Език свещен на моите деди... Нека не го използваме за омраза
Днес е 24 май.
Този ден можем да се потупаме в гърдите, да кажем „Булгар, булг-а-а-р!“ и да припомним, че сме дали на вси словени книги да четат, докато германският крал Отон е говорил на немски само с конете си.
А можем да се замислим как сме използвали свещения език на нашите деди през годината.
Той има една огромна сила, тя е и най-голямата му слабост - става „ту арфа звънлива, ту меч, на майстор художник в ръцете“.
За какво употребявахме неговата сила през годината?
Употребявахме го най-вече, за да се разделим на добри и лоши. За целта измислихме думите „путиноиди“ и „соросоиди“.
Употребявахме го, за да бистрим голямата политика. Прекръстихме Путин на „Хуйло“, а Обама на „Обонго“.
Употребявахме го, за да определим дали сме граждани на България или граждани на Европа, сякаш двете си противоречат. Така едни от нас станаха „патреоти, патриотари и фашисти“, а други „еврогейове“ от „Гейропа“.
Употребявахме го, за да взривим покълналия през 2013 г. опит за диалог между гражданското общество и политиците. Залепихме прякори на всеки дръзнал да изкаже публично гражданска позиция. Повечето от прякорите са нелепи. Никой никога не ги е използвал и си личи, че не са родени от живия език, а в мрачни канцеларии. Но с много тролене и търпение, започнаха да се налагат.
Езикът е това, което сме.
Ние сме българи, не заради цвета на кожата и на очите, не заради гените, които след 1300 години на кръстопътя между Европа и Азия са се омешали повече, отколкото където и да било по света. Ние сме българи, защото мислим сходно - в рамките, стереотипите и предразсъдъците, които нашият език ни дава.
Превърнахме звънливата арфа на нашия език в груб брътвеж. И с груб брътвеж строим съвременна България.
В тази България дори бежанците не искат да дойдат.
Ние сме народ от бежанци. Българите са дошли тук, бягайки от хазарите. София, нашата столица, е град на бежанци от Македония. От 12 000 души (от които 8000 турци) след Освобождението, се разраства до голям град именно заради бежанците от Македония след Илинденското въстание, Балканските войни и Първата световна война. ВМРО – най-шумната партия в казуса с бежанците, е организация на бежанци от Македония.
Защо тогава толкова мразим бежанците? Защо ги наричаме терористи, талибани, новите варвари, които ще превземат Европа? Те така и така няма да дойдат у нас. Заобикалят ни или преседяват за кратко, докато успеят да се измъкнат от нас в някоя по-добра страна.
Защото предпочитаме да мислим, че ние геройски сме ги изгонили, а не че те презрително са ни подминали, понеже животът тук е лош.
Ако говорехме по различен начин
Ако говорехме по-различен език, щяхме да възприемаме света по някакъв друг начин, е казал Лудвиг Витгенщайн, най-големият философ на езика.
Ако ползвахме езика повече като арфа звънлива и меч, отколкото като груб брътвеж и светът около нас щеше да изглежда различен.
Ние, журналистите, най-добре знаем как свещеният език на нашите деди би могъл да се използва за диалог и как за да сеем омраза. И вероятно би трябвало да си даваме сметка, че с езика, който налагаме на беззащитния ни читател, слушател или зрител, моделираме обществото, в което всички ние живеем.