Евгений Дайнов: Не бърникайте, неуважаеми адепти на ''ДПС-Пеевски'', в етническия мир

Има едни такива мънички осички, чието основно занимание е да жилят всички и наред. От всякакви други подобни гадини човек може да се отърве с махане на ръце, тръскане на глава и подобни. Тези обаче никога не престават да жилят. Пораженията не са като от голяма оса, но все пак са доста досадни. 

Има и такива политици, особено – у нас. ИТН са очевидният пример: за каквото и да иде реч, те жилят – поименно – различни хора от ПП-ДБ. Тия дни към тях неочаквано се присъединиха шепа крайно уплашени на вид хора от „ДПС-Пеевски“, начело с Йордан Цонев. Те обаче се опитват да бъдат големи оси, та чак – стършели. Не жилят отделни хора, а се опитват да отровят цялата страна със своите твърдения, че привържениците на Ахмед Доган в ДПС се опитват да раздухат конфликт между „турци“, „помаци“ и „българи“.

Въпросният Цонев се позовава на публикации, които не съществуват; и така оправдава всенародно известния си прякор, в буквален превод на английски – The Mint. Политическата цел, обаче, е очевидна: българските турци, подкрепили Ахмед Доган в конфликта му с Пеевски, да бъдат изкарани войнстващи етно-центристи, точещи ятагани за българите-християни и българите-мюсюлмани.

Това е мащабна провокация. Тъй като, обаче, сред българите има достатъчно малоумни индивиди, които да се възпалят и да тръгнат да сеят омраза към турците, нещата трябва да бъдат обяснени още на този етап на Йордан-Цоневата провокация.
Няма такова нещо като „български етнически модел“. В повечето държави по света заедно живеят хора с различна вяра и етническа принадлежност, говорещи различни езици. Онези държави, които се опитват да постигнат етническа или верска „чистота“, са изключение. Такова изключение беше Югославия в началото на 1990-те години. Там сънародници се клаха, за да се „изчистят“ от хора, които не са като тях.

Още тогава се видя, че България е част от правилото, а не е сред изключенията. Огромни усилия бяха положени – от страна на политически групи, претендиращи да представляват някакви „чисти“ българи – и у нас да се хванем за гушите на верска или етническа основа. София беше пълна със слухове, че „ще се настъпва“ към Кърджали. Група агенти на ДС обяви „Българска република“ в Разград.

Всичко това се правеше от българи и в името на прословутата „българщина“. Турците, макар съвсем пресни жертви на насилие от страна на българските власти, не участваха в това изостряне на ситуацията. Категорично отказаха да стъпят на терена на етническата омраза и през лятото на 2020 година. По време на „масовото плажуване“ край „Сарая“ в Росенец, тогавашният председател на ДПС Мустафа Карадайъ се опита да поведе докараните с автобуси турци против протестиращите, наричани от него „агресори“. Бях там, чух го и го видях. Видях и резултата от неговите усилия. Турците – видимо отрудени хора с подути от работа, загрубели ръце – категорично отказаха да участват в това. Напротив, на няколко пъти всички – и турци, и протестиращи – пяха химна и си разменяха подаръци: български трибагреници срещу шапки с надпис „ДПС“. От страна на българите само един човек, видимо подпийнал, се опита да нагнети напрежение, но бързо бе овладян и отведен настрана от самите протестиращи.

За разлика от някои българи, турците у нас никога не са демонстрирали някаква радикализация. И изобщо, тюрко-езичните мюсюлмани като правило не произвеждат радикални настроения. Живял съм сред български турци, сред узбекистанци и сред туркменистанци. Те са спокойни, задружни, работливи и приветливи. Макар невинаги да допускат с лекота странични хора в своите среди, не съм чул да одумват други вери или етноси – както това рутинно правят българите. Нямам представа, дали този мирен и сговорчив характер идва от религията или от етническата принадлежност (може би дори – от безкрайно красивия им език, който така и не успях да науча), но е факт.

Не бърникайте, неуважаеми адепти на „ДПС-Пеевски“, точно тук. От тази трънка няма да изскочи заек. 

А на бърникащите с турски имена (лицето The Mint е неспасяем) искам да кажа следното: Засрамете се! Познавате си хората. Спрете да лъжете, че внезапно са станали опасни етно-шовинисти. Върнете се по родните си места и помолете хората за прошка. Те ще ви простят, дори на вас, защото освен всичко останало са и добри хора.