Героиня, майка, общественичка - каква е била ролята на българката през 20-и в.

От народна героиня до активен участник в обществено-политическия живот – това са част от описанията за българката през 20 век, разкриват архивите на БТА в информации по случай празника 8 март. През 40-те години се откроява мястото на българката в женското антифашистко движение, а през 80-те години – приносът ѝ в развитието на социалистическото общество. В архивите от това време се посочва, че българката стои и в основата на здравото българско семейство. Подчертана е и нейната роля за икономиката на България.

Тържествени чествания през 80-те години

София, 8 март 1945 г.

"Днес, 8 март 1945 г., българските жени за първи път празнуваха свободно своя празник в обстановката на отечественофронтовската власт“, пише в бюлетина на БТА от същия ден. Отбелязано е, че освен официалните гости на тържеството в кино "Балкан" са жени от фабрики, учреждения, занаятчийски работилници, студентки, интелектуалки, ученички и др. "Между присъстващите личаха и видни дейци на женското антифашистко движение в България. Хорът на Народната опера изпълни националните химни на България и Съветския съюз, след което председателката на Женския народен съюз г-жа Елена Стоянова откри събитието", се посочва още в новината.

В речта си тогавашният министър на пропагандата Димо Казасов отбелязва, че "отечествено-фронтовата власт правилно оцени заслугите на жената и пълните права, които ѝ бяха дадени, са извоювани с цената на скъпи жертви".

"Пълните граждански и политически права ще позволят на нашата жена да вземе дейно участие в нашия общество-политически живот и да даде един по-справедлив облик на живота, като същевременно даде своя ценен принос за бъдните щастливи дни", посочва Казасов.

От името на Националния комитет на Отечествения фронт приветствие отправя и секретарят г-жа Цола Драгойчева.

Ролята на жената е разглеждана и през призмата на военните действия по онова време. В приветствието на антифашисткия комитет на съветските жени се говори за "вечна слава на смелите дъщери на България, отдали живота за своя народ".

„Ние, съветските жени, знаем светлото име на народната българска героиня, безстрашната и непоколебимата Соня – непобедимият борец срещу фашизма и неговите помагачи, предателите на своята родина. Името Соня стана символ на жената в България“, отбелязват от комитета.

София, 8 март 1982 г.

В статия по случай Международния ден на жената в София се казва, че българката е "запазила и умножила най-скъпите национални добродетели". Тя е представена и като "уважавана майка и съпруга", ревностен труженик и истински творец на социалистическото общество, активен участник в социално-политическия, икономическия и културния живот на родината".

Събранието се провежда в Националния академичен театър за опера и балет. Присъстващи са "представители на столичната общественост, първенци в труда, челнички в производството, орденоноски и героини на социалистическия труд, общественички и ветеранки на партията и революционно женско движение, деятелки на науката и културата“. Подчертано е, че на тържественото събрание присъстват политически и обществени фигури като Тодор Живков, Александър Лилов, Милко Балев, Огнян Дойнов, Станко Тодоров, Тодор Божинов, Цола Драгойчева и др.

Празникът в различните краища през 80-те и 90-те години

В бюлетина на БТА откриваме и разказ за образа на жената в различните области на страната, както и подготовката на празника.

Кърджали, 8 март 1980 г.

Отбелязано е, че "съвременната родопчанка, тази, за която само преди три и половина десетилетия грамотността беше нещо повече от мечта, а светът ѝ се състоеше от няколкото съседни къщи и парчето оскъдна земя, днес е химик от заводската лаборатория, инженер-строител, отличен производственик, знаещ и можещ педагог“. "Благодарение на нея сега Кърджалийски окръг държи първенството на най-високата раждаемост и най-младото население в страната", се подчертава в статията.

Силистра, 8 март 1980 г.

В новината се описва, че жените от нова социалистическа Добруджа "отдавна преживяха плахите повеи на еманципацията и днес заедно с безбройните си майчински задължения, грижи за семейството и обществена ангажираност те имат решаващ дял в много решаващи отрасли в икономиката, в здравеопазването, просветното дело, търговията и услугите".

"В промишлеността 62 добруджанки работят по плановете си за осмата петилетка, 100 жени са активни рационализаторки и изобретателки, стотици са орденоноски и най-добри в професията“, се казва още в статията.

Благоевград, 8 март 1980 г.

В бюлетина откриваме информация, че огромните социално-икономически и културни промени в окръга дават положително отражение върху трудовата и обществената активност на жените. "Само през последната година броят на жените, заети в общественото производство, нарасна с близо 5000 и вече надхвърля внушителната цифра 80 000 души. С новопостроените промишлени предприятия – завода за телефонна апаратура в Банско, фабрика "Биляна" в Петрич, цигарената фабрика в Благоевград, завод "Яко Доросиев" в Хаджидимово, цеховете за релета в редица родопски селища и други. Женският труд намира все по-широко и ефективно приложение“, пише в статията.

Сливен, 8 март, 1980 г.

Акцент в новина от Сливен по случай 8 март е също ролята на жените в производствения процес. "Половината от производствениците в машиностроителния завод "Динамо" са жени. Грижата за облекчаване труда им в цеха и в семейството е основа на социалната програма на колектива. В навечерието на осми март в завода бе открита книжарница, а преди два месеца – фризьорски салон и приемателен пункт за химическо чистене и пране“, се казва в статията. Отбелязано е, че бременните работнички получават безплатна закуска, а всяко трето дете в семейството – безплатна издръжка в детската градина.

Хасково, 7 март 1991 г.

В бюлетина на "Вътрешна информация" на БТА от 7 март 1991 г. откриваме информация за предстоящото честване и подготовката на пазара за цветя в Южно Хасково. "Стрък карамфил струва два лева, лалето – също. Два лева е и стрък зюмбюл. Малък букет от фрезии може да се купи срещу 8 лева, а към етикета на герберите е по-добре да не се поглежда. Частникът предлага и изкуствени цвета, но желаещи няма", пише в статията. "Не са забравени и децата на „празнуващите“ майки. За тях има корекомско яйце по 15 лева., течен шоколад – 4 лева за 25 грама, вносни бебешки чорапи за … 17 лева", се отбелязва още в новината.

Историята на празника

Международният ден на жената се отбелязва от началото на 20-и век. Първият Национален ден на жените е отбелязан в САЩ на 28 февруари 1909 г. по предложение на Социалистическата партия на САЩ. Предишната година в Ню Йорк е проведена стачка с участието на 15 000 жени за по-добри условия на труд и за избирателни права, показва информация от отдел "Справочна" на БТА.

На Втората международна конференция на жените социалистки в Копенхаген, Дания (26-27 август 1910) с участието на над 100 жени от 17 страни е прието решение да бъде установено отбелязването на международен ден на жената, за да се почете движението на жените за техните права. За първи път Международният ден на жената е отбелязан на 19 март 1911 г. в Австрия, Германия, Дания и Швейцария, в който се включват повече от 1 млн. души с искания за избирателни права на жените, както и за правото им на работа и професионално обучение. От 1917 г. Международният ден на жената се отбелязва на 8 март по Григорианския календар. Дотогава в някои държави денят се е отбелязвал на 23 февруари по Юлианския календар.

Международният ден на жената е отбелязан за първи път от ООН през 1975 година, която е обявена от организацията за Международна година на жената. На 16 декември 1977 г. Общото събрание на ООН приема резолюция, обявяваща Ден на ООН за правата на жените и международния мир, който да се отбелязва всеки ден от годината от държавите в съответствие с техните исторически и национални традиции.

Осми март се отбелязва, за да се подчертаят постиженията на жените в света без оглед на национални, етнически, езикови, културни, икономически и политически различия между тях. Темата на кампанията на Международния ден на жената за 2023 г. #EmbraceEquity е с акцент за солидарност и справедливост и защо само равните възможности не са достатъчни. Истинското включване и принадлежност изискват справедливи действия.