Георги Лозанов: Незаконната любов на Фейсбук и Биг Брадър

Напоследък лидерите все по-откровено говорят за война, защото май наистна са способни да я предизвикат – по върховете на политиката в Европа и Америка е първото поколение, което няма собствена памет за нейния ужас. А и сигурно си мислят, че като разпалват колективни страхове, проправят пътя си за силови решения и укрепват властта си, което, за съжаление, може да се окаже и вярно. Справка – 77-те процента гласували за Путин. Дали и Борисов не се опитва по сходен начин да постигне сходен резултат?

Но и без война обикновените хора, след спокойните либерални времена, сякаш вече се чувстват жертва и търсят виновници, чийто списък всяка седмица нараства. В него попаднаха Фейсбук и еколозите.

Обвинението към най-голямата социална мрежа е, че е допуснала и дори е съдействала за използването на лични данни на потребителите ѝ, което е позволило манипулиране на вота им при избора на Тръмп и не само тогава... Личните данни помагат фабриките за фалшиви новини да разберат за кого точно работят и как да му предлагат продуктите си. Това, разбира се, е укоримо и принуди изпълнителния директор на Фейсбук Марк Зукърбърг, притеснен от неминуемите милиардни загуби, да се извини и да обещае поредица от нови мерки за виртуална сигурност.

Финансовите загуби обаче са по-малкият проблем – големият е, че скандалът най-вероятно ще сложи край на периода на потребителски наивизъм в социалните мрежи, когато ги приемаш за невинни платформи, които ти дават възможност да общуваш с подбран от теб самия кръг от приятели. Че виртуалните приятелства приличат на реалните и дори могат да ги заменят. Става ясно, че да влезеш в профила си във Фейсбук, е почти като да влезеш в къщата на Биг Брадър. Доброволно се превръщаш в обект на употреби и злоупотреби от страна на невидими сили със собствени политически и икономически интереси. Усещането е познато на тези, които са живели през комунизма и помнят доносите на агентите от ДС, внедрени сред близките ти.

Проблемът се вижда във Фейсбук и в интернет пространството като цяло, но далеч не идва от тях. Идва от загубата на доверие в елитите, което и в най-демократичните общества е паднало под критичния минимум. И той ще стане наистина драматичен, когато елитите решат, че единственият им шанс да си върнат доверието е да започнат война.

Екологичните организации през тази седмица се оказаха виновни заради щъркелите – давали съвети по телефона как да бъдат спасени вместо сами да се погрижат за тях. Нямаше кой да повярва, че това не било по силите им, защото и еколозите, като част от публичните елити, отдавна са загубили доверие. Основното подозрение към тях е, че под претекст на грижа за природата обслужват икономически и политически интереси, срещу заплащане, разбира се. Може и така да е, поне за някои организации. Но може и опитите за злепоставянето им да са резултат на насрещни интереси, поне някои опити.

Тъй или иначе, резултатът е маргинализирането на тези организации, свеждането им до група за улични протести, чиято позиция няма професионална тежест. А след световна война следващата по-драматичност опасност е екологичната катастрофа. Така че физическото ни оцеляване днес е в ръцете на пацифистите и еколозите. Радикалните говорители от ляво и от дясно обаче го докараха дотам, че когато най-сериозно изразя подобна надежда, чувам: „Остави ги тези смешници!”.

*Коментарът на доц. Георги Лозанов е от авторското му предаване "Необичайните заподозрени" по телевизия Bulgaria ON AIR.