Ефективно ли е професионалното ни образование: почти половината ученици няма да работят това, за което са учили

Ефективно ли е средното професионално образование в България, в което са обхванати 40% от учениците у нас, показва индекс на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката на Института за пазарна икономика. Резултатите от изследването сочат, че почти половината ученици няма да работят по специалността, която са учили в гимназията: за 2023 година индексът е 53,6 точки при максимални 100.

Изследването обхваща випуск от над 21 хил. ученици, които ще учат през следващите пет години специалности от секторите селско стопанство, преработваща промишленост, строителство, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство и информационни и комуникационни технологии. Резултатите от индекса показват, че вероятно 10 хиляди от тях няма да работят това, за което за учили, ако структурата на икономиката се запази подобна през следващите пет години.

Спрямо миналогодишното издание на индекса се наблюдава намаление от 1,2 точки. Причината за това се крие основно в свиването на приема в специалности, свързани с преработващата промишленост, за сметка на разширен прием в специалности, насочени към професии в областта на информационните и комуникационните технологии, разясняват от ИПИ.

Въпреки че това прави несъответствието още по-дълбоко, тази трансформация не е непременно и изцяло негативна, смятат експертите му. След пет години, когато новоприетите тази година ученици в професионалното образование завършат, вероятно ИКТ секторът ще е по-голям и по-широко разпространен на територията на страната. Същевременно
обаче именно промишлеността е отрасълът, който създава благосъстояние и осигурява заетост и доходи на населението извън най-големите икономически центрове.

Сега завършилите професионално образование представляват 1/3 от работната сила сред населението на 15-64 г., а коефициентът на икономическата им активност през 2021 г. е 82,5%, или с 15 процентни пункта по-висок от този на хората с общо средно образование (67,5%), и с близо 11 пр. п. над средния на страната (72,0%). Показателите за заетостта и безработицата на работещите с дипломи от професионални гимназии също са сравнително благоприятни. Коефициентът на заетостта при тях е 78,8% при 68,1% в страната, а на безработица – 4,5% при 5,3% в страната през 2021 г.

Броят на заетите с придобита професионална квалификация през 2021 г. е близо 1 млн. души, или около 1/3 от заетите в икономиката. Те представляват над половината от заетите в „Добивна промишленост“ и в „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“. Между 40 и 50% пък са в секторите „Транспорт, складиране и пощи“, в „Преработваща промишленост“ и „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъците и възстановяване“.

Обучение в специалности, за които няма търсене на пазара на труда

Данните показват голямата тежест на специалности и професии, които на практика не се търсят, но запълват места – например в селскостопански дисциплини, както и в такива със сравнително ниски разходи за обучение, като тези в хотелиерството и ресторантьорството. И все пак има положителна тенденция. През последните години се наблюдава увеличение на приема в специалностите от областта на ИКТ и тези повече бройки са за сметка на свиването на приема в селскостопански паралелки и класове по хотелиерство и ресторантьорство. Наблюдава се и появата и увеличаването на популярността на някои нови специалности, съответстващи на развитието на технологиите в съвременната икономика. Такива са „Техници на електрически превозни средства“ и „Организатори на електронна търговия“.

Селско стопанство

От всички работещи с дипломи от професионални гимназии 6% са заети в селското стопанство, докато приемът в това професионално направление е 9% от общия за  професионално образование и обучение в страната. През тази учебна година над три хиляди ученика за приети в 70-те селскостопански специалности в системата на професионалното образование. Така например, план-приемът за професията „Фермер“ е близо 200 ученика.

Разширеният прием на специалисти в сектора на селското стопанство вероятно цели по-скоро да запълни отдавна създадените аграрни техникуми в страната, но продължаващото свиване на сектора в икономиката и неговата механизация ще направят аграрното образование още по-неприложимо, предупреждава ИПИ.

Преработваща промишленост

Икономическата дейност "Преработваща промишленост" е с най-висок дял на заетите с придобита професионална квалификация - 26%. Същевременно приемът в 146-те специалности в същата сфера представлява 13% от целия план-прием в страната. Това са близо 5 хил. ученика, приети за обучение през настоящата учебна година. Причина за голямото несъответствие може да се търси в това, че част от специалистите със средно образование, които не могат да приложат придобитото си образование независимо от специалността, намират работа сравнително лесно като работници в индустрията, отбелязват от ИПИ. Например приемът в професията „Хлебар-сладкар“ за настоящата учебна година е близо 400 места. Друга част от заетите в тези икономически дейности пък вероятно са завършили вече закрити специалности. 

Строителство

В икономическа дейност „Строителство“ 9% от заетите са с придобита професионална квалификация, докато приемът за професионално образование в 30-те специалности в тази сфера е 4% през настоящата учебна година или близо 1,6 хиляди ученика. Несъответствието може да се обясни отново с това, че завършилите професионално образование намират сравнително лесно работа като работници в строителството, независимо от професията и специалността си.

Голяма част от професионалното образование в сферата на строителството е съсредоточена в професията „Геодезист“ – близо 200 ученика, приети през учебната година.

Транспорт, складиране и пощи

В икономическа дейност „Транспорт, складиране и пощи“ заетите с придобита професионална квалификация са 11%. Учениците, приети за професионално образование в тази сфера пък са малко над хиляда, или 3% от план-приема, разпределени в 14 специалности. Половината приети тази година, ще учат за професията „Спедитор-логистик“.

Хотелиерство и ресторантьорство

През настоящата учебна година 11% от започващите професионална подготовка са в тази сфера, но заетите с тази професионална квалификация в хотелите и ресторантите са едва 5%. План-приемът за учебната 2022/2023 г. включва над 4 хил. места в 15 специалности, които могат да се отнесат към тази икономическа дейност. 86% от тях са за професиите „Готвач“ (1,4 хил. места), „Ресторантьор“ (1,3 хил.) и „Хотелиер“ (700 места).

Причини за сравнително големия прием може да се търсят в това, че за подготовката на хотелиери и ресторантьори не е необходима толкова скъпа и модерна техника, колкото при техническите например. От данните се забелязва също, че тези специалности често се предлагат и в общообразователни училища, където има единични паралелки за професионална подготовка.

Информационни и комуникационни технологии

През настоящата учебна година 18% от план-приема за професионална подготовка е в ИКТ, или 6,6 хил. места в 29 специалности. Голяма част от обучаващите се са
в областта на програмирането и по-специално професиите „Програмист“, „Системен програмист“ и „Приложен програмист“.

Предвид, че заетите с придобита професионална квалификация са едва 1% от икономическата дейност „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”, несъответствието изглежда значително.

Приложението на придобитото знание след 5-годишно образование вероятно ще е сравнително високо заради продължаващото разширяване на този сектор, технологичното развитие на производството и услугите и търсенето на все повече ИТ специалисти. Друг е въпросът дали компаниите ще търсят кадри със средно професионално образование или  софтуерните инженери и другите специалисти с висше образование. С други думи, увеличаващите се атрактивност и план-прием на средни ИКТ специалисти не е гаранция за запълване на недостига от кадри в сектора – освен ако работодателите не успеят да профилират изискванията към отделните работни позиции по начин, позволяващ да бъдат запълнени от кандидати със средно образование и ППК, предупреждава ИПИ.

Разлики по региони

Столицата най-много се доближава до нуждите на пазара на труда от всички области в страната. Индексът в София е 67,3 точки и тя запазва миналогодишното си първо място. На последното е област Ловеч с 36,4 т.

Челната позиция на София (столица) е обусловена от високия дял както на учащите се за придобиване на професионална квалификация, така и на заети в ИКТ сектора, и заедно с това – на ниският дял на учащите и заетите в селското стопанство.

Последното място на област Ловеч се дължи на това, че е областта с най-висок дял на обучаващите се в специалности, насочени към сектора на хотелиерството и ресторантьорството (почти двойно повече от средния дял в страната) при сравнително нисък дял на наетите в тази икономическа дейност в областта.

Гъвкаво образование, дуално обучение и професионално ориентиране

Негативните ефекти от несъответствията между това, което се учи, и профила на икономиката могат да се намалят чрез по-общо образование в училищна среда за сметка на специфично обучение по специалности за пълния курс на образование, съветват от ИПИ. Например специализираните предмети от началните курсове на професионалното образование биха могли да се заместят в някаква степен от езикови и технологични обучения, както и от придобиване на меки умения, които увеличават шансовете за заетост.

Важен аспект в професионалното образование и обучение е и продължаващото разширяване на обхвата на дуалното обучение, смятат от института и прогнозират, че обучението чрез работа в училище би повишило заетостта и привлекателността на професионалното образование заради по-силните практически умения (съответно по-ниската необходимост от обучение при начало на трудовата кариера при първия работодател след завършване на средно образование) и възможността за оставане на работа на мястото на обучението.

Специалистите са на мнение, че повсеместното прилагане на дуалното образование ще повиши съответствието между предлаганите специалности и профила на икономиката на местно ниво. Този подход трябва да бъде допълнен от възможност за трансфер между професии, както и от задължително професионално ориентиране на учениците.