Екзакта: 14 на сто са успели да спестят пари, 57% похарчили всичко изкарано през 2017

57% от пълнолетните българи заявяват, че през 2017 година са похарчили всички пари, които са изкарали през годината. 

Това показват данните от редовно месечно национално представително изследване на Екзакта Рисърч Груп, проведено между 7-13 декември. По домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни българи в 125 гнезда, в 92 населени места. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано face-to-face интервю.

Всеки пети участник в изследването не се е справил в рамките на приходите си, а е изхарчил и част от спестяванията си. Българите, успели да спестят пари през изминаващата 2017 г., възлизат на 14%. 

10% от българите твърдят, че са изхарчили целия си паричен ресурс – и спечеленото през годината, и спестеното преди, и дори са взели пари назаем. По-често това се е случило на хора на възраст между 40 и 60 години, на нискообразовани и бедни българи, както и на живеещи в селата. Жените по-често от мъжете попадат в тази категория. 

46% от българите определят отминаващата година като „нито добра, нито лоша за тях в личен план”. Това твърдят по-често жени, хора на възраст над 40 години, бедни респонденти и жители на селата.

В същото време прави впечатление, че българите, за които в личен план отминаващата година е била добра, са значително повече от онези, за които в личен план 2017 година е била лоша (37% : 15%). Тези данни показват, че не може да се говори за масов песимизъм, когато става дума за личната равносметка на повечето българи за отминаващата година, коментират от Екзакта. 

Личната равносметка е подвластна до голяма степен на финансовото самочувствие на хората. 70% от успелите да спестят пари през 2017 г. определят отминаващата година като добра за тях, докато едва 11% от похарчилите всичките си средства и взели още пари назаем са склонни да нарекат отминаващата 2017 година „добра година”.

Положителната равносметка за настоящата година е в основата на оптимизма на българите за следващата 2018 г.

72% от интервюираните очакват новата година в личен план да бъде по-добра за тях от отминаващата. Най-висок е оптимизмът на младите и високообразованите българи. Очаквано оптимизмът за бъдещето в личен план е по-висок сред хората, които са успели да подобрят материалното си състояние през 2017 година, отколкото сред тези, които не са постигнали финансова стабилност.

За разлика от личната равносметка, в която оптимистичните нагласи вземат връх над песимистичните, при обществената равносметка е налице паритет между дяловете на песимистите и оптимистите за състоянието на страната ни през изминаващата година. 

42% от българите определят изминаващата година като „нито добра, нито лоша” за страната ни. Твърдящите, че годината е била по-скоро добра за страната ни са равен дял спрямо твърдящите, че годината е била по-скоро лоша за страната ни (24.8% : 24.2%). 

Годината е била добра за страната ни според хората на възраст до 40 години, според жителите на градовете-областни центрове и според заможните респонденти.

Годината е била лоша за България най-често според столичаните, според хората на възраст над 59 години, според бедните и нискообразованите българи. 

61% от българите имат по-скоро оптимистични очаквания за бъдещето на страната ни през Новата 2018 година. На 17% възлизат твърдите скептици, според които Новата година няма да е по-добра от отминаващата. В масовия случай тези хора мислят за 2018 като за година поне толкова лоша колкото 2017 г. или дори допускат възможността тя да бъде още по-лоша. 

В обобщение на усещането за по-скоро положителна равносметка на българите искаме да поставим акцент на това, че една пета от българите са убедени, че отминаващата 2017 година е била добра както за тях лично, така и за България. Доста по-малко – 10% пък мислят, че 2017 е била лоша персонално за тях, но също така и за страната.

Никак не е малък и делът на българите, очакващи Новата 2018 година да е по-добра от изминаващата година и за страната, и лично за тях – 59%.

Над 60 на сто от българите са готови да поздравят политици за ЧНГ 2018. Най-много празнични пожелания се отправят към премиера Бойко Борисов (27%), към Румен Радев (25%) и към Мая Манолова (14%). Следват Корнелия Нинова (11%), към Красимир Каракачанов (7%), към Йорданка Фандъкова (6%), към Цветан Цветанов (6%), към Томислав Дончев (5%), към Валери Симеонов (4%), към Георги Първанов (3%), към Волен Сидеров, Цвета Караянчева, Лиляна Павлова, Веселин Марешки, Стефан Данаилов (от по 2%).

Изборът кого от политиците да поздравиш за празниците определено се оказва политически обусловен. Така например, избирателите на ГЕРБ най-често отправят добри пожелания към своя лидер и към основните си политически фигури. 

Румен Радев печели най-много поздравления за Новата година от избирателите на БСП. Симпатизантите на левицата по-често са склонни да отправят пожелания към президента, отколкото към своя лидер.

Хората, които не желаят да изкажат добри новогодишни пожелания към нито един български политик възлизат на 29% и са предимно на възраст между 18 и 30 години, жители на селата, представители на малцинствата и негласуващи. 

Едва 2% по площадите на Нова година

89 на сто от българите ще празнуват Коледа у дома. 2% планират да отидат на ресторант, други 2% – да пътуват до родните си места. Едва 1% ще отидат в чужбина за Коледа. 1% ще отидат на ски в планината и също толкова -1% ще работят по Коледните празници. 

По-висока мобилност на населението се очертава за новогодишните празници. Отново обаче най-висок е делът на българите, които планират да празнуват по домовете си – 74%. На ресторанти и по клубове ще празнуват 8%. 4% ще посрещнат Новата година в чужбина, 2% ще излязат на площадите в страната, а други 2% ще пътуват до родните си места. На Нова година ще работят 2%, а на ски ще отидат 1.3%.

За разлика от Коледа, която се възприема по-скоро като семеен празник и се празнува предимно в домашна атмосфера, новогодишните празници предлагат повече възможности и затова нерешилите до момента какво да изберат за новогодишната нощ не са малко – 7%, показват още данните на Екзакта.