Едно начало: Посещението на Шолц, Макрон, Драги и Йоханис в Киев
Един тъмносив "Хюндай Соната", надупчен от куршуми, с изпочупени прозорци и опустошен интериор. В колата е седяла жена с двете си деца, когато по нея е стреляно челно. “Не зная кога се е случило това", казва Олексий Чернишов, украинският министър на регионалното развитие, който е едновременно и представител на страната си за присъединяването към Европейския съюз. Единствено знае, че съществуват стотици такива автомобили.
Олаф Шолц стои пред черната кола и присвива устни. “Господин канцлер, как се чувствате, когато видите нещо подобно?", пита репортер. Шолц мълчи и умислен стиска устните си по-силно.
Не бил искал да ходя в Украйна, за да си правя снимки или селфита - каза Шолц, когато през последните месеци го питаха защо не е отишъл там, както много други министър-председатели и президенти преди него. Сега той стои тук, в Ирпин, заобиколен от охранители и тълпа от снимачни екипи и журналисти, които дебнат снимки, чакат думи, изречения.
Войната бе започнала тук, в Ирпин. Тук се е намирал фронтът, тук се е стреляло, убивало. Името Ирпин, както и Буча, се е превърнало в нарицателно за това, което човекът е способен да причинява на собствения си вид. Градчето, намиращо се едва на 30 км от украинската столица Киев, е бомбардирано от руснаците в продължение на седмици, а нападателите са стреляли дори по бягащите хора. След изтеглянето на руските войски кметът на Ирпин обвини нашествениците в изнасилвания и екзекуции. Екип на Международния наказателен съд провежда разследване.
Олаф Шолц, германският канцлер, се разхожда сред опожарените руини заедно с Марио Драги, италианския министър-председател, и френския президент Еманюел Макрон. Къщите приличат на кукленски къщи от филм на ужасите. На много от тях липсва фасадата, но в стаите все още може да се предположи как е изглеждало обзавеждането - това са местата, в които са живели хората преди войната в Киев. Шолц говори малко, задава въпроси, понякога спира за минути пред някоя фасада и гледа овъглените камъни и разбитите прозорци.
В Украйна Шолц за пръв път изпитва пряко какво означава войната - войната, която го принуждава да обърне държавната политика на сто и осемдесет градуса, която унищожава плановете му за прогресивна социална политика и вместо това му носи непрекъснати критики, че крачи твърде бавно, с твърде малки стъпки.
Тук ежедневието и войната са в непосредствена близост една до друга. В центъра на Киев, пред манастира "Свети Архангел Михаил", стои изгоряла, обстреляна военна техника. Между изгорялото желязо се разхождат туристи и докосват оръдията със смесица от очарование и негодувание. Само преди няколко седмици тези машини стреляха по Ирпин, Буча и други части от предградията на Киев. Отново и отново се срещат ръждясали железни кръстове, доскоро служили за изграждане на пътни блокади, и валове от чували с пясък. Междувременно жителите ходят на работа, децата на училище, а гладните до някое от кафенетата или ресторантите.
Пътуването, което Украйна чакаше толкова дълго и което беше обект на дипломатически контузии и неудобства, започна на вечерта на 15 юни. Доверени хора на Шолц, твърдят, че съвместното пътуване с Макрон е било планирано отдавна.
Какво носи в багажа си? Това беше най-важният въпрос през последните дни. Той не се отнася до размера на куфара на Шолц. Става дума за въпроса дали самият той ще се съгласи с прокламираната от него промяна на епохата, дали ще успее да предизвика рестарт на застиналите германско-украински отношения. Тъй че в багажа си германският канцлер носи на първо място един френски президент (или той носи него) и един италиански премиер.
По средата на нощта тримата седяха на полирана дървена маса под завеси със синя шарка в нещо като салон във влака, за да уточнят общата си позиция. В Киев към тях се присъедини и румънският президент Клаус Йоханис. Все пак не бива да изглежда така, сякаш е пристигнал само "Западът".
Европа, или по-точно ЕС, е дестинацията на Украйна и отначало беше ясно, че четиримата мъже едва ли биха могли да пътуват до разкъсваната от война страна, за да откажат на молбата на потиснатата държава.
Сега позицията е: Да! Но...
Украйна получава нещо, което дори не съществува
Макрон, Шолц, Драги и Йоханис разговаряха с Володимир Зеленски около час. Когато се появиха за пресконференцията в градината на сюрреалистичната резиденция на президента, за втори път за деня се включиха сирените. Президентът Зеленски не пропусна да подчертае "историческия успех” на срещата на петимата лидери.
Украйна получава статут на държава-кандидат към ЕС – нещо, което дори не съществува в устава на съюза. Романо Проди го изобрети, когато европейците не постигаха никакъв напредък заради спора между Македония и Гърция и искаха да дадат нещо на чакащата членка Македония, въпреки че това всъщност не беше възможно.
Бил наясно, че имало да се извърви дълъг път, преди Украйна да се присъедини към ЕС, заяви Зеленски в градината на правителствения си дворец. "Това е само началото". Въпреки това той е "много доволен", казва украинският президент.
Символичен жест, целящ да окаже политическо въздействие
Шолц изрази "голямо уважение" към Зеленски, към Украйна, която вече 113 дни води смела отбранителна борба. Бил дошъл в Киев, за да "изрази това лично". Шолц изброи финансовата и хуманитарната подкрепа на Германия - 135 000 украински деца вече посещават германски училища - и доставките на оръжие, за които правителството се е съгласило.
В допълнение към вече договорените доставки на танкове Gepard, артилерийна система Howitzer 2000 и система за противовъздушна отбрана Iris T, в сътрудничество със САЩ и Великобритания ще бъдат доставени и системи за залпов огън. Украйна спешно се нуждае от тях, казва Зеленски. Само днес по страната му са изстреляни 10-15 ракети.
Посещението и обещанието на държавниците е начало, каза Зеленски. Дори това да отнеме много време, дори Щолц да предупреждава, че ЕС трябва да се реформира значително: канцлерът смята за значителен успех факта, че Макрон, Драги и той са стигнали до такова ясно "да" за европейското бъдеще на Украйна. Сред тези, които изпитват колебания по въпроса, отдавна е и самият Макрон. Марио Драги, от своя страна, се сблъсква със скептицизма на мнозинството в страната си по отношение на членството на Украйна в ЕС. Очевидци имаме един символичен жест, който обаче има за цел да окаже политическо въздействие.
Превод от Die Zeit: Борис Благоев