Епохата на европейско величие приключи, а с нея и диктуването на морал

"Епохата на европейско величие е започнала през 1492 г. и е приключила през 1945 година. Европейският съюз я удължава изкуствено. Тази епоха отива към края си. Икономическата сила не е подкрепена от политическа. ЕС е „най-силната икономика в света“, но ние ставаме все по-малко от днешните 500 милиона души, докато другите стават все по-големи".

Това пише в последния си коментар уважаваният професор Уфе Йостергард от Копенхагенското бизнес училище, публикуван във вестник „Berlingske” и преведен от БГНЕС.

В него той извежда четири последователни кризи, произлезли от липсата на обща европейска идентичност:

- Кризата на еврото, която в определена степен се породи от само себе си;

- Миграционната криза, която се превърна в отражение на слабостта на ЕС;

- Русия на Путин и САЩ на Тръмп, които загубиха интерес да сътрудничат с европейския проект;

- Брекзит и сбогуването с Великобритания, на която ЕС като цяло се държеше.

Той обяснява кризите на континента с това, че първоначално ЕС се занимава само с търговия на въглища и стомана, но постепенно се разпростира във всякакви други сфери, въвличайки в себе си не само активната работна ръка, но и техните семейства, безработните и нелегалните мигранти:

"Избухнаха сблъсъци с населението, които станаха все по-големи националисти. А регулирането на всичко от ЕС се усеща като загуба на суверенитет. Вместо това много европейци чувстват, че сътрудничеството се е осъществявало не в тези области, в които е трябвало: много внимание се отделя на дребните неща, а за важните – малко. Датското общество беше едновременно заинтригувано и объркано, когато миналата година заявих, че отговорът на ЕС на мигрантската криза трябва да бъде охраната на външните граници с помощта на „желязна завеса“, четири реда телени огради, прожектори и граничари. И днес съм убеден, че тези мерки са необходими."

Проф. Йостергард изтъква, че основна слабост на Шенген е, че поверява "защитата на външните граници, ЕС беше оставен на такива относително слаби държави като Гърция и Италия. Големият проблем на ЕС беше в това, че ЕС говореше от името на държава, каквато не беше".

Според него този фалш се усеща от избирателите и те прозират през политическите си лидери, които твърдят, че имат план, но всъщност нямат.

"За мен като еврооптимист беше истински шок да осъзная колко големи в действителност са различията между обществата в Западна и Източна Европа. Ще ви дам само един пример: минималната заплата в България е по-малка, отколкото детските в Дания. И че почти 50 години комунизъм намериха отражение в скептичното отношение към западната либерална демокрация, което наблюдаваме в Унгария и Полша. Наивността беше велика."

Датчанинът е убеден, че истинска европейска общност не съществува, тъй като европейските политици се борят помежду си и непрекъснато изтъкват пред гражданите си как са победили "своите колеги от Евросъюза?!"

"Все пак смятам, че в един прекрасен ден Европа ще има обща идентичност, но тя ще се появи в резултат на слабост. Тя ще възникне, когато Европа окончателно загуби своето място в света, а ние ще изпълняваме национални танци пред китайските туристи. За целта ще ни се наложи да си облечем националните костюми, а изследванията показват, че няма нищо по-общо от националните танци и костюми. Епохата на европейско величие е започнала през 1492 г. и е приключила през 1945 година. Европейският съюз я удължава изкуствено.

Тази епоха отива към края си. Икономическата сила не е подкрепена от политическа. ЕС е „най-силната икономика в света“, но ние ставаме все по-малко от днешните 500 милиона души, докато другите стават все по-големи. Така можем да си живеем добре. Италианците претърпяха поражение в Европа след 1492 г., но откриха това след няколко века. Те продължаваха да се веселят на Венецианския карнавал. Въобще не е задължително, че това ще е лош живот, просто ще ни е много трудно да диктуваме моралните стандарти в света. С това можем да се справим само, ако имаме сила.“