс да подготвят и осъществят стратегическата реформа - да променят начина, по който се управлява България.

В противен случай ще се провалят, ще загубят подкрепата на избирателите, стратегическите приоритети ще останат недостижим мираж и България ще продължи да се лута в омагьосания кръг на фасадната демокрация, обслужваща олигархично управление с неговата мафиотска икономика, корупция и престъпност.

Този текст изразява личното мнение на автора. OFFNews.bg не се ангажира с позицията на автора.