Фандъкова иска нов екип - значи признава, че досега ръцете ѝ са били вързани

Изборите за кмет на София са заредени с очакване за промяна. И това не се дължи само на умората от дългото управление на ГЕРБ и Йорданка Фандъкова.

Все пак 14 години не са малко, в които 10 години г-жа Фандъкова е кмет, а четири години от 2005 – 2009 беше и зам.-кмет на Бойко Борисов. С престоя си в Общината тя надхвърля срока на кметуване дори на най-знаковия за София кмет Иван Иванов, както и на избирания три пъти Стефан Софиянски.

Израснал съм на ъгъла на „Парчевич“ и „Витошка“, както биха казали старите софиянци, и мога да твърдя, че съм свидетел на промените в столицата. Безспорно има постижения, най-вече в инфраструктурата. Ускорената работа по метрото, замислено при социализма и започнато при Софиянски, вторият терминал на летището, част от новите булеварди и т.н.

Въпросът е, че в ежедневието си софиянци се сблъскват с множество нерешени проблеми, брадясали обещания, все по-отчуждена градска среда и най-вече усещането, че хората, които управляват София, не живеят с проблемите на обикновените хора. Има усещане, че се работи на парче, бравурно, без ясна визия, но за сметка на това се харчат огромни пари по непрозрачен и неефективен начин. Сагата с „Граф Игнатиев“ и площад „Славейков“ освети в най-неподходящия за настоящото ръководство за София момент този модел.

Никой не може да каже вече колко ремонта на ремонтите бяха възложени, как нарасна общата сума и колко пъти бяха нарушени сроковете. От пиарска гледна точка злощастно стечение на обстоятелствата е, че това се случи тъкмо сега и то точно на пъпа на София. От гледна точка обаче на начина, по който се управлява Общината, това е напълно логично. Положението не е по-розово нито в „Обеля“, нито в „Люлин“, нито в „Надежда“, нито в „Младост“, нито в „Панчарево“ и т.н. Всъщност натрупаното напрежение като смес от неизпълнени обещания, нерешени ежедневни проблеми и видимо несъответствие между огромните разходи и плачевните резултати просто експлодира в центъра. „Дондуков“, „Графа“, „Славейков“, проблемите с Ларгото….. В този случай слоганът „Видими резултати“ поражда само иронични усмивки и неудобни въпроси. В същото време натрупването на трайни системни проблеми породи масово недоволство и ясно показа липсата на визия и на открит диалог. Скъсването на чисто човешката връзка кмет - граждани е видима, а това беше основното преимущество на Йорданка Фандъкова. Навремето тя спечели не с експертиза или със стратегически модел за развитие на София, а с чисто човешкото си излъчване, създаващо усещането у хората за близост, мекота, добронамереност, някой, който може да поканиш в дома си, който би те изслушал и би се опитал да ти помогне. Уви, това усещане вече го няма, а търпението на софиянци е изчерпано. Някой излезе ли да обясни на жителите на Панчарево, Горубляне, Герман, Лозен защо и досега нямат канализация, която им беше обещана още през 2005 година и повторно - през 2009 година? Някой ще обясни ли публично защо 6-километровата отсечка за разширение на Околовръстния път от „Младост“ до "Църна маца" ще струва 150 милиона лева, когато бившия министър на регионалното развитие Н. Нанков бодро рапортува, че България строи най-евтините магистрали по 6 милиона лева на километър? Някой застана ли с лицето си пред собствениците на имоти на "Ломско шосе", Казичене, Горубляне, за да им обясни защо техните златни земи се отчуждават принудително срещу 16-30 хиляди лева на декар, а в същото време на същите тези отсечки собственици на автокъщи и други близки до общината получават обезщетение по 220 000 лева на декар? Каквато впрочем е средната пазарна цена.

Някой ще излезе ли да обясни как изчезнаха зелените площи в „Младост“, как се строи в парка „Въртопо“ в Мусагеница, как се съсипа Западен парк? Някой ще излезе ли да каже защо и досега няма нито един многоетажен паркинг, а беше обещавано да бъдат изградени много такива на входните артерии на София и на ключови места в центъра? Някой ще излезе ли да обясни защо най-скъпото, но и най-лошо сметопочистване на целите Балкани е в София? За много по-малко пари Белград и Букурещ светят? Някой ще излезе ли с обяснение защо течното злато на София – минералните води, които могат да носят милиарди, не се използват, а Централна баня гълта милиони от четири ремонта, за да стане музей, впрочем София има по-голям потенциал от минерални води от Будапеща, но те не се използват. Само един факт като илюстрация за управленска немощ е достатъчен. Будапеща има приходи годишно над 2 милиарда евро от спа балнео и спа туризъм, а София, която в градската си част и прилежащите си райони има 31 находища с над 70 извора и денонощен излив по 25 милиона литра, дори не развива този вид туризъм, познат още от римско време. Кой ще обясни защо Витоша, която предоставя най-уникалните възможности в Европа за столичен град не се развива като целогодишен планински и зимен ски курорт? Само си представете ако до Париж, Виена, Берлин, Рим или Мадрид имаше такава планина. Кой ще отговори защо платените синя и зелена зона в София непрекъснато нарастват, пълнейки бездънната каца на Центъра за градска мобилност, а места все няма и паркинги не се строят? Може би пък тъкмо заради това не се строят, за да може монополистът да диктува условията и на шофьори, и на пешеходци. Защо местата в детските ясли и градини все не стигат за да си уредиш детето в най-близката до жилището ти трябва да ти ходатайства поне общински съветник или зам.-кмет? Защо като мръднеш от централните булеварди по страничните улици дупките са повече от целите плочки, а контейнерите с боклуци са като извадени от филм на Хичкок?

Още много подобни въпроси могат да бъдат зададени.

Разглеждам заявлението на г-жа Фандъкова за пореден мандат, но с нов екип като желание да почне на чисто, но и като признание, че досега ръцете ѝ са били вързани. Въпросът, който си задават софиянци е дали старият кмет е способен да осъществи ново начало? 

Авторът Бранимир Ботев е директор на Европейския институт за стратегии и анализи